Росица Касабова е председател на неправителственото сдружение „Спри рака” в помощ на пострадалите от най-тежката диагноза – рак. Самата Росица е минала през борбата с онкологично заболяване – рака на гърдата. Ето какво сподели тя десетина дни преди старта на организирания от сдружението благотворителен крос „Спри рака” на гребната база в Пловдив.
– Госпожо Касабова, каква е дейността на сдружението „Спри рака” и какви са целите му?
Това е сдружение с нестопанска цел, създадено за общественополезна дейност. Основната цел на сдружението е да подпомага пациента и връзката му с лекаря в общата борба със злокачествените заболявания. Освен това инициираме обществени дебати, разговори и конференции, работим да се изгради връзка между гражданското общество и институциите в полза на пациента и на успешното му лечение. За нас е важно болните да не се затварят в себе си, да не смятат, че ракът е присъда. Отдавна вече има ефективни методи за лечение и колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-голям е шансът за успех. В тази връзка активно призоваваме хората да си правят профилактични прегледи.
– Лично вас какво ви привлече към тази кауза?
Аз съм един от потърпевшите. Всеки от нас смята, че ракът няма да го застигне. Но за съжаление никой не е застрахован. Диагностицираха ме с рак на гърдата през 2009 г. и съм минала по този път, през всички фази – на отричане, на отчаяние, на активна борба, на надежда и на вяра. Лекувах се в Англия, където методите на лечение бяха по-щадящи и видях друго отношение към пациента.
– Какво точно не харесахте тук и предпочетохте терапия в Англия?
Методите на терапия в Англия бяха по-съвременни, по-щадящи. Докато тука задължително искаха да мина през курсове на химиотерапия, лъчетерапия и последващо силно хормонално лечение, в Англия ми предложиха терапия без тежки странични ефекти и резултатите до този момент са добри.Освен всичко друго бях в по-спокойна обстановка. Лекарите ми предложиха и обсъдиха с мене всички варианти на лечение. Впечатли ме също, че близките на заболелия също са включени в консултирането. Тоест всички се включват в борбата срещу рака, за да има успех. Там не оставят болния самичък със страховете си, затворен в собствената си черупка.
– Каква е историята на кроса „Спри рака”, който на 28 септември ще организирате за четвърти път в Пловдив?
За първи път участвах в такъв благотворителен крос в Лондон, където живее моята дъщеря. Видях 15 000 човека, които бягаха в Хайд парк в подкрепа на свои близки, приятели и познати с онкологично заболяване. Видях как всички наоколо ги подкрепяха, пожелаваха им успех, бяха съпричастни с раково болните. Това не е състезание, а кауза на гражданското общество. Там се запознаваш с други хора, с други случаи на рак, получаваш информация за нови възможности за лечение.Ракът е социалнозначимо заболяване, което се лекува със всички средства. Не само с лекарства. Пациентът трябва да усети подкрепата на близките си, на обществото, да се убеди, че може да води нормален живот – да тича, да се забавлява, да общува свободно. Само така ще живее с надежда и ще води успешна борба със заболяването. Много ми се прииска видяното в Лондон да приложа и в България. Така през 2016 г. организирахме първия благотворителен крос на гребната база в Пловдив, където за наша радост дойдоха над 500 човека. Нашият крос вече е с международно участие. През миналата година дойдоха хора от Полша, Англия, Ирландия, Испания. Идват също хора от различни градове на България и тичат от малки до големи. Който не може да тича, ходи по трасето. А който не иска да измине разстоянието, танцува под ръководството на треньори. Накрая всеки участник получава медал „Stop cancer”. Хората вече си колекционират медалите и се хвалят колко пъти са участвали на кроса.
– Има ли такса участие?
Не. Това е благотворителен крос, но не цели непременно набиране на средства, а участие на повече хора, съпричастни към борбата с това заболяване. Споделям с удоволствие, че към който и да съм се обърнала за подкрепа, никой не ни е отказал. Което означава, че обществото е настроено да помага. Хората в България са добри, искат да помогнат и го правят кой с каквото може. А средства набираме чрез провеждане на конференции, дискусии и информативни кампании – все полезни за пациентите с рак събития. Със събраните суми закупуваме апаратура и подобряваме битовите условия в Клиниката по онкохематология и по клинична хематология към Университетската болница „Свети Георги” в Пловдив.
– Сдружение „Спри рака” само в подкрепа на хората с онкохематологични заболявания ли е?
То е за всички хора, минали през диагнозата рак, независимо каква е локализацията на заболяването. Не ги делим на пациенти с рак на простатата, рак на гърдата, рак на кръвта и т.н. Сдружението е и в подкрепа на всички техни близки и приятели, защото диагнозата рак не засяга само един човек, а удря цели семейства – родителите, партньорите, децата, приятелите на заболелия. Много е важно навреме да отидем на преглед, да имаме доверие на лекарите и да вярваме, че лечението ще е успешно. Но трябва да имаме информация какви методи за терапия съществуват и къде какво се прилага. В крайна сметка всеки от нас избира начина, по който да се лекува. И колкото повече информация има, с толкова повече варианти разполага за своето лечение.
– Ще имат ли полза пациентите от научната конференция „Хематология – успехи и предизвикателства”, която ще се проведе ден по-рано от кроса в Медицинския университет в Пловдив?
Разбира се, че ще имат полза. Докладите на специалистите се поднасят по начин, който е разбираем и за пациентите. Много е интересно да се види как се е развивало лечението на тези заболявания, че тези терапии стават все по-успешни, че непрекъснато влизат в практиката нови лекарства. Освен това ще има модул специално за пациенти. Те ще могат да научат какви права имат, какви възможности за терапия, към кого да се обърнат за помощ, когато научат диагнозата си. Много важно е в такъв момент да намерят правилния път, защото с врачки и с баячки излекуването няма да стане. Колкото по-навреме разберат, че медицината работи в помощ на пациента, че трябва да вярваме на лекарите, толкова по-успешно ще е лечението.
– За каква промяна в системата на здравеопазване работите?
Има доста неща, които трябва да се променят в законодателството, свързано със здравеопазване. За съжаление, българският пациент не получава в масовия случай най-добрата съществуваща терапия, подходяща за него. Прекалено дълга е процедурата на регистрация на новите терапии, които почти на 100% лекуват. Нашите болни отиват в чужбина не защото там лекари са по-добри, а защото там имат достъп до всички терапии. Проблем е също, че нямаме пълен регистър на онкоболните в България. Ние сме единствената държава без такъв национален регистър, а това означава, че не се знае годишната заболеваемост, не се проследяват всички пациенти, не може да се разбере коя терапия е ефективна и коя не е. Това са нещата, които трябва да променим. А, за съжаление, болните от рак в нашата страна са много – по наши данни са над 350 000 души.
Източник: Puls.bg
