Безсънието и нарушените биоритми при деца са ясен симптом, че мозъкът е интоксикиран
Какви са зависимостите, от които най-често страдат у нас децата и младежите? Какви са методите за профилактика и възможностите за терапия на непълнолетни, употребяващи психотропни вещества? За отговор на тези въпроси потърсихме д-р Светлана Димитрова – психотерапевт и клиничен психолог, сертифициран член на Световната асоциация по позитивна психотерапия. Д-р Димитрова е завършила и специализирала в Германия, Англия и България фамилната и детска психология, клинични практики за лечение на хранителни разстройства, зависимости, тревожни натрапливи състояния и др.
– Д-р Димитрова, от какви зависимости най-често страдат децата?
– В последните години случаите са не само на деца със зависимост от вещества, но също с хазартна и с екранна зависимост. Проучванията за България показват, че все повече пада възрастта за първа употреба на някакъв вид психоактивно вещество, в това число и никотиновата зависимост. Първата употреба става на 10-годишна възраст, което е изключително тревожно. А на 13 години вече има активна употреба на алкохол, цигари и психотропни вещества – стимуланти, амфетамини, синтетична дрога (дизайнерска дрога). Последната се развива много бързо и дори специалистите не са в състояние да следят какви нови съставки са на пазара и тровят нашите деца. В актуалната ситуация дори от една първична употреба на дизайнерска дрога последствията може да са необратими – да настъпят трайни увреждания на мозъка. Синтетичната дрога афектира директно Централната нервна система, блокира мозъчни центрове, променя биохимичните процеси патологично, след което няма как да се възстанови нормалната функция на ЦНС. В ранна възраст, когато все още развитието на мозъка е в активна фаза, когато има употреба или вече развито състояние на интоксикация, настъпват трайни нарушения в неврогенезата и невропластичността на мозъка.
– Какви са последиците, когато употребата се задълбочи?
– При децата винаги се започва с експериментална – първична употреба. Но веществата в нашето съвремие в момента са изключително токсични, поради синтетичното извличане и ред други причини. В резултат в детския организъм настъпват трайни увреди. Понякога се стига до летален изход само от първична експериментална употреба. Често се нарушават основни мозъчни центрове – за координация, възприятие, мисловна дейност, емоционална регулация. Настъпва регресивно състояние във функциите на паметта, вниманието, интелекта и те не могат да се възстановят напълно до нивото на здравото функциониране при организъм, който не е интоксикиран. В следствие на употребата на психотропни вещества винаги има тежки неблагоприятни последствия за целия организъм, най-вече за мозъка.
– Кога обикновено родителите се усещат, че нещо не е наред с децата им?
– Родителите в повечето случаи почти никога не успяват да разпознаят проблема сами. Това е така, поради ред причини, но най-вече, поради това, че те познават децата си в една светлина – как те функционират вкъщи, в безопасна среда. Само че след определена възраст децата принадлежат на живота, а не на родителите си; те принадлежат на среда в която започват да функционират социално. Когато детето излезе навън в социалната среда, и започне да се бори за своето място в социума, за самоутвърждаване и самооценка, то играе съвсем други социални роли, които родителите не познават. Във външната социална среда също има авторитети и регулатори на нашето поведение и когато авторитетите на външната среда – класни ръководители, учители, треньори и т.н.– подадат сигнал, че нещо нередно се случва с детето, родителят трудно може да повярва, че неговото дете употребява: „Това не може да е моето дете“. Осъзнаването и приемането са изключително трудни и болезнени състояния за цялата фамилна система.
Често за съжаление имам в практиката си случаи на 12 – 14-годишни деца с комбинирана употреба на алкохол и вещества в блозост до училището им. Децата колабират, откарват ги в токсикологията на УМБАЛСП „Пирогов“ и там се установява прием на синтетични вещества. А родителите трудно успяха да повярват, че всичко това се е случило посред бял ден, когато децата им трябва да са на училище.
Родителите винаги са шокирани, щом разберат, че децата им имат проблем с употреба на вещества. Това обикновено е реакция на психологична защита и тя вече е закъсняла. Затова ние, специалистите, от Комисията за борба с престъпленията, извършени от малолетни и непълнолетни, сме се ориентирали към превенция, главно с информативни кампании сред деца и родители, тъй като винаги е по-добре да работим по превенцията, отколкото по интервенцията.
– Има ли чисто физически и поведенчески симптоми, по които да се разбере, че детето употребява вещества?
– Има, разбира се. Но родителят трябва да отделя време и пълноценно внимание в общуването и разбирането на детето си, за да види и усети симптомите. Много често родителите са в центрофугата на работните си ангажименти, децата – в друга центрофуга на постижения и успеваемост. И затова се губи контактът по съдържание и смисъл между тях, който трябва е основа за доверителната връзка, благодарение на която разбираме, че нещо се случва с нашето дете.
Преди да говорим за зависимо поведение има дезадаптивно поведение, първична употреба, вторична, след това е системната употреба, последвана от злоупотребата и чак след всички тези състояния се стига до клиничната зависимост като болест. Виждате колко степени има преди да се стигне до клиничната изява на зависимостта от психотропни вещества. Преди това детето със сигурност дава индикации чрез поведението си – отдръпва се от външния свят; понякога става изключително раздразнително; на когнитивно ниво се увреждат неговата памет, внимание, интелект и затова му пада успехът в училище; наблюдава се рязка смяна на настроенията. Рисковото поведение е част от общата картина при разпознаване на индикаторите за употреба.
Подрастващата възраст между 10-18 години е изключително чувствителен период поради това, че се формира личността, а средата е тази, която оформя личността. Това е възрастта, в която личността на детето естествено се противопоставя на родителския авторитет, за да се отдели и стане самостоятелна и автономна във своето функциониране. Много често родителите отдават проблемното поведение точно на този закономерен процес на противопоставяне и бунт в тийнейджърска възраст. Не са способни да видят друга съществена причина за подобно поведение. Когато вече настъпи физическата симптоматика, се оказва, че доста сме закъснели с откриването на проблема.
Всъщност периодът на пубертета е критичен по своя смисъл и особеност, в този период децата са силно уязвими и рискови. В случаите обаче, когато родителите отделят време и внимание, конструктивни по съдържание и смисъл, да опознаят новите потребности и експериментално поведение на собственото си дете/деца, може да уловят сигналите за употреба. Тук не става въпрос да се отделят по два часа на ден. Може да са само десет минути, докато пътувате в колата на път за училище. Но да се насочи цялото внимание върху детето, да го изслушат, да останат отворени към неговите преживявания, емоции, чувства, мисли. Децата усещат кога сме там само за тях и кога просто присъстваме физически, а не емоционално-когнитивно. Само при пълноценно внимание можем да забележим и промените във физическото и психо-емоционално състояние на детето – дали е по-омърлушено, потиснато или пък прекалено емоционално и реактивно. В такива ситуации можем простичко да кажем: „Виждам, че нещо те тревожи, че не ти се говори, че не можеш да спиш. Какво ти е, какво се случва? Аз съм тук за теб и за това, което е важно за теб. Искам да те подкрепя в това преживяване и т.н.?“ Децата са изключително интуитивни и винаги откликват, когато усетят доверителност в отношенията с техните родители.
В моята практика виждам, че децата, които употребяват психоактивни вещества, страдат от силно безсъние. Именно безсънието и нарушените биоритми са ясен симптом, че биохимично мозъкът е интоксикиран и затормозен. За съжаление, повечето родители не знаят, че децата им не спят, или ако знаят, не разбират откъде произтича този проблем. Правилната психо-физиология е основа на психичното и физическо здраве.
– Има ли установена институционално система, по която деца със зависимости да получат помощ?
– В България действат прекрасни национални програми за превенция и ранна интервенция на рисково поведение при малолетни и непълнолетни, разработени съвместно на ниво Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието. Тези програми се прилагат от педагози, социални работници, клинични психолози и специализирани психолози в детската възраст и са абсолютно безплатни за деца и родители. Основната работа по превенцията на зависимостите се прави от Превантивно-информационните центрове в цялата страна.
Съществува също национална програма „От връстници за връстници“, която работи на всички нива в училищната възраст, дори обхваща и предучилищните групи. Педагози се обучават как да разпознават и как да прилагат различни инструменти за превенция на рисковото поведение. Всичко това се случва е в сферата на индикативната превенция и ранна употреба.
Когато обаче детето вече употребява системно или страда от екранна зависимост, вече липсва утвърдена национална система, по която да се окаже помощ. Това се прави само на ниво частни програми за предоставяне на социални услуги. От страна на Агенция Социално подпомагане се предоставят социални услуги в общността – това са програмите за психо-социална рехабилитация, тип дневен център или грижа от резидентен тип. Сертифицираните и лицензирани програми се мониторират от Националния център по обществено здраве и анализи, както и от Агенция за качеството на социалните услуги. Специалистите, привлечени да се борят на това поле, са от общопрактикуващи лекари, токсиколози, педиатри до социални сътрудници с личен опит. Именно интегриран подход и екипна работа от специалисти осигуравят интервенциите при деца, развили зависимо поведение, както и с проявени форми на рисково поведение.
За съжаление, много частни услуги, свързани с проблема, работят и предоставят дейности в полето на нелегитимността, което е изключителен риск за живота и здравето на децата и младежите.
– Защо е проблем да се предлагат несертифицирани частни услуги в тази област?
– Когато хора без специализирано и профилирано обучение работят с малолетни и непълнолетни деца, това е престъпление. При децата спецификата на работа е особена, деликатна – по един начин се работи с дете на 10 години, по-друг начин се работи с дете на 14 г. Отчитат се спецификите във възрастовото развитие и неговите потребности. За съжаление у нас се работи на парче, фрагментарно, което има своите негативни последици. Родителите са изключително уязвими. Те не знаят при кой специалист да отидат и каква първа стъпка да предприемат в помощ на децата си в този кризисен период. За съжаление експертизата на национално ниво не е категорично заявена, за да бъдат родителите „не толкова сами” в тази битка, която става все по-агресивна.
Ще дам пример с дете с екранна зависимост от моята практика. Неговото поведение се подкрепяше от бащата, поради липса на родителски капацитет. Майката виждаше, че детето вече не функционира адекватно, защото и при екранната зависимост се увреждат двете хемисфери на мозъка и настъпва увреждане на биохимично ниво, което води до трайни патологични изменения. Майката дойде при мен за съвет, защото не знаеше какво да прави. Чист късмет е да попаднеш при специалист, който да знае какви кризисни интервенции може да помогнат; който да ти каже какво точно е нужно, какви стъпки и в каква последователност трябва да се направят. Защото възстановяването от зависимостта е продължителен процес, изискващ интегриран подход и подкрепа на много нива, както и правилните специалисти. Веднъж отключила се, зависимостта продължава да съществува като хронично заболяване по смисъла на международния класификатор на болестите.
Детето със диагностицирана зависимост има нужда да преодолее фазата на острата изява на болестта, след което да се работи за настъпване на трайна ремисия. За да се случи това, е нужно да се поддържа много добро качество и начин на живот, да се следят определени показатели, за да излезе от състоянието на активна болестна изява и да се доведе до състояние на функциониране в норма за възрастовото развитие.
Фамилната система е уязвена от заболяването и ако родителите не са подкрепени, както на ниво експертиза, така и на ниво социално функциониране, на ниво институции, тогава настъпва срив и често изходът е неблагоприятен. Поради това е нужно да се разработват и утвърждават ясни социални, здравни, училищни политики в справянето с този проблем. За съжаление държавата не предлага ясен, интегриран подход за лечение, а цената се плаща от нас и нашите деца.
Мара Калчева, Портал на пациента
