Ще научим добри практики, гарантиращи качество на услугата, интересите и правата на пациентите
След прекъсване от 24 години научна конференция на ENMESH се организира за втори път в България. През 2002 г. се състоя 5. конференция в София. А през 2026 г. от 18 до 20 юни в хотел „Ийст плаза“ София е домакин на 16-та Международна конференция на ENMESH – Rethinking Mental Health in a Time of Change (Преосмисляне на психичното здраве във време на промяна). Организатори за България са Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Глобална инициатива в психиатрията, в партньорство със Столична община.
За основните теми и смисъла на конференцията разговаряме с доц. Михаил Околийски – член на борда на ENMESH и председател на научния борд на форума в София. (Интервюто е направено преди доц. Михаил Околийски да заеме поста здравен министър в Министерство на здравеопазването).
– Доц. Околийски, каква организация е ENMESH и кой членува в нея?
– ENMESH е Европейската мрежа за оценка на психичноздравните услуги. Създадена е през 1991 г. под егидата на СЗО и представлява неформална мрежа от активни изследователи в областта на проучването и оценката на услугите за психично здраве. В ENMESH членуват над 300 от най-големите експерти в психиатрията и психичноздравните услуги, като сред тях са освен психиатри също и психолози, психотерапевти, социални работници, потребители на психичноздравни услуги, които в страните от Западна Европа са въвлечени в планирането, изпълнението и оценката на услугите, предназначени за тях.
Целите на ENMESH са да развива и поддържа мрежа от активни съмишленици и последователи в сферата на услугите за психично здраве; да насърчава разработването и разпространяването на дизайни на проучвания – най-модерните изследователски подходи и инструменти; да оценява ефективността на службите.
ENMESH организира научни конференции на всеки две години, на които членовете на Мрежата и външни експерти правят научни съобщения, обсъждат нови подходи, постижения и предизвикателства в сферата на психичното здраве.
– Какви са основните теми на конференцията в София 2026 г.?
– За конференцията в София (18 – 20 юни) сме избрали четири актуални теми, с които да привлечем вниманието на колегите от Европа.
- Първата е „Психичното здраве във времена на война и травма“, свързана с човешкото физическо и психично страдание, както и с миграцията на големи групи хора в условията на международни военни конфликти. Ясно е, че мигриращите в други страни хора имат много по-високи нива на уязвимост на психичното здраве и често проявяват посттравматично стресово разстройство, депресия, тревожност, склонност за употреба на психоактивни вещества. Що се отнася до травмите, те са причинени от междуличностни отношения, отношения родители – деца, проблеми в социализацията и др.
- Втората тема е „Дигитализация и изкуствен интелект в психичноздравните услуги и изследвания“. По нея ще говорят най-атрактивните лектори, които ще представят авангардни подходи в използването на изкуствения интелект в рехабилитацията, лечението и превенцията на психичните заболявания.
- Третата тема е „Дискриминация, равнопоставеност и човешки права“. Тя е много важна за България, тъй като е доказано, че в страната ни правата на хората с тежка психична болест не се спазват, че се злоупотребява с тях, особено в институционалната психиатрия. Тук се отваря големият дебат за промени в законодателството, за да се гарантират правата на пациентите и да се спазва стандарт в психичноздравното обслужване.
Правят се изследвания и разработки за постигане на равнопоставеност на хората с психични проблеми, наравно с хората с физически заболявания. Защото обслужването в многопрофилните болници е добро, спазват се клиничните стандарти и клинични пътеки. Докато в психиатрията има отказ да се спазват стандарти, няма и клинични пътеки, тъй като бяха саботирани от колегите. В българската психиатрия е изключително необходим алгоритъм за добра практика, който да гарантира качеството на услугата, интересите и правата на пациентите.
- Четвъртата тема е „Иновациите в оценката на психичноздравните услуги“. Колегите от Западна Европа ще обяснят как се мери резултатът от интервенцията – дали е успешна, или не. Използват се също софтуери, изкуствен интелект. Самите потребители участват в оценката на службите. Опитът на Великобритания и на Скандинавските страни е много ценен, тъй като там задължително потребителите участват в оценката на услугите. Те участват и в бордовете на съответните служби, в изработването на програмите, в създаването на услугите, като са равноправни с професионалистите. Ето защо на конференцията в София сме поканили и ползватели на психичноздравни услуги – хора със собствен опит, за да се чуе техният глас.
Имаше опити в миналото да се въвлекат потребители в управлението на психичноздравните услуги в България, но те за съжаление не успяха. Тази идея трябва да се възроди, за да се осигури участието на хора с психична болест и на техни близки в оценката, мониторинга и управлението на услугите.
– Колко са лекторите в научната програма?
– Лектори са водещи психиатри и специалисти от Западна Европа. Има голям интерес за участие в научната част на конференцията – изпратени са над 200 предложения за презентации, симпозиуми и постери. В момента предложенията се оценяват и селектират. По решение на организационния комитет срокът за подаване на предложения за участие в конференцията на български експерти е удължен до края на февруари. Така насърчаваме всички колеги с научен интерес в изследванията и оценката на психичноздравните служби да кандидатстват за лектори.
– Кои от лекторите ще привлекат най-голям интерес?
– По темата „Дискриминация, равнопоставеност и човешки права“ основен лектор ще бъде доц. д-р Хелене Шпайер. Тя е психиатър и доцент в Катедра Клинична медицина на Университета в Копенхаген (Дания). Работата й се основава на плуралистичен, интегративен и основан на правата на хората с психични разстройства подход към психичното здравеопазване. Професионалният й фокус е върху три основни области. Първата е справяне с неравенствата в соматичното здраве и преждевременната смъртност на хората с тежки психични заболявания. Втората е разработване на безопасни и ориентирани към личността стратегии за най-добра антипсихотична терапия и за спазване на терапията. Третата е развитие на компетентност за насърчаване на участието на пациентите в лечението и в определянето на цялостната терапия.
Въвеждаща лекция по основната тема на конференцията „Преосмисляне на психичното здраве във време на промяна“ ще изнесе Сър Греъм Торникрофт – един от най-известните в света психиатри, член на Кралския колеж по психиатрия, удостоен с рицарско звание Сър през 2017 г. за заслугите му за психичното здраве във Великобритания и по света. Разработвал е редица епидемиологични изследвания, допринесли за по-добро разбиране естеството на психичните заболявания. Една от най-важните му заслуги в областта на глобалното психично здраве е като ръководител на групата към СЗО, която разработва насоки за интервенции и справяне с пропуските в областта на психичното здраве. Програмата mhGAP (Mental Health Gap Action Programme) е имплементирана в много страни по света.
Сър Торникрофт е допринесъл много за подкрепата на оказващите първична медицинска помощ на хора с психични и неврологични разстройства, както и с разстройства, свързани с употребата на вещества. Той председателства и външната референтна група по насоките на СЗО за справяне със соматични заболявания на хора с тежки психични разстройства. Защото тази коморбидност – едновременното боледуване от соматично и психично разстройство, е сериозен проблем, с който не всички здравни системи се справят. В България например голяма част от проблемите на хората с тежки психични заболявания са свързани с нелекуването на техните соматични заболявания. Поради това тяхната продължителност на живота е с 20 години по-ниска от средната продължителност на живота на останалото население.
Сър Греъм Торникрофт е и съпредседател на комисията „Лансет“ за прекратяване на стигмата и дискриминацията в областта на психичното здраве. Публикувани са над 720 негови статии в PubMed и 34 книги, като 7 от тях имат международни награди.
– Какво събитие ще предхожда основната конференция на ENMESH в София?
– Сър Греъм Торникрофт заедно с проф. Норман Сарториус – една от легендите на СЗО и дългогодишен лидер в областта на психиатрията, ще ръководят предхождащото конференцията събитие от 15 до 17 юни – курс за 14 млади психиатри, които още не са приключили своята специализация. Те ще бъдат обучени на техники и подходи за ефективно лидерството в психиатрията. Точно това лидерство е много нужно на България, защото все още не сме постигнали нивото на психичноздравно обслужване, каквото пациентите заслужават. Не сме постигнали добрата комбинация между стационарно и амбулаторно обслужване, със съблюдаване правата на хората с психична болест и на техните семейства.
Един от липсващите елементи е сътрудничеството между здравната и социалната сфера, което предполага безпроблемно преминаване от медицинска грижа към психо-социална рехабилитация, за да се затвърди успехът на медикаментозната терапия, пациентите да я спазват и да няма повторни хоспитализации.
Нужно е по-добро разбиране за здравословно лидерство – как да се ръководят службите и процесите по оказване на психичноздравни услуги, как да се комуникира между заетите в психичноздравните служби и пациентите/техните близки, какъв е алгоритъмът, по който да се води и гарантира този диалог.
– Смятате ли, че конференцията на ENMESH ще повлияе на практиките в България?
– Винаги една от целите на тези конференции е да повлияят на практиките в страната домакин. Водещи специалисти от Европа ще представят съвременните подходи в психичноздравните услуги и това неминуемо ще даде отражение върху начина на мислене и начина на планиране дейността на службите. Създава се интерес на българските специалисти по психично здраве към новите подходи. Дебатира се кои подходи и практики са най-добри и след това част от тези практики се прилагат на местно ниво.
Мара Калчева, Портал на пациента
Повече за ЕNMESH 2016 тук.
