Употребата им спестява над 200 млн. лв. годишно на НЗОК
Значението на генеричните и биоподобните лекарства за достъпа до лечение, устойчивостта на здравната система и развитието на българската фармацевтична индустрия бяха сред темите на юбилейната конференция, с която Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА) отбеляза 25 години от създаването си. Форумът се проведе в София под патронажа на Комисията по здравеопазването към 52-рото Народно събрание и събра представители на институциите, фармацевтичната индустрия и медицинската общност.
„Днес отбелязваме 25 години история, последователност и отдаденост на една важна кауза – осигуряването на достъпни, качествени и ефективни лекарствени терапии за българските пациенти. През тези 25 години Българската генерична фармацевтична асоциация утвърди своята роля като активен и отговорен партньор в развитието на здравеопазването в България. Генеричните лекарства са не просто икономическа алтернатива – те са инструмент за по-широк достъп до лечение, за устойчивост на здравната система и за по-ефективно използване на обществените ресурси“, каза председателят на БГФАРМА Николай Хаджидончев при официалното откриване на конференцията.
Проф. д-р Костадин Ангелов, председател на Комисията по здравеопазването към Народното събрание, подчерта стратегическото значение на генеричната фармацевтична индустрия за България и необходимостта от предвидима законодателна среда, която да насърчава производството и да гарантира достъпа на пациентите до лечение. „Няма държава в света, която да не разчита на генеричните и биоподобните лекарства, за да се бори с всички социалнозначими заболявания, които са и водещите причини за смъртност в целия свят. Дори най-богатите икономики в света разчитат на генеричните лекарства, защото именно чрез тях постигаме основния принцип в медицината – оптимално съотношение между цена и медицински ефект“, каза проф. Ангелов.
На събитието стана ясно, че България произвежда 10% от всички генерични лекарствени продукти в Европейския съюз, а използването им осигурява на Националната здравноосигурителна каса спестявания от 2020 г. насам над 200 млн. лв. годишно. За периода 2020 – 2025 г. общият размер на спестените средства на обществения фонд надхвърля 1 млрд. лева. Генеричните лекарства представляват 75% от лекарствения пазар в опаковки у нас, но за тях се изразходват под 10% от средствата на НЗОК за медикаменти.
Българската генерична фармацевтична индустрия е структуроопределящ отрасъл за националната икономика. В страната работят 40 фармацевтични производства, осигуряващи заетост на около 19 000 души. Годишният производствен капацитет на заводите достига 10 млрд. таблетки и капсули, 140 млн. стерилни ампули, 30 млн. сиропи и суспензии и 30 млн. гелове и мехлеми. Така фармацевтичната индустрия допринася за над 3% от брутния вътрешен продукт на България. Мащабът на индустрията и нейният принос към икономиката представляват стратегическо предимство за страната, което изисква последователна държавна политика за съхраняване на производствения капацитет и създаване на благоприятни условия за развитието на сектора.
Генеричните лекарства имат ключово значение не само за икономическата ефективност на здравната система, но и за достъпа на пациентите до лечение. Осем от всеки десет изписани лекарствени продукта са генерични, което позволява осигуряването на качествена терапия за голям брой пациенти при значително по-нисък разход на публични средства.
Трудностите пред сектора в Европа бяха представени от Адриан ван ден Ховен, генерален директор на Medicines for Europe. Той обърна внимание на нарастващия натиск върху производителите от поскъпването на енергията, суровините, транспорта и регулаторните изисквания, като в същото време цените на генеричните лекарства в Европа продължават да намаляват. Според представените данни за периода 2015 – 2024 г. общият индекс на потребителските цени се е повишил с 30%, докато цените на генеричните лекарства на десетте водещи доставчици са намалели с 8%. „Устойчивият достъп до лекарства не може да се гарантира единствено чрез политика на най-ниската цена. Европа се нуждае от предвидима регулаторна среда, конкурентоспособно производство и условия, които позволяват на повече производители да останат на пазара. Генеричните и биоподобните лекарства са съществена част от решението – те осигуряват достъпно лечение за пациентите и освобождават ресурс за иновации в здравеопазването“, посочи Адриан ван ден Ховен. Той допълни, че Medicines for Europe поставя акцент върху необходимостта от промяна на моделите на ценообразуване и обществените поръчки, така че да отчитат не само цената, но и сигурността на доставките, производствените разходи и поддържането на реална конкуренция.
Особен потенциал за развитие имат биоподобните лекарства. По данни, представени от Medicines for Europe, от 2006 г. насам те са осигурили на европейските здравни системи спестявания в размер на 56 млрд. евро. До 2032 г. се очаква 110 биологични лекарства да загубят пазарната си ексклузивност в Европа, което открива значителни възможности за навлизане на биоподобни терапии и разширяване на достъпа до лечение.
Сред важните европейски инициативи е предложеният Законодателен акт за критично важните лекарства (Critical Medicines Act), разработен в отговор на уроците от пандемията от COVID-19. Той предвижда мерки за укрепване на производството, сигурността и непрекъснатостта на доставките, включително национални планове за устойчивост, критерии за сигурност при обществените поръчки и стимули за производството на критично важни лекарствени продукти.
Научните и фармакологичните аспекти на достъпа до лечение бяха във фокуса на презентацията на чл.-кор. проф. Георги Момеков, дфн, декан на Фармацевтичния факултет към Медицински университет – София. Той разгледа ролята на генеричните и биоподобните лекарства в съвременната терапия и значението на достъпността като част от реалната ефективност на лечението. Проф. Момеков подчерта, че доказаната ефикасност на едно лекарство не е достатъчна, ако пациентът няма реален достъп до него. Генеричните и биоподобните лекарства имат двойна обществена полза – позволяват повече пациенти да получават качествена терапия на достъпна цена и създават възможност освободените средства да бъдат насочени към други терапевтични потребности. Устойчивият достъп до лечение изисква не само достъпни цени, но и надеждно снабдяване, предвидимо финансиране и непрекъснатост на терапията.
Проф. Григор Димитров, главен директор „Осигурителни отношения“ в Българската стопанска камара (БСК), постави акцент върху проблемите пред лекарствения бюджет в България и устойчивостта на публичното здравно осигуряване. Според представените данни за периода 2016-2025 г. разходите на НЗОК за лекарства са нараснали 3,7 пъти – от 616 млн. лв. до близо 2,3 млрд. лв. Той подчерта, че непрекъснатото увеличаване на финансовия ресурс без промяна в управлението на системата не гарантира по-добри резултати за пациентите. Като възможно решение проф. Димитров представи поетапното въвеждане на програмно бюджетиране, при което финансирането се обвързва не само с обема на медицинската дейност, но и с качеството, ефективността и измеримите здравни резултати. Не е достатъчно всяка година да увеличаваме средствата за здравеопазване, ако не променяме начина, по който ги управляваме. Трябва да преминем от колко медицинска дейност закупуваме към какви здравни резултати постигаме с наличния ресурс.
В последвалата дискусия бяха разгледани възможностите за провеждане на последователна лекарствена политика, която да гарантира достъпно лечение, ефективно използване на публичните средства и предвидими условия за работа на производителите. Сред поставените приоритети бяха преглед на правилата за ценообразуване и рефериране на лекарствата, включително възможността за временен мораториум върху процедурите по рефериране, намаляване на допълнителните финансови тежести за притежателите на разрешения за употреба на генерични и биоподобни лекарства и запазване на настоящия им статут в бюджета на НЗОК и през 2027 г.
При планирането на лекарствения бюджет е необходим стратегически баланс между иновативните и генеричните терапии, така че стремежът към краткосрочни икономии да не доведе до значително по-високи разходи за лекарства за домашно лечение. Особено внимание беше отделено и на необходимостта от предварително разработен национален план за действие при извънредни ситуации в здравеопазването, който да включва конкретни мерки за непрекъснатост на веригите за доставки и осигуряване на достатъчни количества критично важни генерични лекарства за лечение на масовите социалнозначими заболявания.
Специалният юбилеен панел „25 години БГФАРМА – история и визия“ проследи развитието на асоциацията и българската генерична фармацевтична индустрия през последния четвърт век.
В края на форума изпълнителният директор на БГФАРМА д-р Евгени Тасовски заяви, че от изключително важно значение е държавата да възприеме и утвърди стратегическата значимост на генеричните и биоподобни лекарствени продукти за осигуряване на непрекъснатия достъп до лекарствена терапия за българските граждани, страдащи от масовите социалнозначими заболявания, на достъпни цени.
Източник: БГФАРМА
