Нужни са ни повече възможности за превенция и терапия
Доц. д-р Михаил Околийски завършва социална терапия в Хумболтовия университет в Берлин (Германия) през 1995 г., а през 1998 г. взема докторска степен по сексология в същия университет. Ръководи направление “Психично здраве” в Националния център по обществено здраве и анализи до 2014 г., когато става експерт в офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България. Преподава сексология и репродуктивно здраве в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Създава системно здравно образование за различни възрастови групи в училищата. От 6 юни 2023 г. до 9 април 2024 г. е зам.-министър на здравеопазването в редовното правителство на Николай Денков.
Наскоро доц. Михаил Околийски участва в конференция в Рим (Италия) на тема „Насърчаване на психичното здраве на децата и младежите, като се адресират рисковете от онлайн хазарта и игровата зависимост“, организирана от Европейската комисия и Съвета на Европа. Свързана е с проект, който се координира от групата „Помпиду“ към Съвета на Европа, която се занимава с проблемите, свързани със зависимости към вещества, хазартна зависимост и игрово разстройство.
Доц. Околийски, на какъв проект беше посветена конференцията в Рим и какви добри практики бяха споделени там в борбата с хазартната зависимост и игровото разстройство?
Проектът е започнал през октомври 2024 г. в 9 страни – Хърватия, Кипър, Чехия, Унгария, Италия, Малта, Полша, Португалия и Словения. Със статут на наблюдатели са Дания и Черна гора. Ние заявихме България също да се присъедини със статут на наблюдател, защото сме пропуснали възможността да бъдем участници в този проект.
На тази първа конференция се представиха всички добри практики на Европейската комисия, СЗО и други организации да се повиши осведомеността за рисковете от прекомерната употреба на онлайн игри. Заниманията с електронни игри в здравословни граници може дори да са полезни за координацията, за съзряването на юношите. Но когато преминат една граница, се превръщат в патология.
Кога е премината здравословната граница на игрите онлайн?
Когато заниманията с игри онлайн или офлайн се случват системно и изземват все повече време всеки ден – над 2 часа, като това се случва в продължение на повече от 12 месеца. Паралелно с това се занемарява социалния живот и хобита, които до този момент са доставяли удоволствие на човека. Следващата стъпка е занемаряването на хигиената и на здравословните навици. Неминуемо се влошава и успехът в училище, когато зависимият е дете или юноша. Това са няколко критични фактора, които се насъбират и трябва да предизвикат сериозно притеснение у близките. На първо време трябва да се установи докъде тази зависимост е обладала младия човек.
При някои изпадането в зависимост става много лесно, при други е по-трудно, ако имат изградени навици и критичност към този феномен. Но все по-голямото въвличане на човека в паралелни светове чрез екшън игрите и стратегическите игри се задълбочава много от индустрията, която умело стимулира този интерес, който в един момент се превръща в зависимост. Например чрез кутиите за плячка, електронните сандъци с повече щитове, аватари, скинове, които трябва да закупиш, за да играеш по-дълго и успешно. Освен че си даваш парите за тези придобивки, след това може и да ги заложиш. Така се прави преход към хазарта и влизане в още една зависимост, която най-често се реализира в онлайн платформите за залагания на спортни резултати (betting платформите). А те в момента са най-големият бич, създаващ хазартна зависимост при млади хора.
В България е регламентирано в игралните зали да нямат право да влизат непълнолетни лица. Но в онлайн платформите на някои български и чуждестранни компании е възможно да се преодолеят защитите и непълнолетни да се регистрират и да играят. На пръв поглед е нещо безобидно, което изглежда част от твоята индивидуалност, от интереса ти към спорта. Интересуваш се от футбол и залагаш на отбори, но това прераства в зависимост и бележи живота ти за дълги години. Тази зависимост ограбва финансово и тебе, и семейството ти.
На конференцията в Рим се подчерта, че така се губи и любовта към спорта. Ако залагаш и целта е вдигането на адреналина и специфичната тръпка от това дали ще се сбъднат предвижданията ти, тогава до такава степен се фиксираш върху резултатите, че изобщо не гледаш как играят отборите и любимите ти спортисти.
Всичко това няма биологични причини, а е социално обусловено – от възпитанието в семейството и от влиянието на индустрията за залагания. Ясно е, че всяка индустрия цели печалба и развиване на бизнеса. Но в тази област регулацията е изключително важна и трябва да се влиза фино в детайла, за да се ограничи влиянието на подобен тип компании.
Как е възможно влияние върху компаниите за залагания на практика?
СЗО препоръчва да не се работи с тютюневата и алкохолната индустрия, защото в това няма смисъл и обществена полза. Но трябва да се търси диалог и социална отговорност от взимащите решения в компаниите за спортни залагания, за да се ограничат щетите и за младите хора, и за възрастните. Ще направя уточнението, че в МКБ10 хазартът бе поставен в категорията „патологично влечение“. В МКБ11 – новата Международна класификация на болестите – хазартът вече е определен като зависимост, тъй като става дума за сериозна комплексна болест. Тя много често е коморбидна – хазартните играчи употребяват алкохол и пушат цигари или бездимни нагреваеми устройства в казина и игрални зали. Тази коморбидност е много опасна за здравето.
Има психологически типове, които са по-податливи на зависимости. Но при младите хора играе роля и желанието за бунт, да се откроят, да са интересни на връстниците си. А онлайн игрите и залаганията се смятат за нещо атрактивно и модерно и влизат много лесно в гънките на младото съзнание. Същевременно няма кой да разясни рисковете, защото у нас още няма системно здравно образование в училищата. Именно в часовете по здравно образование може да се говори по интересен и чувствителен начин на юношите за рисковете от някои практики. Не да им се забраняват, а да им се казва къде са границите и къде еуфорията и вълнението, свързани със залагането, преминава здравословната граница и става безотговорно да се играе.
Какви добри практики в борбата със зависимостите бяха споделени на конференцията в Рим?
Всяка страна по различен начин се бори с тези феномени. Създадени са национални стратегии за борба с хазарта и игровото разстройство. Такава стратегия в България все още няма. Но пък добрата новина е, че вече е създадена Наредба на Министерство на здравеопазването (бях член на работната група, която написа наредбата) за условията и реда за финансиране на проекти за превенция, предпазване, лечение и терапия на хазартна зависимост. Съществува фонд към Министерство на финансите с бюджет 4 милиона лева годишно, за който могат да кандидатстват с проекти както държавни служби като РЗИ и Центровете за обществено здраве, така и неправителствени организации. Те трябва да идентифицират хората в най-ранен стадий на хазартна зависимост чрез социологически и епидемиологични изследвания, да търсят възможности за диагностика на тези хора и насочването им към консултации и лечение. В момента методите за лечение и местата за предоставянето на такова лечение в България са изключително малко.
Какво представлява ефективното лечение на зависимости?
Психотерапията е един от основните методи за лечение на зависимости. Но е нужна и психо-социална рехабилитация, водене на случаи на тези хора в общността, за да може да се въздейства социално. Голяма част от зависимите вече са потънали финансово, загубили са социални връзки, имат проблемни отношения в семейството. Затова към лечението на зависимите трябва да се подхожда комплексно.
В други страни има цели държавни институти, които работят за лечение и рехабилитация на зависимости. Те са или към министерство на здравеопазването, или към правителството. Разписани са и програмите, по които се работи. Правят се онлайн платформи за разясняване на рисковете от зависимости. Разясняват се стъпките, по които се процедира след идентифициране на подобен тип влечение. Работи се и със спортните клубове, с които се подписват харти за взаимодействие, за да поеме лидерство самият спортен клуб и да разяснява сред спортистите рисковете от въвличането в хазартна зависимост от залагания онлайн.
Поставих въпроса какво се прави, когато спортният клуб е спонсориран от платформа за залагания, каквито са повечето клубове в България. Ние не можем да игнорираме финансовите решения, които взимат спортните клубове. След като нещо е разрешено от закона, то се прилага. Но когато компания за залагания спонсорира спортен клуб, трябва да работим с нея, да намерим канали за комуникация, за да се опитаме да държим риска в граници и да минимизираме щетите. Разбрах от опита на страните участнички в проекта, че имат доста успехи в тази област. Например в Полша се комуникира с мениджърите на компаниите за залагания, които нямат интерес да съсипват съдбите на деца и младежи, а искат по легитимен начин да печелят парите си. В този диалог целта е да се канализират интересите и да се получи ситуация Печеля – Печелиш.
Понеже родителите на зависимите младежи на практика се превръщат в съзависими, какво може да се направи в тяхна помощ?
Добре е да се води системна работа със семействата на децата и младежите със зависимост. Създадени са групи за работа и подкрепа на семействата. Аз се надявам час по-скоро да заработи Наредбата на МЗ за финансиране на проекти за превенция, предпазване, лечение и терапия на хазартна зависимост, за да може да стартира работата за създаване на възможности за превенция и за терапия. Също така се надявам новият състав на Министерски съвет и най-вече Министерство на здравеопазването да продължи работата по въвеждането на здравното образование, което е включено в Плана за възстановяване и устойчивост. Не трябва да се отказваме от този план, защото той определя бъдещото лице на здравната политика в България за десетки години напред. И ако сега успеем да създадем колаборация между Министерство на образованието, Министерство на младежта и спорта и Министерство на здравеопазването, ще можем да стигаме по-лесно до умовете и сърцата на младите хора, за да ги предупреждаваме за поведенческите рискове. По този начин ще намалим както честотата на психичните и на хроничните незаразни заболявания, така и ще запазим бъдещето на децата, както това се прави в повечето страни членки на Европейския съюз.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
