Проявява се с треперене, възбуда, дезориентация, тахикардия
Ново проучване сред 100 000 млади хора предупреждава за сериозни рискове от използването на мобилни устройства още в ранна възраст. Според резултатите децата, получили първия си телефон преди 13-та си година, са по-склонни към сериозни психични проблеми. Те по-често мислят за самоубийство, проявяват агресия, откъсват се от реалността. Момичетата, с ранен достъп до цифровите технологии, имат ниско самочувствие, изпитват проблеми със самооценката и им липсва емоционална устойчивост. Момчетата пък са по-неспокойни, по-нестабилни и по-малко емпатични в сравнение с връстниците си, които не са получили смартфони рано.
Едно от психичните разстройства, пряко свързано с използването на мобилен телефон, е номофофията. Това е фобия от липса на мобилен телефон (NO MObile PHone PhoBIA). При това състояние човек изпитва страх, паника и тревожност от липсата на мобилна телефонна връзка. Това води до възбуда, промени в дишането и други симптоми. Номофобията е подобна на други психически състояния, свързани със страх към определени неща. Тя има връзка и с други видове тревожни разстройства, като например фобията от реални социални контакти.
Няколко психични състояния, като социална тревожност или паническо разстройство, може да се появят преди развитието на номофобия, се казва в статия от 2019 г. в Journal of Family Medicine and Primary Care. Изследователите отбелязват, че не е ясно дали разстройството произтича от съществуващо тревожно разстройство или от пристрастяване към мобилен телефон.
И други изследователи са работили по темата. В проучване от 2016 г. се предполага, че номофобията е не толкова специфична фобия или тревожност, а преди всичко пристрастяване, зависимост. Те предлагат да се промени името от номофобия на „разстройство, свързано със зависимостта от смартфони“.
В момента диагностичният и статистически наръчник за психични разстройства, 5-то издание, не разпознава номофобията като действително разстройство. Въпреки това изследователите настояват за включването му.
Симптоми
Симптомите на номофобията са подобни на други фобии и тревожни разстройства. Те включват: тревожност, промени в дишането, треперене, изпотяване, възбуда, дезориентация, тахикардия (редовен или спорадичен ускорен сърдечен ритъм).
Точната причина за номофобията не е напълно изяснена. Авторите на статията от 2016 г. отбелязват, че тя се е развила поради незабавната комуникация и съответно – незабавното удовлетворение, които смартфоните предоставят. Това може да развие пристрастяващо и компулсивно поведение.
Други смятат, че вече съществуващо тревожно разстройство или фобия води до развитието на номофобия. В статия от 2020 г. изследователите предполагат, че възможните причини или предсказващи фактори включват:
- обсесивни мисли и компулсивно поведение, свързани със смартфон
- чувство за лична малоценност
- социален дискомфорт
- голям брой часове, прекарани в използване на смартфон всеки ден.
Лечение
Тъй като номофобията не е официално признато разстройство и е сравнително ново, всеки психиатър или психолог вероятно ще препоръча варианти, подобни на лечението на други фобии.
- Поведенчески терапии. Стандартният подход за лечение на фобии включва разнообразни поведенчески терапии. Те помагат за справяне със страховете и вярванията, свързани с фобията. В случай на номофобия поведенческите терапии овладяват страха от загуба на телефона, от липса на връзка и от последиците от липсата на достъп до телефон.
- При Когнитивно-поведенческата терапия човек осъзнава основните мисли, които допринасят за фобията, и успява да ги преодолее.
- Десенсибилизация или експозиционна терапия – този подход включва постепенно излагане на човек на въздействието, от което се страхува. При номофобията лекарят ограничава контролирано достъпа на пациента до телефона му.
- Хипнотерапията включва намеса на хипнотерапевт, който насочва чрез образи пациента, за да му помогне да развие техники за самоуспокояване, когато се сблъска с липса на достъп до телефон.
- Групи за подкрепа. Помага за справяне със страха и тревожността, свързани с липсата на достъп до телефон.
Медикаменти
Медицински специалист може да предпише медикаменти като клоназепам и транилципромин, за да помогне за лечението на симптомите на номофобия, сред които е тревожността.
Британската благотворителна организация за психично здраве Mind отбелязва, че за лечение на фобии помагат: бета-блокери, транквиланти, антидепресанти.
Стратегии за самопомощ
Човек може самостоятелно да практикува стратегии за грижа за себе си и самопомощ. Може да предприеме следните стъпки, за да управлява фобията си:
- да научи повече за причините за фобията си;
- да прави прогресивна мускулна релаксация, която включва фокусиране и отпускане на мускулите на групи;
- практикуване на различни дихателни техники.
Проучване от 2021 г. установи, че когато се помогне на учениците да подобрят самочувствието си, това осигурява ефективна терапия за номофобия.
Човек може също да прилага техники за релаксация. Тази терапия включва комбинация от дихателни техники, упражнения и техники за медитация, които помагат на човек да се справи с липсата на телефон или с други фобии.
Източник: www.medicalnewstoday.com
