Д-р Велислава Донкина: Тежкоболните имат нужда от психологическа грижа у дома

Това ни мотивира да организираме мобилни екипи от психолози и психотерапевти

Националният център по психосоматика осигурява мобилни екипи за психологична грижа в София, които посещават пациенти в тежко физическо състояние и не са в състояние да отидат при психолог в неговия кабинет.

По този повод разговаряме с клиничния психолог и психоаналитик д-р Велислава Донкина – ръководител на проекта.

Д-р Велислава Донкина работи за развитието и организирането на немедицинската грижа в болнична среда в България. Ръководи първото за страната Звено за психологична и немедицинска грижа в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания. Разработва и издава Стандарт за организиране на дейността на немедицинската и психологична грижа в болнична среда при пациенти с онкохематологични заболявания. Д-р Донкина също е съучредител на Асоциацията на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури, и консултант на Национален център по психосоматика.

Д-р Донкина, какво ви мотивира да създадете мобилни екипи за психологична грижа в София на тежко болни пациенти?

Това е продукт на опита на екипа, с който работя вече над 15 години в Националния център по психосоматика. Това не е държавна организация, а обединение на клинични психолози, психотерапевти, психоаналитици и университетски преподаватели в тази област. Всички ние се опитваме да интегрираме психологичната грижа в лечебните заведения в България. Такава грижа с традиции има навсякъде по света. Не и у нас.

Имаме опит в болнични условия с пациенти с хронични прогресиращи заболявания, включително злокачествени, автоимунни и всички други, които ограничават качеството на живот. Извън периодите на болнично лечение обаче тези хора изпитват огромни трудности и също имат нужда от психологическа подкрепа. Това ни мотивира да създадем мобилна услуга за психологическа помощ. Работим основно с болни от онкологични заболявания. Поради липсата на палиативна грижа в България голяма част от тези хора са забравени от здравната и социалната система.

Разбира се, мобилна психологична помощ в дома е необходима и на пациенти с множествена склероза и други типове автоимунни заболявания, на болни в следоперативните периоди и др., а не само на боледуващите от онкологични и онкохематологични заболявания. В това си състояние те не могат да потърсят психологична помощ и няма кой да им я предложи. Това важи също и за медицинската грижа в домашни условия и за много други социални услуги в общността. Проблемът е комплексен.

Няколко пъти през годините сме били търсени за психологическа подкрепа в дома на пациенти. Това не е обичайна психологична практика. По-скоро очакваме пациентът да дойде при нас – в психологичните кабинети в  болницата, в медицинските центрове, в центъра по психосоматика.Но си дадохме сметка, че голяма част от хората с огромна нужда от психологична подкрепа не могат да стигнат до нея. Затова създадохме този проект. Това е възможност да се заяви психологична или психотерапевтична консултация и наш екип да отиде на място при пациента.

Често обаче попадаме на много други проблеми. Може да се окаже пациент с психиатрично състояние  или с нужда от социална подкрепа, която пак е немедицинска грижа, но не е психологична. В такива случаи е необходимо съдействие и реализиране на цялостна държавна политика, която включва общините, телефон 112, Министерство на здравеопазването и други институции.

Съществува ли изобщо подобна услуга в България?

Правени са опити през годините за мобилни услуги в общността за психиатрични пациенти, но в момента тези услуги не са активни. Другият проект е на Столична община и е свързан със социална подкрепа на нуждаещи се групи.

По отношение на психологично консултиране на болни в домашни условия не е имало подобна услуга досега. С тази програма се опитваме активно да проправим пътя за промяна в тази област.

Имаме и друга програма, която е свързана с използването на терапевтични животни по време на болнично лечение. Това е много популярна практика по света. Партнираме си с Люба Кенарова и Михаела Михайлова – треньори по конен спорт, които ни съдействаха и обучиха терапевтичното куче и терапевтичния кон, с които работим. Така се въведе трайна практика за работа с терапевтични животни, като си партнираме  в Клиниката по Медицинска онкология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост и в Специализираната болница за активно лечение на детски болести „Проф. д-р Иван Митев“. Предлагаме и програма за онко и хематологично боледуващи деца и юноши, която ползва средствата на терапевтичната езда.

Много изследвания доказват, че кучетата, конете и делфините, които са много сензитивни и в същото време търпеливи животни, което им позволява да помагат на хора в трудни емоционални състояния.

Какви психични кризи изпитват хората с тежки заболявания и какво успявате да постигнете с тях?

Хората с тежки телесни състояния изпитват палитра от емоции. Повечето програми за психологическа грижа в контекста на лечебно заведение интуитивно се фокусират върху това човекът да се адаптира към този нов начин на живот, към нуждата от нови навици за поддържане на състоянието, към нуждата от емоционален контейнер, от когнитивно-поведенческа терапия или от така наречения коучинг, който да подпомогне вписването в реалността.

Освен това хората с тежки заболявания стават раздразнителни, гневни, тъжни, депресивни, тъй като болестта драматично нарушава техния начин на живот и представата им за това кои са, за собствената им идентичност. Това е съвсем разбираемо.

Отвъд тези феномени, които стоят повече на повърхността обаче,тежкото боледуване е свързано с особености на психо-емоционалните процеси у човека. Това означава, че хора с такъв спечифичен от гледна точка на качеството на преработка психичен и емоционален живот, със систематична невъзможност да преработват загубите, стресовите ситуации, невъзможност да се справят с психичното напрежение, имат висок риск да отключат агресивни заболявания – автоимунни, хронични или злокачествени заболявания.

Изследванията показват, че ако се оптимизира психичната преработка на травмите, ако се подпомогне психичният апарат, на базата на цялостния психосоматичен подход той има способност да съдейства на лечението, като се наблюдава, че това корелира с позитивен ефект от лечението и спираме на нейната прогресия.

Да не забравяме, че психологичната грижа за пациентите, както и грижата за емоционалния свят на лекарите, подобрява връзката между тях. А доверието и връзката между лекар и пациент е в основата на всяко успешно лечение.

Разбира се, психологичната подкрепа не гарантира непременно позитивно развитие на лечебния процес. Обикновено, когато човек страда от тежко заболяване, има усещането, че с него се случват неща, за които той знае твърде малко. Тогава има тенденция човек да превърне самия себе си в обект – да се остави в ръцете на лекарите и да се чувства безпомощен. А това е едно от най-дестабилизиращите личността преживявания. Затова чрез психологическа подкрепа ние се стремим да овластим пациента да поеме в ръцете си контрола над лечебния процес.

Откъде намирате финансиране за този проект?

Това е голям проблем, защото държавата не обезпечава психологическа грижа и подкрепа на болни хора. За жалост има много добри идеи и реализирани проекти, които приключват само защото е спряло финансирането. А ние бихме искали да поставим основите на устойчива във времето практика.

До момента финансирането е от нашия Национален център по психосоматика. Става дума за работа Pro bono на специалисти с дълъг опит. Но това невинаги е възможно. В някои случаи пациентите сами заплащат тези консултации.

Иска ни се това да не бъде инициатива само за София, а за цялата страна. Но не можем да го направим без съдействието на държавните институции, на общините. Засега за хора от страната предлагаме безплатни 15-минутни ориентиращи консултации, които целят по-скоро да насочат пациента към колеги по места. В момент на сблъсък с тежка диагноза, на неяснота, човек трудно може да се организира, не знае къде да отиде, какви първи стъпки да направи. Ние помагаме в този тип ориентация – къде да намерят помощ, към какви специалисти да се обърнат, от кои пациентски организации може да бъдат подкрепени.

Като имам предвид стигмата да отидеш при психолог или при психиатър, отворени ли са хората с тежки заболявания за психологическа подкрепа?

Ние помагаме на хора, които са в много труден момент от живота им. В такъв момент те са до ръба на нуждата да потърсят психологична помощ, имат крайна необходимост от подкрепа. В повечето случаи към нас се обръщат хора, които преживяват може би най-трудния момент в живота си. Ние се стремим да партнираме на тези пациенти по достатъчно добър начин, за да може те да пожелаят да продължат психотерапевтичния процес във времето.

– Как се свързват с вас желаещите психологическа подкрепа?

– Свързват се чрез нашия имейл education@psychosomatic.bg или ни намират чрез профилите на Национален център по психосоматика в социалните мрежи. Ние сме насреща и чрез болниците, в които работим.

Мара Калчева, Портал на пациента

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ