Проблемите с психичното здраве на възрастните хора продължават да са пренебрегвани. Състояния като тъга и тревожност, живот в изолация и неглижиране от по-младите поколения често се приемат за нормална част от стареенето, което пречи на навременната подкрепа и разбиране.
Депресия
Депресиятае от най-често срещаните проблеми с психичното здраве на възрастните хора, особено на тези, които живеят в домове за стари хора или имат ограничен контакт със семействата си. Причините за депресията са социалната изолация, хронични заболявания, скръб по починали близки и приятели, болезненото чувство, че си бреме за семейството си.
Тревожност
Тревожността също е чест психичен проблем на старите хора. Породена е от притеснения за здравето, за финансовата сигурност и благополучието на децата, които живеят далече. Често тревожността се проявява като безпокойство, напрежение, прекомерна тревога или физически симптоми като главоболие и храносмилателни проблеми.
Когнитивен спад и деменция
Когнитивният спад и деменцията са допълнителни трудности в ежедневието на хората в третата възраст. Загубата на памет и объркването са по-изразени, когато възрастните хора нямат умствена стимулация или се справят с хронични здравословни проблеми. До когнитивен спад води също скръбта и емоционалното бреме от загубата на съпрузи, братя, сестри и връстници.
И накрая рискът от пренебрегване или малтретиране – независимо дали емоционално, финансово или физическо – може да увеличи уязвимостта и риска от депресия, тревожност и деменция.
Как самотата влияе на психиката?
Много възрастни са все по-самотни – дори в домове с няколко поколения – поради миграция, урбанизация и променящи се социални роли. При липсата на хора, с които да споделят ежедневните си преживявания или емоции, негативните мисли се умножават и се създава емоционален вакуум, който може да доведе до клинична депресия. В допълнение старите хора се колебаят да изразят емоционалната си болка, за да не „притесняват“ членовете на семейството.
Продължителната социална изолация допринася за когнитивен спад и проблеми с паметта. Човешкият мозък процъфтява чрез социално взаимодействие. Ето защо възрастните хора, които прекарват дълги часове сами, без разговор или стимулация, показват по-слаба памет и по-бавно вземат решения.
Установено е, че 53,1% от хората в третата възраст страдат от депресия, което доказва връзката между социалната изолация и влошаването на психичното здраве.
Тъй като социалните роли се свиват поради преместването на децата в чужбина, намалената мобилност или намаляването на контактите с външни хора, много възрастни започват да поставят под въпрос своята значимост. Те си мислят: „Вече не съм нужен на никого?“ или „Каква ли е моята роля сега!?“
Как миграцията на децата влияе на психиката на родителите?
Когато синовете и дъщерите се местят в чужбина, възрастните хора губят основни източници на ежедневно взаимодействие, другарство и емоционална близост. Мнозина описват болезнената тишина у дома: няма с кого да споделят сутрешното си кафе, малките си радости, няма и кой да ги попитат как са. Този вакуум засилва самотата и може бързо да доведе до тъга и до клинична депресия.
Възрастните родители изпитват постоянна тревога за децата си в чужбина относно тяхната безопасност, здраве, работа, брачни отношения и финанси. Дори при честа комуникация с децата, остарелите родители усещат разлика между „чуването на гласа им“ и „физическото присъствие“, което води до продължаваща тревожност. Финансовата подкрепа им носи облекчение, но липсата на другарство поражда тъга.
На какви симптоми да обърнем внимание?
Депресията и тревожността при възрастните хора се проявяват по различен начин от тази при по-младите хора. Често това са едва доловими поведенчески или физически симптоми. Семействата трябва да следят за промени в настроението или личността, включително дистанциране, раздразнителност, плачливост или чувство на безнадеждност.
Определянето на психологическия дистрес като част от „нормалното стареене“ заглушава чувствителността ни към страданието и блокира достъпа до подкрепа. Родител, който губи интерес към дейности, може да е клинично депресиран; някой с проблеми с паметта може да се нуждае от когнитивна оценка; а раздразнителността или социалното оттегляне може да са причинени от стрес, травма или самота. Представата, че това е нормално, забавя интервенцията, докато състоянието не стане много тежко.
Много възрастни хора се примиряват, че това е нормално, и мълчаливо понасят тъгата, безнадеждността, тревогата, нарушенията на съня, непреодоляната скръб и емоционално изтощение.
Нелекуваните проблеми с психичното здраве влошават физическото състояние, включително заболявания като хипертония, диабет, сърдечни проблеми, проблеми със съня и имунитета. Същевременно емоционалните симптоми може да имитират физическо заболяване, което води до погрешна диагноза, ненужни изследвания и прекомерно приемане на лекарства.
Източник: www.msn.com
