България ще е домакин на международна конференция на Европейската мрежа за психично здраве и оценка на услугите
Доц. д-р Владимир Наков завършва Медицински университет Плевен през 1997 г. Специалност Психиатрия придобива през 2003 г. Има образователна и научна степен доктор по Социална медицина. От 2006 г. до момента д-р Наков работи в отдел „Психично здраве“ на Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), като от декември 2019 г. е началник на отдела. От април 2023 г. е доцент.
Разговаряме с д-р Наков по повод Световния ден за превенция на самоубийствата (10 септември) и за темите на голяма международна конференция, посветена на психичното здраве, на която НЦОЗА е организатор.
Доц. Наков, каква международна конференция организирате в София?
През юни 2026 г. ще сме домакини на международна конференция на Европейската мрежа за психично здраве и оценка на услугите. Темата е „Как да преосмислим психичното здраве във времена на промяна“. Благодарение на доц. Михаил Околийски, който е член на борда на тази организация, създадена през 1991 г. под егидата на СЗО, България е домакин за втори път след 2002 г. А ние от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) сме поканени за съорганизатори заедно с Глобална инициатива в психиатрията.
На форума ще бъдат дискутирани много актуални теми като психичните травми във време на война или как дигитализацията и изкуственият интелект може да помогнат за психично здраве. Има подценяване на дигитализацията и на изкуствения интелект от страна на Българската психиатрична асоциация, която обяви, че те не може да се използват за оказване на психично-здравни услуги. Не, това не е така. Вярно, че изкуственият интелект не може да бъде използван самостоятелно, но с негова помощ пациентите може да се обгрижват по-добре, да им се оказва персонализирана грижа. В други страни, например, роботи с изкуствен интелект комуникират с пациенти с болест на Алцхаймер. Многостранно е приложението на изкуствения интелект в психиатричните грижи.
Друга важна тема ще бъде дискриминацията, равенството, човешките права. Това са неглижирани теми в българската психиатрия, а всъщност са основата за гарантиране сигурността на пациентите и за намаляване корекционните мерки (това са физически и медикаментозни мерки, прилагани за управление на поведението на пациентите и намаляване на агресията) в психиатрията.
Четвъртата тема са иновациите в оценката на психиатричните служби и услуги.
Какво е важно да се знае за превенцията на самоубийствата?
10 септември е обявен от СЗО през 2003 г. за Световен ден за превенция на самоубийствата по инициатива на Международната асоциация за превенция на самоубийствата. Идеята е да се повиши осведомеността и да се намали стигматизирането на този проблем.
Темата на тазгодишния световен ден е „Създаване на надежда чрез действие“. Това, от една страна, означава както осветляване на проблема със самоубийствата, така и подчертава важността да се говори по темата, при това информацията да се поднася с правилните думи, да се комуникира подходящо с хората със суицидни мисли, които обикновено страдат от депресия. Нужно е да се говори по темата, за да се предприемат ефективни действия по превенция.
Какви грешки се допускат в обществото при говоренето за самоубийствата?
Най-големият проблем е шокът и отдръпването от човека, който сподели мисли за самоубийство. Хората се страхуват да говорят за това. Знаете българската пословица „В дома на обесения не се говори за въже“, като подобни поговорки има в повечето държави. А всъщност най-важното е да няма страх да се говори. Когато човек споделя за суицидни мисли, ще направите грешка, ако игнорирате това, което той казва, ако го неглижирате.
Какво е най-правилно да направим, когато близък ни сподели такива мисли? Трябва ли да го посъветваме нещо или да го насочим към професионалист?
Не се опитвайте да бъдете терапевт. Ролята на близките, на съпричастните към проблема, не е да опитват да го решат сами, а да осигурят подкрепа и да насочат страдащия към професионална помощ. При това насочването към професионалист трябва да стане с думите „Като твой близък мога само да ти кажа, че имаш нужда от професионална помощ“, а той сам да избере дали да отиде при психиатър, при психолог или при психотерапевт. Не сте вие човекът, който да му каже „Отиди при психиатър“. Важно е да приемате сериозно всички предупредителни сигнали за наш близък. Дори да смятате, че са незначителни, не трябва да бъдат неглижирани.
Когато искаме да помогнем на наш близък, трябва да поставим граници в отношенията си, да си оставим наше лично пространство, за да не го направим зависим от нас. Защото хората, които оказват грижа, също страдат. Това се вижда най-добре при близките, полагащи грижи за хора с деменция. Те често развиват тревожни или депресивни разстройства, като виждат какво се случва с техните близки с деменция. Същото е и при хората, които имат ангажимент към близки със суицидно поведение или заплашват да се самоубият. Те страдат, опитвайки се да му помогнат. Да, трябва да помогнат, но да имат своите граници и да знаят докъде се простират техните възможности.
С какво най-често са свързани самоубийствата в България? Има ли достоверна статистика?
В нито една държава статистиката не е точна, тъй като се оценяват различни фактори и обикновено информацията идва с голямо закъснение. Това, което се следи, са трендовете – промяната на основните тенденции. Не се персонализира, защото не е възможно. Страшно много фактори се смесват и това прави непрогнозируемо индивидуалното поведение. Правени са опити за създаване на инструменти за оценка на суицидния риск на индивидуално и на популационно ниво. Но засега няма единно становище коя е най-успешната стратегия.
Кои хора все пак са по-застрашени, кои са в рисковата група?
Основен рисков фактор за самоубийствата, както и за злоупотребата с алкохол и вещества, е самотността. Това не е точно самотата, а усещането за самотност, за неразбиране от страна на другите.
Възможна ли е превенция именно на самотността?
Да, например възрастни хора може да комуникират с изкуствен интелект, за да намалят когнитивния си дефицит. Друг тип превенция е организиране и изготвяне на житейски план какво да се прави след пенсиониране, защото обикновено хората над 70 години са другата рискова група за суицидно поведение. Рискова група също е младата възраст, в която често се правят опити за самоубийство. С критично висок риск са хората с психични заболявания – най-често това са депресивните заболявания, зависимостта към вещества и шизофренията.
Най-важното за превенцията на самоубийствата е подходящо образование на всякакво ниво – от училищното през образование на лекарите в общата здравна мрежа. Трябва също да се ограничи достъпът до смъртоносни вещества при продажбата на лекарства или на пестициди и да се ограничи достъпът до оръжие. Всичко това са мерки за намаляване на самоубийствата. Но най-важното е да няма страх в обществото да се говори по тази тема.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
Снимка: личен архив
