Протеин в едноклетъчно водорасло промени науката за мозъка
Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. бе присъдена за създаването на оптогенетиката. Тя обяснява не само как нервните клетки формират мисли и чувства, но и обещава реални възможности за контролирано клетъчно лечение на тежки заболявания. Германските учени д-р Петер Хегеман и д-р Георг Нагел откриват забележителния протеин каналородопсин в едноклетъчно водорасло. А американският изследовател д-р Карл Дайсерот превръща протеина в управляван от светлина превключвател на нервните клетки. Тримата лауреати полагат основите на нова ера в неврологията.
Тайната на водораслото
Как мозъкът управлява сетивата, поведението и телесните функции отдавна е загадка. През 20-ти век изследователите проучват кои области на мозъка влияят на различните функции на организма, но използваните методи не им позволяват да доказват причинно-следствени връзки. Те изграждат картина на мозъка, която прилича на скица с много въпросителни и непознати области. Сега всичко това се промени.
„Оптогенетиката дава възможности за картографиране на мозъка, за които преди само сме мечтали“, заявява Пер Свенингсон, председател на Нобеловия комитет по физиология или медицина.
Всичко започва с любопитството на Петер Хегеман, който се пита как едноклетъчното водорасло Chlamydomonas успява да плува към светлинен източник. В началото на 2000-те години д-р Хегеман и д-р Георг Нагел откриват каналородопсина – протеин във водораслото с уникални свойства. Когато бъде осветен със синя светлина, в протеина се отваря канал. Заредени йони навлизат в клетката и пораждат електрически импулс. Учените установяват, че независимо в коя клетка поставят този протеин, тя придобива чувствителност към светлина.
Д-р Карл Дайсерот въвежда гена на каналородопсина в нервни клетки на плъхове. Чрез осветяване на клетките със синя светлина той успява да предизвика нервен сигнал. Публикува това откритие през 2005 г. Две години по-късно въвежда светлинно управляемия превключвател на нервни клетки в мозъка на живи мишки.
Нов поглед към човешкия мозък
Методът за управление на нервните сигнали чрез светлина днес се нарича оптогенетика и бързо придобива световно значение. С негова помощ изследователите успяват да разкрият нервните вериги, управляващи конкретни спомени, чувства и поведение, свързани с неврологични и психиатрични разстройства. В клиничната медицина методът се прилага в опити за възстановяване зрението при слепи хора или със силно увредено зрение.
Оптогенетиката коренно промени разбирането ни за мозъка. Всеки ден носи нови открития, които помагат да се разгадае една от великите тайни на човечеството – как работи мозъкът ни.
Източник: Нобеловата асамблея към Каролинска институт, Прессъобщение от 5 октомври 2026 г.
