Основната цел не са „големи мускули“, а здравословно развитие, правилна стойка и координация
Гл. ас. д-р Иван Неделчев е преподавател в департамент Здравеопазване и социална работа в Нов Български университет, програмен директор на общообразователен курс по спорт в НБУ. Завършил е магистратура по Спортна психология в Национална спортна академия „Васил Левски“. Там защитава и докторската си степен по психология през 2014 г. Иван Неделчев е един от водещите треньори по фитнес и културизъм в България, популяризатор на здравословния начин на живот.
– Д-р Неделчев, каква двигателна активност е препоръчителна за малки деца?
– За малките деца най-подходяща е разнообразната, естествена и игрова двигателна активност. В ранна възраст движението е основна част от развитието – чрез него децата опознават тялото си, развиват координация, сила, баланс и социални умения.
Най-ценната активност за малките деца е активната игра:
- тичане
- скачане
- катерене
- лазене
- гоненица
- игри на площадката
- игра с топка.
Тези движения развиват цялостната моторика и координация.
Ежедневният престой на открито е много полезен. Това означава разходки, каране на колело или тротинетка, игри в парка, преодоляване на препятствия, движение сред природата.
Подходящи също са танците и музикалните игри, защото танците развиват ритъм, координация, баланс, умение за емоционално изразяване. А музикалните игри правят движението приятно и естествено.
Плуването е една от най-подходящите активности за деца, защото натоварва равномерно тялото, укрепва мускулатурата, подпомага стойката и щади ставите.
Детска гимнастика е подходяща за развитие на гъвкавост, баланс, двигателна култура, правилна стойка.
– Колко движение е необходимо?
– За малките деца се препоръчва ежедневно активно движение през различните части на деня. Необходими са минимум 180 минути разнообразна физическа активност дневно. Това включва както по-активни игри, така и по-леки движения.
Важно е движението да бъде под формата на игра:
- да няма прекомерно натоварване и състезателен натиск;
- активностите да са съобразени с възрастта;
- да се редуват движение и почивка;
- да се ограничи продължителното стоене пред екрани.
Децата са по-активни, когато родителите участват в игрите; дават личен пример; насърчават движението без принуда; осигуряват безопасна среда за игра и спорт.
Най-добрата двигателна активност за малките деца е тази, която им носи радост и желание да се движат всеки ден.
– На каква възраст е подходящо децата да започнат да тренират някакъв спорт? Кои спортове препоръчвате?
– Децата могат да започнат да спортуват още в ранна възраст, но изборът на спорт и интензивността трябва да са съобразени с физическото и емоционалното им развитие. В началото най-важни са движението, играта и изграждането на основни двигателни умения, а не високите спортни резултати.
- На 1 до 3 години не се препоръчват „тренировки“ в класическия смисъл. Подходящи са свободната игра, движение навън, музикално-двигателни занимания, детска гимнастика, упражнения за координация и баланс.
- От 4 до 6 години е добър период за запознаване със спортове чрез игра. Подходящи са плуване, детска гимнастика, танци, каране на колело, лека атлетика под формата на игри, бойни изкуства с игров елемент. Основната цел е развитие на координация, гъвкавост, баланс, обща двигателна култура.
- От 7 до 10 години децата вече може постепенно да започнат по-структурирани тренировки. Подходящи спортове са плуване, футбол, баскетбол, волейбол, тенис, лека атлетика, гимнастика, бойни спортове, танци. Полезно е да се пробват различни спортове, а не да се прави ранна тясна специализация.
- След 10–12 години децата обикновено вече могат да тренират по-системно, да развиват техника, да участват в състезания според интереса си. Натоварването обаче трябва да се увеличава постепенно. Особено полезно е плуването, защото развива цялото тяло, подпомага правилната стойка, щади ставите, подобрява дишането и издръжливостта.
Гимнастиката развива гъвкавост и координация, подобрява баланса, изгражда отлична двигателна култура.
Леката атлетика развива естествените двигателни умения, подобрява бързината и издръжливостта.
Отборни спортове, като футбол, баскетбол, волейбол, развиват работата в екип, дисциплината, социалните умения, координацията. Танците пък подобряват стойката, ритъма и координацията, развиват увереност.
– Как да се избере подходящ спорт?
– Най-важно е детето да има желание да тренира, спортът да му носи удоволствие, тренировките да са съобразени с възрастта му, треньорът да работи подходящо с деца. Не е необходимо всяко дете да се състезава професионално. Основната цел е здраве, движение и изграждане на позитивно отношение към физическата активност.
– Подходящ ли е фитнесът за деца и тийнейджъри? При какви условия?
– Фитнесът може да бъде подходящ за деца и тийнейджъри, но само при определени условия и с адекватен подход според възрастта и развитието. Когато тренировките са правилно подбрани и контролирани, те могат да бъдат полезни за здравето, стойката и физическото развитие.
При деца на около 7–12 години не се препоръчва класически силов фитнес с тежки тежести и максимални натоварвания. Подходящи са упражнения със собствено тегло; координационни упражнения; упражнения за баланс и стабилност; леки функционални тренировки; игрови двигателни занимания. Целта е развитие на правилна техника, добра стойка, двигателна култура, укрепване на мускулатурата без претоварване.
При тийнейджъри вече може постепенно да се включва силова подготовка, ако натоварването е контролирано, техниката е правилна, тренировките са съобразени с възрастта и под наблюдение от квалифициран треньор. Ползите от правилно провеждания фитнес на тази възраст са:
- укрепване на мускулите и костите;
- подобряване на стойката; намаляване на риска от травми;
- повишаване на силата и издръжливостта;
- по-добра спортна подготовка;
- повишаване на самочувствието. Много важно е тренировките да се провеждат под ръководството на треньор, кинезитерапевт или специалист по детско-юношески спорт.
Неправилното изпълнение е по-опасно от самите упражнения. Натоварването трябва да се увеличава постепенно, тежестите също да се увеличават бавно и контролирано. Не се препоръчват максимални тежести, тренировки до изтощение, прекомерен обем и агресивни силови режими.
Много важен е балансът между тренировка и възстановяване. Децата и тийнейджърите имат нужда от достатъчно сън, почивка, добро хранене, време за възстановяване.
Фитнесът може да стане проблем, ако се тренира без контрол, има натиск за бързи резултати, ако се използват неподходящи хранителни добавки или стимуланти.
При децата и тийнейджърите основната цел не трябва да са „големи мускули“, а здравословно развитие, правилна стойка, сила и координация.
– Как да мотивираме децата си да спортуват?
– Мотивацията на децата да спортуват се изгражда най-успешно чрез положителни емоции, личен пример и усещане за удоволствие, а не чрез натиск. Когато движението е свързано с игра, с приятели и с успехи според възможностите на детето, шансът спортът да стане траен навик е много по-голям.
Най-много помага личният пример на родителите. Децата копират поведението на възрастните. Ако родителите се движат активно, спортуват, ходят пеша, карат колело, прекарват време навън, детето възприема движението като естествена част от живота.
Спортът трябва да бъде забавление, а не наказание. Особено при малките деца е важно тренировките да са приятни, да има игри и разнообразие, детето да се чувства спокойно и прието. Прекаленият натиск често води до отказ.
- Важно е също да се избере спорт според интересите на детето. Когато детето има избор, мотивацията е по-силна.
- По-добре е да се насърчават усилието, постоянството, желанието за участие, а не само победите и резултатите.
- Много деца се мотивират повече, когато тренират с приятели, участват в групови игри и се чувстват част от отбор.
Когато има баланс между времето, прекарано пред екрани, игри навън, спорт, семейни активности, детето по-лесно изгражда активен начин на живот.
Важно е родителите да не очакват професионални резултати, постоянни победи, прекалено високи постижения. Целта е детето да обича движението и да се чувства добре.
Децата често губят интерес при еднообразие. Полезно е да се редуват различни спортове, игра навън, семейни разходки, походи, състезания за забавление. Отрицателен ефект имат критиките, сравненията с други деца, прекомерният натиск, наказанията чрез спорт, прекалено тежките тренировки и липсата на време за игра и почивка.
Най-силната мотивация за децата е чувството, че се забавляват, че се справят, че са подкрепяни; че движението им носи радост и увереност. Тогава спортът се превръща в естествена и желана част от живота им.
Мара Калчева, Портал на пациента
