- медицинска сестра от 2000 г.
- бакалавър по Обществено здраве и здравен мениджмънт
- магистър по Обществено здраве и управление на здравни грижи
- докторант към катедра Социална, превантивна медицина и медицина на бедствените ситуации към МУ – София
- създател и управител на Амбулатория индивидуална практика за здравни грижи – Мирамар
Бъдещето на здравната ни система зависи от всички специалисти по здравни грижи
Качеството на здравната система не се измерва единствено с броя на болниците, модерната апаратура и високотехнологичните операции. Истинското ѝ качество се измерва с хората, които са до пациента всеки ден. Това са медицинските сестри, акушерките, лекарските асистенти, медицинските лаборанти, рентгеновите лаборанти, рехабилитаторите, кинезитерапевтите и всички професионалисти по здравни грижи. Те не просто подпомагат за лечебния процес, а те го изграждат. Без тях здравната система е обречена.
Историята ни учи, че преди повече от век медицинската сестра е била символ на милосърдие, професионализъм и безусловна отдаденост на пациентите.
След реформите в нашата здравна система през 90-те години на ХХ в. финансирането се променя, болниците започват да функционират като търговски дружества, а професията на медицинската сестра постепенно губи своята привлекателност. Ниското заплащане, огромното натоварване и липсата на перспектива за сестрите довеждат до масова емиграция на квалифицирани специалисти в Западна Европа. А днес виждаме последствията от всичко това.
България няма достатъчно медицински сестри
България е сред страните с най-нисък брой медицински сестри на глава от населението в Европа. Средната възраст на работещите надхвърля 55 години, а младите хора все по-рядко избират професията. В много от болниците у нас една медицинска сестра се грижи за два, три, а понякога и четири пъти повече пациенти от препоръчителното. Това означава по-малко време за всеки пациент, по-висок риск от медицински грешки, повече случаи на професионално прегаряне и по-голям риск за безопасността на лечението. Когато една медицинска сестра обслужва цяло отделение, не страда само персоналът, страдат и пациентите.
Пандемията от COVID-19 показа истината – тя промени общественото разбиране за здравни грижи. Докато обществото беше затворено по домовете си, медицинските сестри, акушерките, лаборантите и екипите на първа линия работеха по 24 часа, обличаха тежки предпазни костюми, поемаха огромен психологически товар, мнозина се разболяха, някои загубиха живота си. Тогава обществото разбра нещо изключително важно –поставянето на диагнозата е в основата на лечението, но медицинската сестра остава до пациента до неговото излекуване.
Зад всяка успешна операция стоят десетки специалисти – операционни медицински сестри, анестезиологични сестри, акушерки, медицински лаборанти, рентгенови лаборанти, рехабилитатори, кинезитерапевти, лекарски асистенти, специалисти по обществено здраве и здравни асистенти. Всеки от тях носи своята професионална отговорност, всеки от тях е част от лечебния процес и всеки от тях е незаменим.
Първият медицински стандарт по здравни грижи
През 2025 г. Министерство на здравеопазването направи историческа крачка, като за първи път прие Медицински стандарт по здравни грижи, който регламентира минималните изисквания за организация и качество на здравните грижи, както и необходимата кадрова обезпеченост на лечебните заведения. Това е първият документ, който официално признава, че качествената медицинска помощ зависи от достатъчния брой медицински специалисти (медицински сестри, акушерки, рехабилитатори) и останалите асоциирани специалности. Стандартът по здравни грижи определя минимален брой медицински сестри в различните структури, като предвижда преходен период за изпълнение на изискванията поради кадровия недостиг и поставя пациента в центъра на здравната грижа.
Но стандартът беше оспорен. Вместо да обединява системата, Стандартът по здравни грижи се превърна в предмет на обществен спор. Представители на част от болничния сектор заявиха, че кадровите изисквания са практически неизпълними при настоящия недостиг на медицински сестри. От своя страна, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) защити документа като първата реална възможност за въвеждане на минимални изисквания, гарантиращи качествена медицинска и здравна грижа за пациентите.
Последните събития
През юли 2026 г. тричленен състав на Върховния административен съд отмени Медицинския стандарт по здравни грижи по процедурни съображения, свързани с начина на приемането му, а не със съдържанието му. Решението бе обжалвано от БАПЗГ и спорът продължава. Тази ситуация поставя множество въпроси:
- как ще се гарантира качеството на медицинските грижи;
- кой ще определя минималния брой медицински сестри във всяко лечебно заведение;
- как ще се преодолее кадровият дефицит
- и най-важното – може ли здравеопазването в една европейска държава да функционира без национален стандарт по здравни грижи.
Проблемът не е само финансов. Разбира се, повишаването на заплатите е необходимо, но само по себе си то няма да реши кадровата криза. Необходими са национална стратегия за развитие на професионалистите по здравни грижи, стимули за обучението на младите специалисти, достойни условия на труд, ограничаване на административната тежест, възможности за кариерно развитие и ясно определени професионални компетентности, обществено признание. Защото уважението към професията започва от държавната политика.
Европейският модел
В повечето европейски държави медицинската сестра е автономен специалист. Тя участва активно във вземането на решения, има собствена професионална отговорност, разполага с ясни компетентности, работи при гарантирани стандарти за безопасност.
А в България все още продължаваме да спорим дали има достатъчно сестри, вместо да обсъждаме как да привлечем ново поколение професионалисти. Време е за национално съгласие. Здравните грижи не принадлежат нито на Министерството на здравеопазването, нито на болниците, нито на съсловните организации. Те принадлежат на обществото. Всеки човек поне веднъж в живота си става пациент и тогава няма да го интересува кой е спечелил административния спор. Ще го интересува дали до леглото му има медицинска сестра, дали тя има достатъчно време за него, дали е достатъчно подготвена и дали не обслужва още 30 пациента като него.
Няма качествено здравеопазване без здравни грижи
Българското здравеопазване е изправено пред исторически избор. Може да продължим да приемаме недостига на медицински сестри като неизбежност или да изградим модерна система, в която професионалистите по здравни грижи получават уважение, условия и възнаграждения, каквито заслужават.
Няма сигурност за пациента без медицинска сестра, няма бъдеще за болниците без всички специалности по здравни грижи. Инвестицията в тях не е разход, а инвестиция в живота на всеки български гражданин.
