Зависимостта обсебва всички сфери на неговия живот
Ива Димитрова е психолог и социален служител, преподавател по „Социална работа със зависими лица“ в Катедра „Социални и правни науки“, специалност Социален мениджмънт на Технически университет Варна. Има над 25-годишен опит в социалната работа със зависими лица, а от 5 години провежда психологично консултиране на хора, страдащи от зависимости, и е част от екипа на Терапевтичен център „Само днес“ – Варна.
Г-жо Димитрова, защо не всички, които опитват вещества, стават зависими?
Зависимостта е проблем на личността. Това обяснява защо някои хора, които са имали досег с вещества или са участвали еднократно в хазартни игри, могат да преустановят това поведение. Докато при хората, които стават зависими, настъпва обсесия (пристрастеност) към веществото или дейността, защото те им решават емоционален проблем. Зависимите споделят, че скучаят, че изпитват апатия, че нещо им липсва в живота, че няма какво да ги развълнува. Липсва им усещане на удовлетвореност в ежедневието, каквато останалите хора изпитват. Зависимите не могат да изпитат удовлетворение от обикновените преживявания и усещания като другите и търсят по-силни усещания, които намират в екстремни спортове или професии, но и в употреба на химически вещества и практикуване на рискови поведения.
На физическо ниво има ли предразположеност към зависимости?
Има много причини да се развие зависимост. Биологичните причини представляват нарушения в биохимията на организма, свързани с генетична предразположеност за зависимости. Вероятно заради употребата на вещества от предходните поколения, в организма на следващите поколения настъпват биохимични нарушения. Например много често деца на зависими от алкохол прекаляват с употребата на захари или страдат от хранителни нарушения като преяждане (хиперфагия), въпреки че не са започнали употреба на алкохол. Това пак се обяснява с биохимични нарушения вследствие генетични мутации.
Друг фактор за създаване на зависимост са моделите на поведение в семейството, по които се възпитава детето. Възрастните показват на децата как се справят със собствените си проблеми – умора, предизвикателства в ежедневието и т.н. Например вечер консумират алкохол в къщи и едва тогава започват да се усмихват, отпускат се, могат да общуват. Така те показват на детето една стратегия за справяне с трудностите и то я възприема като нещо обичайно. Този научен в семейната среда модел децата ще прилагат след време в своя живот като възрастни, за да се справят с предизвикателствата.
Друг рисков фактор за развиване на зависимости е социалната среда. Типично за юношите е да искат да принадлежат към групата на връстниците, да се впишат в нея. Тогава се подлагат на съмнение семейните ценности. Приоритет става стремежът да се впишат сред връстниците си, да бъдат значими в тази среда. Затова са склонни да се поддават на влиянието на връстниците и да започнат да пушат цигари, марихуана, алкохол, а понякога да употребяват и по-тежки субстанции.
Има ли характерови особености, които са рисков фактор за отключване на зависимости?
В периода на ранното детство детето има своите специфични потребности. Ако тези потребности не са адекватно посрещнати и задоволени, това създава определен тип травма при детето и се отразява негативно на неговото развитие, като деформира характера му, създава изкривявания, блокажи и дисфункционални модели на поведение. Изхождаме от петте типа характери, описани от школата по Естествена психотерапия: шизоидния, оралния, нарцистичния, садо-мазохистичния и ригидния характер. Тези основни типове характери се формират от някакъв недостиг на базови потребности, които е изпитвало бебето или малкото дете – липса на внимание, на приемане, на обгрижване, на любов. Настъпилата празнота детето иска да запълни и така се пристрастява към вещество или дейност (хазарт, компютърни игри), които му дават илюзорно удовлетворение.
Грешна или правилна е представата в обществото, че отказването от зависимост е въпрос на воля?
Това е абсолютно погрешна представа, тъй като при зависимия човек волята не работи. При обсесивно поведение качествата на характера като воля и дисциплина е невъзможно да се проявят. Зависимостта е прогресиращо заболяване, което постепенно измества смисъла, целите, ценностите на личността. Развитието на зависимост минава през три фази, като последната трета фаза е изключително трудна за преодоляване. За съжаление, чак тогава зависимият започва да търси помощ. Преди това действат много силни механизми на отричане. Зависимите си намират оправдания и самозаблуди: „всички употребяват“, „на мен няма да ми се случи да стигна дотам“, „мога по всяко време да спра, да контролирам употребата“. Те се обръщат за помощ едва когато претърпят много загуби в живота – телесни заболявания, инциденти с получаване на травми, разрушени семейства, загуба на работата, проблеми с органите на реда, присъди. Пред силата на фактите вече не могат да се самозаблуждават и признават, че имат проблем.
Отношението на близките и на обществото са другият проблем, защото не разбират, че зависимостта е заболяване. Близките натякват на зависимия, че няма воля, че няма ценности, обвиняват го, че не иска да спре употребата. Всъщност единственото полезно нещо, което близките могат да направят, е да кажат на зависимия, че трябва да се лекува, и дотогава да му отказват всякаква друга подкрепа. Когато болестта зависимост вече се е разгърнала, може да се лекува единствено в защитена среда (в терапевтични центрове, комуни). При отслабена воля, дисциплина и самоконтрол на личността няма как да се спре употребата на веществото или дейността, защото зависимостта е обсебила всички други сфери на живота на човека.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
