Сестрите в Германия правят до три посещения дневно в дома на терминално болни хора
Проф. д-р Биргит фон Оршот и медицинската сестра Табеа Кайзер – обучители по палиативна медицина и палиативни грижи в Германия, бяха лектори на семинара „Палиативната грижа – предизвикателства и добри практики“. Събитието бе организирано от фондация „Символ на любовта“ (Гоце Делчев) и сдружение „Общност МОСТОВЕ“ с идеята да се почерпи от опита на Германия в палиативните грижи и да се преодолее техният дефицит в България; за хуманност, достойнство и качество на живот до самия му край.
– Как е организирана палиативната грижа за възрастни в Германия?
Проф. Оршот: В Германия има две възможности за палиативна грижа у дома на пациента. В първата услуга – ниво 2 – медицински сестри и болногледачи се грижат за пациента до края на живота му. Втората услуга – ниво 3 на специализирана амбулаторна палиативна грижа – включва екип от лекари специалисти по палиативна медицина и медицински сестри. Има и смесени форми на услуга, която се оказва от лекарски и сестрински практики в съответното населено място.
Сестра Табеа Кайзер: От 2014 г. отговарям за амбулаторната палиативна грижа в три града на Германия. През 2024 г. тази грижа е помогнала на 280 пациенти в терминален стадий на заболяване. 95% от тези хора са починали вкъщи, като ние се грижим за тях средно 38 дни. В нашия екип имаме 4 палиативни сестри и 15 квалифицирани доброволци. Това са мотивирани хора – мъже и жени, които постоянно учат и надграждат познанията си в тази област. Завършват курсове и стават експерти по лечение на рани, по овладяване на хронична болка, стават специализирани медицински сестри в интензивен сектор и анестезиология. Освен на професионалната компетентност, ние държим също на емпатичността и духовния аспект на личността на оказващия грижа.
Нашата работа се мониторира. На четири седмици имаме посещение от супервайзър. А на всеки 14 дни си правим служебни заседания и обсъждаме грижата, която сме оказали на починалите пациенти, какви са били трудностите, какво сме успели и какво не ни се е получило добре. Учим се от грешките си, за да подобрим нашата работа. На стената в офиса ни са написани имената на починалите. Така можем да размишляваме всеки ден за отминалите случаи.
– Какво представлява на практика палиативната грижа?
Сестра Кайзер: Идеята е да покрием нуждите на пациента в края на живота му. Става дума не само за физическото му състояние, но и за емоционални, духовни и социални нужди. Осигуряваме амбулаторна медицинска грижа за нелечимо болни пациенти в домашна обстановка, за да им дадем възможност за достойна смърт. Избягваме ненужни медицински манипулации. Преценяваме стадия на заболяването на пациента и дали има смисъл да го пратим в болница за някаква процедури или това по-скоро ще му навреди. Затова избягваме, доколкото е възможно, изпращането на пациентите в болница.
Ние работим в тясно сътрудничество с личните лекари и с лекари специалисти, за да доставим най-добрата палиативна грижа, като се съобразяваме с желанията на пациента. Поддържаме също добри взаимоотношения с местните църкви и религиозни общности.
– За пациенти с какви заболявания се грижите?
Проф. Оршот: Това са хора с напреднало заболяване, поради което се очаква да имат ограничена продължителност на живота. Преди 7 – 8 години от палиативни грижи най-много се ползваха онкологични пациенти в четвърти стадий с метастази. Но сега се увеличиха пациентите с неврологични заболявания като Амиотрофична латерална склероза (ALS), болест на Паркинсон, тежка деменция, трети и четвърти стадий на Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и на сърдечна недостатъчност, напреднала бъбречна недостатъчност. Има и хора с увреждания, които наближават края на живота си поради тежестта на уврежданията.
– Каква е първата стъпка, която да направим в България, за да имаме истински палиативни грижи за всички, които се нуждаят от тях?
Проф. Оршот: Палиативната медицина възниква в Европа с гражданското хосписно движение. Затова първата крачка е осъзнаване на засегнатите от проблема хора. Добре е семействата на терминално болните и грижещите да се обединят, за да търсят помощ, подкрепа и идеи.
Когато започнах да се занимавам с палиативна медицина в началото на 90-те години на ХХ век, в Германия липсваше такава грижа. Обучавахме се от колегите във Великобритания.
Това, което можем да направим ние, лекарите, за терминално болните с медикаменти, е съвсем просто. Нужни са само пет медикамента, които се приемат под формата на капки или с подкожни инжекции. Само че това е една малка част от палиативната грижа. Останалата част е обработването на декубиталните рани от залежаване, грижата за раните около устните и т.н., хигиенните нужди на пациентите. Всичко това се върши от медицински сестри и болногледачи. Умирането е естествен процес като раждането и лекарите са нужни само при усложнения и тежка симптоматика.
Психо-социалната грижа в голямата си част се оказва от медицинските сестри, болногледачите и семейството на пациента.
Така че моят съвет е, за да има палиативна грижа в страната ви, да се започне със специализирано обучение на медицински сестри и лекари. Но те трябва да работят в мрежа, към която да се обръщат при нужда – да се допитват до експерти при ситуация, с която не могат да се справят. Може да се обръщате за обучение и към нас в Германия.
Добре е да се учреди асоциация (тип мрежа) на всички организации с отношение към хосписната и палиативна грижа. Трябва да обедините усилия и по отношение на законодателни промени, регламентиращи палиативната грижа. Например ако някои от лекарствата (обезболяващите опиати) са недостъпни, това ще попречи на адекватната грижа. Трябва също регламентиране и стандарти за работа на екипите за палиативна грижа в домовете на пациентите. Държавата трябва да осигури и финансиране на тази дейност.
– Къде се обучават на палиативни грижи лекарите и сестрите в Германия?
Проф. Оршот: В Германия няма специалност палиативна медицина. Нашите лекари ходят в Обединеното кралство и там специализират. Може да се завърши също магистратура по палиативни грижи онлайн, на английски език.
В медицинските ни университети се дават базови познания. Моите студенти преминават обучение по палиативна медицина един семестър по два часа седмично. Отделно в Германия дипломиралите се медици (лекари и медицински сестри) може да продължат чрез курсове да надграждат знания и умения в тази област. Това са академии за продължаващо обучение. Лекарите може да придобият допълнителна квалификация по палиативна грижа чрез 160 часа обучение. При медицинските сестри обучението също е 160 часа. Според мен курсовете са много полезни, но опит се трупа с практика в хосписи и в отделения по палиативни грижи. Така ставаш наистина добър в тази област.
– Кой заплаща оказаните палиативни грижи?
Сестра Кайзер: Финансирането на палиативните грижи идва от две здравни каси. Едната заплаща лекарската грижа, а другата – сестринската грижа. Всяка година водим преговори със здравните каси какво заплащане ще осигурят, за да се грижим за терминално болните пациенти. Освен това в Германия има обединен фонд, който заплаща и за лекарската, и за сестринската грижа.
Пациентите не плащат за палиативна грижа. Само понякога се налага да доплащат, но това е много рядко. Ние, медицинските сестри, ходим в дома на пациента до три пъти на ден. Касата ни ограничава до три посещения дневно, защото заплаща само за тях и то, ако предварително е одобрила, че това е палиативен пациент. При нужда от повече посещения вече доплаща пациентът.
Мара Калчева, Портал на пациента
На снимката: От ляво: Проф. д-р Оршот, до нея сестра Табеа Кайзер
