Програмата EU-PROMENS ги научи да работят в екип
Д-р Светлана Димитрова е психотерапевт и клиничен психолог, сертифициран член на Световната асоциация по позитивна психотерапия. Д-р Димитрова е завършила и специализирала в Германия, Англия и България фамилната и детска психология, клинични практики за лечение на хранителни разстройства, зависимости, тревожни натрапливи състояния и др.
Д-р Димитрова бе обучител в програмата EU-PROMENS на Европейската комисия за обучение на професионалисти, които в своята сфера може да срещнат, разпознаят и помогнат на хора с психични проблеми. Ето какво сподели д-р Димитрова за целите и резултата от обучението.
– Д-р Димитрова, хора с какви професии преминаха обучение по програмата EU-PROMENS в България?
– Участниците бяха от различни професионални сектори – образование, здравеопазване, съдебно-юридическата сфера (включително специалисти от Комисията по изпълнение на наказанията), психолози, социални работници. Най-многочислено бе представителството на специалистите от сферата на здравеопазването – лекари, медицински сестри, психолози от различни експертни звена.
Успяхме да постигнем максималните 100 участници от България в този международен проект, което говори за голям интерес и за голяма необходимост от подобна обучителна програма.
– Какъв беше основният фокус на обучението за професионалисти в психиатричната помощ и какъв – на базовото обучение на хора с други професии?
– Целите на предвидените две форми на обучение – базово и надграждащо обучение, по много естествен начин се сляха. Основният фокус на базовото обучение беше как да се изграждат доверителни връзки с нуждаещите се от психична подкрепа хора, както и как да бъде максимално ефективна и пълноценна крайната услуга, която се предоставя на потребителя. Същата цел имаше и надграждащото обучение, но негов основен аспект бе как точно да се подобри качеството на предоставената услуга. Така че се случи естествен преход от базовото към надграждащото обучение в двете групи.
– Как обучаваните от вас професионалисти конкретно могат да помогнат на хора, които в момента са жертва на насилие, имат зависимост, страдат от тревожност, от загуба на близък човек и т.н.?
– Помощта и подкрепата се случват на много и различни нива. Например при зависимостите се работи задължително в мултидисциплинарен екип, защото се изисква грижа на много нива, за да може личността на зависимия да започне да функционира нормално и да се ресоциализира. В този мултидисциплинарен екип участват медицинска сестра, социален работник, психолог, психиатър, общопрактикуващ лекар и други специалисти, привлечени според потребностите на зависимия пациент и неговото семейство. Услугите са както кризисни, така и подкрепящо-терапевтични.
- Специалистите може да бъдат подкрепящи и в острата фаза на кризата, и във възстановяването на зависимия пациент. Те продължават работата и на третия етап от рехабилитацията – интеграцията на пациента в социума.
Когато зависимият пациент завърши програмата за лечение, задължително се планира интеграция на човека в обществото. Тогава той бива подкрепян от специалисти медиатори, за да си намери работа, за да започне социална адаптация в живота без употреба на вещества и да поддържа качество на живот в ремисия. Психиатърът продължава да следи за неговото клинично състояние. Клиничният психолог, от своя страна, продължава да подкрепя и консултира както пациента, така и семейството му. Това е съвместно извървян път от екипа специалисти, по който пациентът със зависимост и неговото семейство се подкрепят от А до Я.
Същото е валидно и за подкрепата на децата в образованието. Мултидисциплинарен екип следи и активно работи по идентифициране на потребностите на тийнейджърите и децата с рисково поведение в началното и средното образование. Различни специалисти работят за адаптацията на децата към образователната система, за да няма отпадане от нея. Работи се активно за личностна подкрепа на децата в училищната среда.
– По какви симптоми може да се разпознае рано психичното страдание?
– Първите симптоми на човек с психическо страдание се проявяват през външния вид и поведението, в което личи дистанциране от други хора и загуба на социално функциониране. Същевременно човекът е физически неглижиран, често има занемарен външен вид. Това са първите неща, които правят впечатление на социалното обкръжение на човека с психично страдание.
Има и специфични симптоми. При тревожно разстройство например, човек не може да поддържа очен контакт, може да има тремор и други вегетативни смущения, както и когнитивни дефицити.
– Какви умения са нужни за създаване на контакт и доверие с човека с психично страдание?
– Преди всичко е нужна чувствителност към човека, който страда, проявена деликатност и чувство за такт. Трябва да използваме нашата естествена сетивност, за да усетим, че човекът преживява психично страдание. След това е нужно да подходим деликатно към него, в никакъв случай директно или с нарушаване на личните граници, а с емоционална топлина и подкрепа. По човешки можем да попитаме от какво има нужда и кой от неговите близки можем да привлечем, ако ние не сме част от неговото обкръжение. Към човек в страдание винаги се подхожда с много внимание, за да разберем неговите нужди и да предложим необходимата адекватна грижа.
– Има ли протокол за действие в такива случаи?
– Има протокол за кризисни интервенции от гледна точка на системата, дори тя да е семейната система. Защото първата система на функциониране и „екип“ за подкрепа е семейната система. Първият екип, в който се учим да взаимодействаме, е нашето семейство. В този смисъл протоколът в семейната система е неформален. Обикновено близки от семейството търсят медицинска помощ, звънят на телефон 112, ако случаят е критичен. След това се прилагат съответните интервенции и услуги.
Но когато става въпрос за интервенции в различните системи, например в образователната система, при рисково поведение има ясно разписан протокол. Първо се уведомява директор, заместник-директори, родители. Във всяко училище има координационен екип за личностна подкрепа, който се сформира в началото на учебната година със заповед на директора. А когато се случи да има дете с рисково поведение или се случи инцидент, този екип автоматично и незабавно започва да работи. Има и координация между институционалните екипи. Привличат се различни специалисти според потребностите и случая.
– Как един човек с психични проблеми може да бъде успешно интегриран в общността след болнично лечение, за да се върне към нормален живот?
– С правилната медиация и подкрепа на семейството, което трябва да се обучи от съответните специалисти – най-често това са психолог, медицинска сестра, социален работник. Тези специалисти подкрепят и човека с психичен проблем според плана за интегриране стъпка по стъпка: дали чрез включване в дневен стационар, където да изпълнява различни дейности; дали чрез започване на работа в определен сектор при подходящи условия. Винаги се прави оценка на психичното състояние, социалните потребности и начин на функциониране, периодично се обследва човекът, подкрепя се и мултидисциплинарните екипи предприемат нужните интервенции.
– С какви впечатления останахте за участниците в обучението и за техните новопридобити умения?
– Останах с изключително конструктивни впечатления. Участницитебяха напълно ангажирани в обучението, бяха активни, взаимодействаха си, споделяха потребностите си и случаи от своята практика. Забелязах високо ниво на професионална интеграция и взаимодействие в голяма част от проблематиката, с която се занимавахме. Много добро впечатление ми направи, че участниците бяха автентични и критични по отношение на споделяне и на търсене на решения в съответните системи, както и че задаваха правилните въпроси в контекста на българската действителност.
В България има крещяща нужда от екипи, които да разпознават хора с психични проблеми и да им помагат. У нас сме свикнали да работим на парче, индивидуално и сами да се спасяваме, което по своя смисъл не е конструктивно оптимален процес на лечение и интервенция. А в Европа и по света не се работи така. Много по-лесно се работи, когато си подкрепен и разполагаш с различните експертни гледни точки по отношение на конкретния случай. Затова и работата в мултидисциплинарни екипи е толкова ефективна. Тя развива също човешките ресурси, експертност и потенциал.
Мара Калчева, Портал на пациента
