Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Д-р Нейко Нейков: До 87% от атопиците имат нарушения на съня

МЕНЮ

Асоциация „Грижа за пациента“ и Асоциация на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ) направи среща на експерти с пациенти в София. Сред лекторите бе неврологът д-р Нейко Нейков – специалист по медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

„30 до 48% от възрастните хора страдат от някакъв вид нарушение на съня, като половината от тях са с поставена диагноза. Статистиката е от страните с развита съвременна медицина и действащи регистри. В съня рефлектира това, което ни се е случило през деня, когато не спим – обясни неврологът и специалист по медицина на съня д-р Нейко Нейков.

В голяма част от случаите сънното нарушение е вторично – следствие на системно заболяване, каквото е и атопичният дерматит. Сънните нарушения при хората с атопичен дерматит са много често срещани – 47 до 80% от децата атопици и 33 до 87% от възрастните в еруптивния период на заболяването.

До какво води сънното нарушение при атопия?

Нарушеното качество на живот е безусловно. Когато заболяването прогресира, поведението на болния е много близко до това на хората с хиперактивност и дефицит на вниманието. Около 30% от младите пациенти с атопия имат такива симптоми. Децата до 11-годишна възраст растат предимно по време на сън. Затова страдащите от атопичен дерматит деца, които задължително са с нарушения на съня, имат нисък ръст. По време на пубертета донякъде се компенсира това изоставане в ръста, но никога човек не достига потенциала си.

Нарушенията в семейните отношения на родители с деца атопици са правило. Колкото детето е по-малко и страда по-тежко, толкова има нужда от родителите си, от някой, който да го успокоява, да се грижи за него. Неспящото и ревящо дете нощем пречи и на родителите си да спят. А през деня то е хиперактивно и непослушно. Това създава напрегната семейна обстановка, а родителите страдат от тревожност и депресия, особено майката.

Възрастните пациенти са принудени често да посещават лекар заради еруптивните си периоди и заради медикаментите, които са с контролирано изписване. Безсънието е заради стреса от самото заболяване, от хроничното възпаление, от сърбежа. Нуждата от чесане е по-изразена през нощта. 14,3% от времето за сън на болните е заето от будност и чесане. А чесането води до по-голямо възпаление и до повече чесане.

От нарушения на съня страдат и на пациенти, които са в ремисия, когато нямат кожни лезии. Тези хора имат чести пробуждания заради бързите преходи от дълбок към повърхностен сън. Настъпват и събуждания в съзнание. Понеже през нощта кожата става по-суха, атопиците, които по принцип имат суха кожа, страдат още повече.

Хората с атопичен дерматит страдат и от други нарушения на съня, особено от синдрома на неспокойните крака – при 22% от пациентите в ремисия и при 99% от тези в период на ерупция.

Как да подобрим съня?

Фармакологичното лечение на самото сънно нарушение е много трудно. Безопасните бензодиазепини, които не водят до пристрастяване, не са регистрирани в България. Огромна част от нашите пациенти са пристрастени към ривотрил и ксанакс. Затова в момента пациентите даже си вредят с бензодиазепините.

Нито един от специфичните медикаменти за безсъние не е стигнал до нашата страна, въпреки че сме правили клиничните проучвания за тях.

Огромно проучване – метаанализ, зачеркна основната част от комерсиалните продукти, които се рекламират при безсъние, като безполезни и дори вредни. Това са валериан, триптофан, мелатонин, дифенхидрамин, тиагабин (антиепилептичен медикамент), тразодон (антидепресант с кардиотоксичен ефект). На практика най-ефективното фармакологично лечение на инсомнията при атопиците е терапията на самия атопичен дерматит. Специфичните кортикостероиди и JAK-инхибиторите повлияват значително сънното нарушение, доказват клинични проучвания. Пациентите атопици стават доста по-спокойни и могат да стоят по-дълго на едно място. Апаратно регистрираното подобрение на съня е 3 до 6%, но представата на пациента за неговия собствен сън е за изключително добро повлияване. Основно защото изчезва нуждата от чесане. 

Препоръчителна е когнитивно-поведенческата терапия на инсомнията при атопиците. Но терапията при психолог когнитивно-поведенчески терапевт трае няколко месеца и не се заплаща от Здравната каса“, каза д-р Нейков.

Източник: в-к Доктор

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ