Травмира ги потискането, отхвърлянето, неглижирането и свръхизискванията
Д-р Светлана Димитрова е психотерапевт и клиничен психолог, сертифициран член на Световната асоциация по позитивна психотерапия. Д-р Димитрова е завършила и специализирала в Германия, Англия и България фамилната и детска психология, клинични практики за лечение на хранителни разстройства, зависимости, тревожни натрапливи състояния и др.
Разговаряме с д-р Димитрова за детското психично здраве по повод Европейската седмица на психичното здраве (4 – 8 май).
– Д-р Димитрова, кои са критичните възрасти, когато децата и юношите са най-уязвими психически?
– Първата криза в детското развитие настъпва при първия социален опит на детето – започването на детска градина във възрастта между 3 и 4 години. Това е период на голям стрес и на адаптация към отделянето от мама и защитеното поле на семейната среда, когато детето навлиза във външното социално взаимодействие, в средата с много непознати стресори. Затова и децата много често боледуват в този период. Нервната система на детето е претоварена и много често се провокира и без друго крехкият имунитет.
Следващата критична възраст се наблюдава при юношите, когато те започват да развиват автономност по отношение на авторитетните фигури на родителите и да осмислят себе си като самостоятелни личности. Това се случва между 11 – 12-годишна възраст и продължава доста дълго време. Тогава започват самостоятелните „пътешествия“ на юношите във външната социална среда, където може да се сблъскат със сериозно ниво на стрес и криза от всякакъв характер – социален, физически (защото тялото интензивно се променя), емоционален. В този период се включват всички измерения на идентичността, затова е високо нивото на емоционална тревожност и стрес.
Това са първите два периода от живота, в които психичното състояние на децата е доста уязвимо и деликатно.
– Какви дефицити в отношенията между родители и деца са предпоставка за психични проблеми при децата?
– Отношенията между родители и деца са изключително деликатни и интензивни. Психични проблеми при децата настъпват основно при дефицит на базово доверие и авторитарно поведение, както и при липса на пространство, за да се разгърне детския АЗ по здравословен начин.
Детската психология е доказала, че децата притежават интелигентна чувствителност – тоест те не разбират много неща с разума си, но знаят през усещанията, сетивата си дали могат да имат доверие на човек от семейството или на близък от заобикалящата ги среда, независимо дали това са родителите или членове на разширеното семейство – баби, дядовци и други хора от социума. Ако децата не биват разбрани и подкрепени, ако усещат/знаят, че не ги приемат на базата на психо-телесното си сетивно преживяване, те изпитват психично страдание и страх от отхвърляне, нямат доверие както в средата, така и в себе си. В този момент децата започват да се справят сами и стават много рискови, тъй като липсват протективните фактори на авторитетите. Децата нямат усещане за сигурност и доверителност от само себе си, тоест сигурността и доверителността са процеси на интеракция, които се задават отвън навътре, към вътрешността на детската психика и светоусещане.
– Какви травми увреждат детското психично здраве?
– Травмите са част от всяко развитие на Аза. Без травми няма израстване, тъй като те са заложени в човешките отношения. Травмите се създават през начина на общуване и взаимодействие, през загубата на доверие, безопасност, сигурност и свързаност с близките на детето във фамилната и социалната системи. Ако има тежко отхвърляне, неглижиране, системно потискане или свръхизисквания от страна на свръхамбициозни родители и други авторитети, детето не може да разгърне своята сетивност, способности и личностен потенциал така, че да му бъде позволено да порасне гъвкаво, уверено и стабилно.
Детето се нуждае да усеща, че има своето място в семейството, в детската градина, в училище, и че това е сигурно и безопасно място на доверие и закрила, каквото иска и може да бъде по автентичност и неподправена спонтанност. А не място, което да отговаря 100% на критериите и очакванията на мама, тате и другите значими авторитети, без да се зачитат неговата индивидуалност и потребност. В този процес границата е много деликатна и пропусклива, което изисква бдителност и разпознаване на особеното поведение. Така че потискането, отхвърлянето, неглижирането, свръхизискванията биха могли да станат причина за сериозни травми, провокирани от неразбиране и липсата на пространство и доверителност в живота на детето.
– Какви житейски обстоятелства може да доведат до депресия у децата и младежите?
– Всичко зависи от възрастовото развитие, тъй като психичното развитие при децата и младежите е много интензивно и наситено с много емоции, люшкащи се от един спектър към друг за кратко време. В детското развитие всяка година или две имат своя специфика. Например при децата между 10 и 12 години може да се отключи депресия, когато детето усети силно отхвърляне от средата на неговите връстници, несподелено влюбване, липсата на емоционална подкрепа и разбиране и още много и различни житейски събития. Причината може да бъде външният вид на детето. Това е възрастта, в която се създават концепциите за красота и социална принадлежност. Ако детето е по-пълничко или пък носи очила, или друг физически критерий, спрямо който децата проявяват силна, болезнена чувствителност, това би могло да отключи депресивно преживяване. Често телата им ги плашат и това ги потиска, като също така ги затваря в себе си дълбоко. А това води до депресия, ако не бъдат подкрепени и разбрани от значим авторитет в семейството или в училищната среда.
При децата трудно се забелязва психичното страдание, за разлика от това при възрастните. Често сме склонни да го неглижираме, като си казваме, че детето е по-срамежливо, не е много общително или вероятно минава през някаква естествена фаза на развитието, която ще отмине. Но в един момент депресивното състояние става много тежко, при което се нарушава цялостното социалното функциониране на детето, успехът му в училище спада, нарушават се биоритмите му (не може да спи), наблюдава се когнитивен спад, трудно се концентрира и т.н. В много от случаите, когато всички тези поведенчески и физически симптоми са налице, чак тогава стигаме до детския психиатър, психотерапевта, специалиста, който установява сериозно страдание. Проблем е и когато се налага да се обърнем към психотерапевт или детски психиатър, заради многото и различни вътрешни съпротиви на родителите.
При тийнейджърите и младите хора на възраст между 16 – 20 години факторите за отключване на депресивни състояния най-вече са свързани с ниска самооценка, ниска успеваемост, неувереност, загуба на доверителност, на сигурност, на социална интелигентност, както и с проблеми в междуличностните отношения, несподелена любов, училищни проблеми с учители, съученици, тормоз в училищната среда и т.н.
– За какви проблеми и симптоми обикновено ви водят деца и юноши в кабинета?
– Спектърът от проблеми и симптоми е разнообразен. При малките деца във възрастта от 3 години и нагоре това са най-вече поведенчески проблеми или проблеми, свързани с емоционалната регулация и правилата. Много често детето не може да отговори на изискванията на външната реалност: например не може да следва структурата на режима, наложен в детската градина, не може да се адаптира, не може да изгради умения за справяне със силата на емоциите си, не иска да спи, не желае да се храни с другите деца и т.н. Тогава се стига до терапевтичния кабинет за овладяване и разбиране на потребностите.
Децата не използват езика на възрастните и много често през очите на възрастния това тяхно поведение е проблем, но през очите на детето това е неподправена реакция на определен стимул от средата. Детето я показва/изказва през опозиция или друга форма на поведение. Всъщност опозицията е етап от детското развитие. Не можем да очакваме дете на възраст между 4 – 5 години в детската градина да стои кротко, мирно и тихо и да изпълнява команди. Така че спецификата на възрастта и нейните потребности трябва да се отчитат.
Съобразителността и гъвкавостта на средата са основа за диалог и правилно развитие на нашите деца. Изискванията на възрастовото детско развитие трябва да се разясняват на родителите от специалистите, за да се знае кое е норма и кое не е. Всички ние се учим на това, тъй като човекът е динамична величина и при всяко поколение както физическата, така и психичната динамика се променя бързо и безусловно.
В практиката ми с по-големи деца, тийнейджъри, често срещани предизвикателства са, че не могат да се адаптират в училище към определени изисквания; имат междуличностни проблеми и много проблеми вкъщи в общуването с родителите. Обикновено тези проблеми настъпват, когато трябва да се налагат правила и да се отстояват позиции. Необходимостта от утвърждаване на младия човек в средата е голямо предизвикателство. Обикновено процесът е свързан с драматично страдание и конфликт на цялото семейство.
– Каква родителска грижа би могла до известна степен да бъде превенция на психични заболявания?
– На първо място е доверителната връзка между родителя и детето. Тя се изгражда и е процес във времето; тя изцяло зависи от начина, по който слизаме на нивото на детето, играем с него, общуваме, взаимодействаме. Родителят трябва да успее да влезе в детския свят, да го съпреживее и оттук да опознае своето дете. Много често очакваме децата да разбират нас, възрастните, но процесът е обратен. Доверието и контактът са основни протективни фактори. Това означава създаване на пространство и време, в което дете и родител да общуват на много нива. И това е задача на нас, възрастните, от гледна точка на основния природен закон „от по-голямото към по-малкото“ – да отдаваме ресурсите си и ги развиваме, като подпомагаме детето на всички нива за съзряването му като автономна личност.
Ние като възрастни не всичко и винаги можем и трябва да разбираме, но можем да се постараем да чуем какво иска да ни покаже детето или да усетим през какво минава то, за да потърсим след това пътища за справяне и подкрепа.
– Какво се случва с децата, които се оставят сами с таблети и телефони, без игра и общуване с родителите?
– Имам конкретни наблюдения в практиката си и виждам, че пораженията върху детското развитие са жестоки. Стига се до емоционална депривация и ниско когнитивно функциониране. Настъпват сериозни нарушения в невро-психичното развитие. Детския мозък не може да се развие нормално, защото мозъчното развитие се случва през общуване с други хора, през психо-телесно свързване, природа и естествена игра във физическата реалност.
Затова таблетите и телефоните трябва да стоят далече от децата, при това до една късна възраст. И дори тогава употребата на дигитални устройства трябва да е силно ограничена и контролирана. В противен случай се забавя психо-емоционалното и невро-когнитивното развитие на децата – те проговарят късно, изпитват психомоторни трудности, прохождат късно (грубата моторика са големите движения като ходене, бягане и скачане, а фината моторика са по-прецизните движения, като държане на предмети или рисуване).
Пускането на видеа и детски филмчета на деца до 1 годинка буквално блокира развитието на мозъка – световната науката го изследва и доказва. Под въздействието на дигитални устройства децата се изолират и социално дистанцират, страхуват се по-лесно. Във възрастта от 0 до 3 години детето преживява контакта със себе си и симбиотичния контакт със своята майката или с човека, който го отглежда. В случаите, когато този базисен контакт е нарушен, настъпва сериозно увреждане в общото психо-физиологично развитие на детето. В този смисъл пораженията, които налагат дигиталните устройства на малките деца са огромни. Нищо не храни мозъка по-добре от физическото общуване и игра с децата ни в природата, у дома или в детската градина.
Мара Калчева, Портал на пациента
