От януари до юли 2026 г. в България са регистрирани 26 758 инсулти
Български онлайн калкулатор за оценка на 5-годишния риск от исхемичен инсулт беше представен на кръглата маса „Изкуствен интелект и инсулт – от първите минути до новия живот“, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“. Онлайн калкулаторът iStroke-BG е достъпен на bezinsult.bg и подпомага ранното разпознаване на повишения риск и навременното търсене на консултация с невролог.
Какво представлява калклаторът обясни д-р Михаил Петров, неврохирург в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“: „Целта ни беше да създадем инструмент, съобразен с българското население, а не просто да преведем съществуващ калкулатор.“
Моделът използва 12 показателя, без да изисква специализирано образно изследване: възраст, пол, систолично кръвно налягане, лечение за хипертония, диабет, тютюнопушене, общ холестерол, предсърдно мъждене, затлъстяване с индекс на телесна маса (ИТМ) ≥ 30, фамилна анамнеза за инсулт, физическа активност и тежка употреба на алкохол. Общият резултат от 0 до 32 точки се преобразува в предварителна оценка на 5-годишния риск в пет категории: нисък (под 5%), нисък до умерен (от 5% до под 10%), умерен до висок (от 10% до под 20%), висок (от 20% до 30%) и много висок (над 30%).
Калкулаторът е предназначен за първична профилактика при хора без предходен исхемичен инсулт или преходна исхемична атака. Оценката служи за ориентир при обсъждането на профилактиката с лекар, не представлява диагноза или основание за назначаване на лечение и не замества медицинската консултация.
„При инсулта разполагаме с ограничено време, в което можем да помогнем на засегнатата мозъчна тъкан да се възстанови. Затова ранното разпознаване на симптомите и бързата реакция са решаващи. Изкуственият интелект може да подпомогне лекарските решения, образната диагностика и организацията на пътя на пациента, но тези възможности трябва да стъпват върху надеждни данни и внимателно проверени инструменти. Същевременно трябва да насочим усилията си и към времето преди инсулта, когато можем да разпознаем повишения риск и да предприемем мерки за профилактика“, заяви чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, началник на Клиниката по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и модератор на кръглата маса.
Доц. Николай Велинов, началник на Отделение „Неврохирургия за възрастни“ и ръководител на ендоваскуларния център в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, представи възможностите на изкуствения интелект за съкращаване на времето до лечение при инсулт. По представените данни от постъпването в болница до началото на лечението минават средно 311 минути (над 5 часа), като преминаването през насочващ център допълнително забавя процеса. За преодоляване на тези забавяния се планира въвеждането на софтуер, базиран на изкуствен интелект, който да свърже 6 високотехнологични центъра – УМБАЛ „Света Анна“, УМБАЛСМ „Пирогов“ и УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София, УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен и УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна – със 17 областни болници. Програмата ще систематизира резултатите от изследванията и ще предлага следващи стъпки, като окончателните решения ще взема мултидисциплинарен екип. В лечебни заведения, които вече използват софтуера, времето до лечение се съкращава с 52 минути.
По данни на НЗОК за периода януари-юли 2026 г. у нас са отчетени 26 758 случая на инсулт, или приблизително 126 дневно – един на всеки 11 минути. От тях 25 495 са исхемични и 1263 са хеморагични инсулти. Данните се отнасят до отчетени случаи, а не до уникални пациенти.
Икономическите и социалните последици от инсулта бяха във фокуса на изказването на Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“: „Всеки четвърти приет в болница с инсулт е в трудоспособна възраст, а последиците от инсулт са най-честата причина, по която ТЕЛК определя трайна неработоспособност. Разходите не приключват с изписването от болница, те продължават и в семейството, а впоследствие и на пазара на труда. Инсултът струва на България близо половин милиард евро годишно, а НЗОК плаща едва 15 цента от всяко евро. Останалото поемат семействата с 40 милиона часа грижа у дома и със 78% от доплащането за лекарствата. Девет от десет евро от тази цена се приписват на рискови фактори, на които може да бъде повлияно.“
Източник: Фондация „Съвет за мозъчно здраве“
