Днешните антидепресанти имат по-малко странични ефекти от хапчетата за кръвно
Д-р Мирослав Георгиев завършва Медицински университет София през 1997 г. Своите специалности „Психиатрия“ и „Социална медицина и обществено здравеопазване“ придобива през 2008 г. и 2004 г. В момента е амбулаторен психиатър в СБАЛАГ „Майчин дом“, МБАЛ „Доверие“ и в Медицински център „ФемиКлиник“. Диагностицира и лекува психични разстройства: психози, депресии, неврози, тревожни състояния, страхови състояния, паническо разстройство, реакции на стрес, поведенчески и емоционални проблеми, разстройства на храненето, семейни и брачни конфликти.
Разговаряме с д-р Георгиев за следродилната депресия, нейните симптоми и лечение.
Д-р Георгиев, каква е причината за следродилната депресия и колко често се среща?
Най-разпространена е серотониновата теория, според която поради хроничен стрес, претоварване и преумора нивата на серотонин в мозъка намаляват. Затова на хора с депресия даваме селективни инхибитори на обратно захващане на серотонина, които стимулират мозъка да произвежда и натрупва липсващия серотонин.
От следродилна депресия страдат според различните проучвания между 10 и 20% от жените след раждане. Тя има две степени. По-леката се нарича Baby Blues или следродилна тъга, която отшумява в рамките на 1 – 2 седмици. Но ако състоянието продължи повече, вече е същинската следродилна депресия и тогава е нужно жената да се обърне за помощ към психиатър.
Една до три жени на 1000 страдат от най-тежката форма на следродилна депресия, която се нарича следродова психоза. В тези случаи се стига до натрапливи мисли за самоубийство.
Важно е да се знае, че следродилна депресия може да се появи както след раждането на първото дете, така и след всяко следващо. Имам няколко пациентки, които след всяко раждане правят следродилна депресия. Но може при първото да няма, а да се появи при второто.
Какви са симптомите?
Следродилната депресия по нищо не се различава от обикновената депресия. Човек се чувства потиснат, няма настроение. Има желание само да лежи, нищо не му се прави, а всичко, което прави, е насила. Майката става плачлива, понякога раздразнителна. Депресията е мъчително състояние. Проблемът е, че близките не могат да усетят това страдание и колко е тежко на човека с депресия. Обикновено депресията се омаловажава от близките. Те съветват страдащия „Стегни се, ще се справиш“. Но това води до неглижиране на заболяването. Затова при депресия се наблюдава един от най-високите проценти на опити за самоубийства.
Как близките да разберат, че жената е в следродилна депресия?
Поведението й се променя. Тя занемарява грижите за дома, за детето, не може да му се зарадва. А раждането на дете обикновено е най-щастливото събитие в живота! Депресираната жена се отчуждава, страни от грижите за бебето и не изпитва радост от близостта си с него. Няма как да не се забележи такова поведение.
Има ли рискови групи, при които депресията протича по-тежко?
Обикновено това са хората с наследствена обремененост, които имат баба или майка с данни за рецидивиращи депресивни разстройства.
Тези жени може ли да направят нещо още преди раждането, за да избегнат депресията?
Не, защото не е задължително да отключат депресия дори при наследствена обремененост. Следродилната депресия е временно състояние, което се лекува. При него е много важна почивката и подкрепата на семейството към страдащата жена. Така може да се превъзмогнат по-леките състояния. Но развие ли се клинична депресия, нужно е да се търси лечение при психиатър.
Как близките да мотивират жената да отиде при психиатър?
Смятам, че не е нужно да се мотивира. Когато жената не се чувства добре, тя сама ще поиска да отиде на консултация със психиатър. Стигмата на посещението при психиатър трябва да се преодолее в съвременното общество. Хората не знаят, но вече лекуваме със съвременни медикаменти, които по последни проучвания имат по-малко странични ефекти от лекарствата за високо кръвно. Съвременните антидепресанти може да се дават и по време на бременност, включително и на деца над 6 години. Така че са напълно безопасни.
Самолечението до какво води?
Най-много до задълбочаване на проблема.
Какви съвети ще дадете за преодоляване на следродилната депресия, когато състоянието не е изключително тежко?
Добре е родилката да говори с доверен човек за чувствата си, най-вече с други майки. Може да помоли хората, с които живее, да й помагат с грижите за детето, с домакинските задължения и задачи. Много важно е да има подкрепа от съпруга си с нощното хранене на бебето, двамата да се редуват. Иначе се натрупва голяма умора, когато прекъсваш съня си на всеки три часа за хранене на бебето. Започваш да страдаш от хронично безсъние.
Съветвам младата майка да отдели време да прави нещо лично за себе си, дори да е само за 15 минути – да почете книга, да излезе на разходка, да вземе отпускаща вана и т.н. За да се случи това, тя трябва да синхронизира добре ритъма си с този на бебето, тоест, когато бебето спи и майката да спи. Ако, докато бебето спи, тя се опитва да върши домакинската работа, когато бебето се събуди, и да иска, не би могла да спи.
Изолирането на майката от други хора много често удължава депресията. Така че жената трябва да излиза, да се разхожда, да има физическа активност, да бъде на свеж въздух, да сменя обстановката. По време на физическа активност в мозъка се отделят ендорфини и допамин, от което човек се чувства добре и физически, и психически.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
