Д-р Светлана Димитрова: Хаотичното хранене е грешка №1 в семействата

28 октомври 2026
Психично здраве
Гласът на лекаря, Профилактика

Преяждането и отказът от храна са начини да тушираме тревожността си

Д-р Светлана Димитрова е психотерапевт и клиничен психолог, сертифициран член на Световната асоциация по позитивна психотерапия. Д-р Димитрова е завършила и специализирала в Германия, Англия и България фамилна и детска психология, клинични практики за лечение на хранителни разстройства, зависимости, тревожни натрапливи състояния и др.

Разговаряме с д-р Димитрова за храненето и психичното здраве, за превенцията на хранителните разстройства.

Д-р Димитрова, каква е връзката между храната и психиката?

Още в пренаталното развитие се формират вкусовете на бебето като част от неврологичното му развитие. Формирането на вкусовете към сладко, солено, пикантно, горчиво и т.н. минава през вкусовете на майката и емоционалното й състояние и преживявания. На тази основа се формира невробиологичното функциониране на плода, в зависимост от психо-емоционалното състояние на мама се формира и невробилогията на бебето, благодарение на рецепторите се формират и вкусовете в пренаталното развитие на бебето, които функционират автономно и уникално, като например настъпила промяна във вкусовите предпочитания на майката, а именно, мама може да е обичала много кисели краставички, но в зависимост от предпочитанията на бебето в пренаталния период, мама може, дори да изпитва отвращение към киселите краставички. Вкусовете се диктуват от плода, мисля че всички родители са преживели, тази сетивна промяна с голяма изненада. В този контекст неврологичното развитие е съществена част от формирането на психичното – едното зависи от другото и обратно, тоест те са взаимоопределящи се. В този смисъл формирането на вкусовете, хрнителните навици и поведение представляват дълбоко базиран на неврологията психо-емоционален процес, тъй като нашите емоциите са биологично зададени, тоест физически отразени в тялото. Много често в ежедневието се използва израза „ядеш върху чувства“ или т.нар „емоционално хранене“, така широко познато днес.

Чисто социално се формират културата на хранене, нашето осъзнато поведение на масата, отношенията ни с хората около трапезата, с какво и как се храним.

Какви грешки допускат съвременните семейства, че да се стигне до нездравословна връзка с храната?

Често хората ядат неосъзнато – свеждат храненето само до биологичен процес. От това разбиране идва представата, че детето трябва да яде само когато е гладно и само да поиска да се храни. Другата крайност е майката да тича с купичката храна след детето, защо трябва непременно да яде нещо. Така че грешка номер едно в семействата е липсата на структура и хаотично хранене.

Хората обикновено не разбират, че храненето започва много преди поемането на самата храна. Първо трябва да се създадат условия за хранене.

Обикновено семействата пропускат закуската, защото нямат време за нея или пък защото „сутрин не ми се яде“. Ние обаче съзнателно трябва да създадем време за закуска и условия за това да успокоим целия организъм, включително главния мозък. При тези условия се задава на детето, а и на цялото семейство, устойчивост към стреса.

Произвеждането на ресурса време е изцяло под нашия съзнателен контрол и е нещо, което се възпитава. Но за съжаление, в нашите ширини, такова възпитание и традиции в днешно време липсват.

Друга грешка, която правят семействата, е продиктувана от страха детето да не яде „боклуци“. В този случай детето е подложено на свръхконтрол и на едно невротично търсене кое е правилното и кое погрешното, което създава напрежение у детето, вследствие от което може да настъпи отказ от храна. Това са двете крайности, двете основни грешки, които допускат съвременните семейства.

Кога външният вид определя как да се храним?

Начинът, по който изглеждаме, е много значим и определящ за начина, по който формираме нашата себеоценка, самочувствие и социално функциониране. Основно започваме да се свързваме емоционално, осъзнато в периода между между 11 и 13 години, като преживяванията и у момичетата, и у момчетата са изключително интензивни, когато започнат и осезаемите промени на тялото. При момичетата и при момчетата, тези промени се съпътстват с голяма доза страх и тревога, при момичетата е да не напълнеят, следва се социално наложения концепт за красота от социални медии, мода и т.н.

Тогава те често влизат в капана на пристъпното преяждане или до пълен отказ от храна. За тях контролът върху приема на храни – преяждане или отказ от храна – е начин да тушират тревожността си.

Доста фактори влияят на това да се стигне до патологично изкривяване на отношението към храната и на възприятието за собственото тяло, които наричаме анорексия или булимия.

Метаболитни разстройства и нарушения и други състояния има както при момичетата-девойки, така и при момчетата, при децата в много ранна възраст, бебешка възраст от 0-3г., а и в по-късна възраст при жените, например в периода след раждането или периода в менопауза.

Трябва да отбележим, че не всяко отклонение от правилното хранене е хранително нарушение. Но това отклонение дава сигнал, че нещо не е наред с храненето.

Какви са причините за хранителните разстройства?

Тялото има голямо значение за това кой съм аз, как ме възприемат другите, за самооценката и самочувствието на подрастващия млад човек. Роля за възникването на хранителните разстройства играят и социалните модели за красота, на които детето иска да подражава. Анорексия и булимия има както при момичетата, така и при момчетата, вече и при децата в по-ранна възраст.

Водещи причини за хранителните нарушения са стереотипите по отношение на тялото, защото нашето тяло е част от нашето преживяване за себе си в света. Много е важно как физически ще се впишем в социалните стандарти.

Голям капан е значението, което отдаваме на външността си и сме готови да платим висока цена – често пъти неведнъж. Значимостта на тялото е водеща за Аз-а, но още по-важно и значимо е как преживяваме себе си, дали се чувстваме тъжни, уверени, щастливи…. и т.н.

Много хора се вписват в социалния стандарт за красота, но пък далеч не се чувстват добре психо-емоционално, често са високо тревожни, тъжни, изолирани, гневни и т.н. Съвременната концепция за красота би могла много да нарани човек и да го разболее….

Когато човек се чувства разпокъсан, той страда и тялото няма как да не покаже в един момент някакъв физически симптом, защото то говори на езика на симптома.

Идеята на превенцията на хранителните разстройства е да развием повече протективни фактори – съзнание за себе си, комфортът да съм в това тяло, да се грижа за това тяло, да му отделям внимание, да го споделям по правилния начин. И всичко това в контекста на преживяванията, а не на естетиката и общоприетият стандарт, за да принадлежа към определена група. Това е много характерно за тийнейджърите.

Много жени развиват хранителни разстройства след раждане или след някаква житейска криза, например периода на менопауза. Промените в женското тяло, които са закономерни и биологично обусловени, носят напрежение и стрес и нарушават психо-емоционалния им свят, защото тялото се променя преди още мозъкът да е готов за това. Обикновено, за да постигнем някакво ниво на сигурност, се опитваме да контролираме здравословното си състояние. Жените затова са склонни да приемат хранителни добавки, да се подлагат на диети, без те да са полезни за тялото, без да са съобразени с индивидуалните потребности на организма.

Каква превенция може да се направи на хранителните нарушения?

В нашия информационен свят хората се лутат какво да предприемат или експериментират със себе си на принципа проба/грешка, кое работи за нас и кое – не. Най-важното е как възприемам тялото си в този момент и какво се случва в живота ми. Трябва да се науча да слушам тялото си. Да си дам сметка на колко години съм и какво осигурявам на тялото си – хранене, сън, почивка, натоварване. Вниманието трябва да бъде изместено отвън навътре – към нашите собствени потребности.

Тялото е инструмент на нашето несъзнавано, на нашата психика. В този смисъл то говори на свой език и е важно мозъкът да го разбира, а не да се плаши от него. Защото тялото говори чрез някакъв симптом, който не е непременно болест. Например, ако ви боли стомахът, това не означава непременно, че имате язва, гастрит или други стомашно заболяване, а може просто болката да е резултат от функционално нарушение. В момента стомахът ни казва нещо и ние сме длъжни да го чуем и да се погрижим за нас, за нашите потребности, включително за психо-емоционалните потребности. Може да съм в ситуация, при която дълго време да съм бил гневен и това да ме е натоварило до такава степен, че да ме заболи стомахът. Както се казва, стомахът е вторият ни мозък, защото е изключително чувствително място в организма заради огромния брой нервни окончания. Така че стомахът няма да ни подведе, но мозъкът може много лесно да го направи. Ето защо е важно да се научим да си слушаме тялото, за да можем след това да се погрижим за него по адекватния начин, за да удължим максимално нашето жизнено функциониране и благополучие.

Голямо значение за нашия емоционален комфорт има средата на общуване, в която споделяме себе си, защото храненето преди всичко е контакт, връзка. Знаете, че на Балканите и в Италия отношенията, социалните връзки се въртят около масата. С кого се храня, как се храня, как се чувствам, емоциите по време на хранене, какво време съм споделил с другите – всичко това определя до голяма степен правилния начин на усвояване на храната. Неслучайно съществува правилото по време на хранене да не се гледа телевизия, да не се говори за работа. Това са все теми, които възбуждат с обратен знак хората и всъщност качват напрежението и тревогата. А идеята на храненето и на общуването на масата е да се намали стреса и да се създаде атмосфера на безопасност и хармония. Така събираме енергия не само от храната, но и от контакта си с хората около трапезата.

Често работите в тандем с Елена Петрелийска. Какви са темите на вашите събития и какво предстои в най-скоро време?

С Елена Петрелийска работим от 2018 г. за културата на храненето, емоциите, поведението, за превенцията на хранителните разстройства, тъй като сме експерти в тази проблематика.

Акцентът на нашата работа е покажем какво стои зад качеството на живот и дълголетието. Друг наш основен фокус са децата и възпитаването у тях на култура на хранене и поведение на масата. Обикновено при съвременния начин на живот не отделяме достатъчно време на това семейството да се храни заедно и да общува на масата, а храненето е преди всичко общуване.

Вече осем години разработваме тази концепция в различни програми и събития, насочени към работа с деца и семейства, с хора, преминаващи през различни кризи, както и с бременни, кърмещи, жени в менопауза.

Едно от тези събития предстои на 14 ноември в Център за спорт, здраве и красота RONIQUE в София. Нарекли сме го THE LONGEVITY RESET (рестартиране на дълголетието). То е свързано с усещането ни за пълноценност, за физическо и психично здраве, как да си изградим защитни механизми, за да бъдем максимално дълго време здрави и адаптирани към своята среда. Ще говорим за четирите основни стълба на дълголетието – хранен, движение, възстановяване, психично благополучие. Идеята да си колаборираме с естетичен център RONIQUE е цялостно възстановяване и грижа.

14 ноември 2026 г., София, София, ул. Ради Радев 18, вх. А Център за спорт, здраве и красота RONIQUE, от 11 до 16 ч. – THE LONGEVITY RESET

Съвместното събитие с характер и подчертана индивидуалност THE LONGEVITY RESET на д-р Светлана Димитрова, Елена Петрелийска и RONIQUE събира на едно място две много важни, но често разделяни теми – храненето и психичното здраве. Голямата тема е дълголетието, но не в смисъла на това просто да живеем повече години, а да имаме повече години, в които сме здрави, функционални, силни, спокойни, енергични и способни да се наслаждаваме на живота си. Събитието не е традиционен семинар от лекции. Идеята е да бъде преживяване – пет часа, в които човек да спре да се тревожи, да се погрижи за себе си, да научи нещо практично, да усети тялото си, да се нахрани добре и да си тръгне с конкретни инструменти, които може да приложи още от следващия ден.

„Когато всичко е наред, но ти не се чувстваш добре“ е темата на д-р Светлана Димитрова. Това е основната практическа част на събитието. Светлана ще говори за връзката между хроничния стрес, нервната система, съня, поведението и способността ни да се възстановяваме. Участниците ще преминат през упражнения за: