Атопичният дерматит при възрастни

Атопичният дерматит при възрастни

МЕНЮ

Атопичният дерматит е хронично възпалително заболяване, което може сериозно да повлияе върху качеството на живот. Макар традиционно да се свързва с детската възраст, през последните години специалистите все по-често диагностицират заболяването и при възрастни пациенти. То протича на тласъци – периоди на подобрение се редуват с обостряния, които могат да настъпят дори без видима причина.

Най-честите симптоми включват суха и чувствителна кожа, зачервяване, лющене и силен сърбеж. Освен физически дискомфорт, заболяването може да доведе до нарушения на съня, проблеми с концентрацията, намалена работоспособност и социална изолация.

Атопичният дерматит при възрастни се причинява от комбинация от генетични фактори, свръхактивност на имунната система и отслабена кожна бариера, често предизвиквана или влошена от излагане на околната среда и стрес.

  • Генетични фактори

Много възрастни с атопичен дерматит носят мутации в гена филагрин, който е от решаващо значение за състоянието на защитната бариера на кожата. Филагринът помага за свързването на структурните протеини в най-външните кожни клетки и допринася за естествената хидратация на кожата. Когато филагринът е дефицитен, кожната бариера отслабва, което води до хронична сухота, повишена загуба на вода и чувствителност към дразнители и алергени. Около 20–30% от хората с атопичен дерматит имат мутации на гена за производство на филагрин, докато 8–10% от пациентите с атопичен дерматит нямат такива мутации.

  • Свръхактивност на имунната система

Възрастните с атопичен дерматит често имат свръхактивна имунна система, която предизвиква възпаление в отговор на незначителни дразнители или алергени. Тази имунна дисрегулация води до сърбеж, възпаление и понякога обезцветяване на кожата. Може също да увеличи риска от развитие на други алергични състояния като астма, сенна хрема или хранителни алергии – феномен, известен като атопичен марш.

  • Дисфункция на кожната бариера

Кожната бариера действа като защитна стена, задържайки влагата вътре и вредните вещества навън. При атопичния дерматит, както структурните протеини, така и липидният слой между кожните клетки са компрометирани. Това позволява на дразнители, алергени и микроби да проникнат в кожата, причинявайки възпаление и обостряния. Отслабената кожна бариера допринася за сухота и лющене, които са отличителни симптоми на заболяването.

Атопичният дерматит при възрастни
Атопичният дерматит при възрастни

Рискови фактори на околната среда и начина на живот

Докато генетичните и имунните фактори подготвят почвата, излагането на рискови фактори от околната среда предизвикват или влошават атопичния дерматит, който се проявява в зряла възраст. Често срещаните причинители включват:

  • Дразнители – сапуни, перилни препарати, аромати и агресивни продукти за грижа за кожата;
  • Алергени – прахови акари, цветен прашец, пърхот и косми от домашни любимци;
  • Климатични фактори – сух въздух, екстремни температури или живот в градски райони с по-високо замърсяване;
  • Стрес – емоционалният или физически стрес може да изостри симптомите.

Защо началото на атопичния дерматит е в зряла възраст

Въпреки че атопичният дерматит често започва в детството, един на всеки четирима възрастни съобщава, че при него заболяването се е появило за първи път в зряла възраст. Случаите на начало в зряла възраст може да бъдат повлияни повече от фактори на околната среда и стрес, но основните механизми – генетична предразположеност, имунна дисрегулация и дефекти на кожната бариера – си остават най-важни.

Разбирането на тези причини може да помогне на възрастните да управляват състоянието чрез овлажняване, избягване на причинители и използване на предписани противовъзпалителни лечения за намаляване на пристъпите и поддържане на здравето на кожата.

Често виждаме хора, които са свикнали да живеят със сърбежа и дискомфорта и ги приемат за нещо нормално, но всъщност заболяването изисква проследяване и адекватно лечение. Съвременната медицина разполага със все повече възможности за контрол на заболяването. Ключово значение има ранната консултация със специалист и изготвянето на индивидуален терапевтичен план, съобразен с конкретния пациент.

Източници: scienceinsights.org и clevelandclinic.org

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ