Кожата при атопичен дерматит е толкова „жадна“, че изисква многократно хидратиране
Доц. Румяна Янкова е водещ дерматолог и алерголог в Пловдив с 50 години опит. Има над 150 научни публикации в периодични издания, многобройни участия с лекции и доклади в български и международни научни форуми, съавтор е в пет учебника и три монографии, ръководи и участва в работата по научни проекти. Доц. Янкова е член на редколегията на сп. „Дерматология и венерология“ и рецензент на редица български и международни дерматологични и алергологични издания.
Завършва Медицински университет Пловдив през 1973 г. Има две специалности – Дерматология и венерология, и Алергология. През 1990 г. защитава дисертация на тема: Методът „кожен прозорец“ при проучвания върху контактната свръхчувствителност. През 1993 г. получава научно звание доцент.
Доц. Янкова е дългогодишен ръководител на Катедра по дерматология и венерология към Медицински университет Пловдив. Понастоящем ръководи Сектора по алергология и дерматология с лаборатория в УМБАЛ Пълмед и Клиника Медидерма в Пловдив.
Доц. Янкова, какви са най-честите оплаквания, с които Ви посещават хора с атопичен дерматит?
Болните с атопичен дерматит от най-ранна възраст имат силен сърбеж, който често е мъчителен и денонощен. Сърбежът смущава съня на деца и възрастни, причинява разчесвания, което е риск за развитие на усложнени инфекции с възпаление и болка. По този начин още повече се засилва сърбежът и се затваря един порочен кръг на болестния процес. Сърбежът прави пациентите силно неспокойни, тревожни, стресирани, притеснени, изнервени, раздразнени или потиснати и депресирани.
Друг смущаващ симптом е болестно променената кожа – започва като суха и леко зачервена, а после при обостряния става и възпалена, с активни обриви, с отделяне на мокреща течност, или пък е много суха, загрубяла, напукана и залющена. Понякога при усложнена инфекция се появяват и гнойни обриви.
Трудно се понася дразненето на кожата от външни въздействия и контакти. Дразнят дори дрехи, които не са памучни или са силно оцветени. Най-често дразненето е от детергенти – хигиенни средства като сапуни, душ-гелове, шампоани, измивни и почистващи препарати, парфюмирани козметични продукти, различни химични вредни вещества, с които кожата на пациента прави контакт в професионалната му среда.
Какви са възможностите за лечение според тежеста на заболяването и какво се постига с терапията?
Първото задължително средство е овлажняването или хидратацията, която не само може да потисне влошаванията, но дори да предотврати рецидиви на болестта, ако се прилага достатъчно ефективно. Къпането и миенето с хидратиращи олеозни продукти спестява голям брой от необходимите приложения на омекотяващи и овлажняващи лечебни емолиенти, балсами и кремове. Поддържането на кожата мека и хидратирана намалява сърбежа и възпалението, оттам и необходимостта от активни локални медикаменти като кортикостероиди и калциневринови инхибитори, локални инхибитори на фосфодиестераза-4 (PDE-4) или дори от системни лекарства, каквито са таблетни или инжекционни кортикостероиди; имуносупресори, които стават неизбежни при тежко развитие на заболяването. Тогава в борбата с болестта се включват и новите терапии – биологични лекарства и JAK-инхибитори.
Какъв е Вашият опит с новите терапии – JAK инхибитори и биологични медикаменти?
В нашата страна има официално разрешени медикаменти от класа на JAK инхибиторите. Вече имаме опит с такива лекарства – имат много бърз ефект върху сърбежа, дори само след 1-4 дни, след което въздействат и върху кожното възпаление и обривите. Приемат се през устата, на таблетки.
Имаме впечатления и от други биологични средства, също налични у нас, с добър резултат при някои случаи с атопичен дерматит.
До какви методи за лечение прибягват най-често хората с атопичен дерматит у дома и какви рискове крие самолечението на атопичния дерматит?
Пациентите често се опитват да си помогнат с различни омекотяващи кремове и балсами. Най-често – със слаб и краткотраен резултат. Основната тяхна грешка е в малкото на брой приложения върху кожата. Кожата на атопиците е толкова „жадна“ и „гладна“, че за да бъде успокоена и омекотена, изисква многократно нанасяне. Следователно, пациентите трябва да се стремят да поддържат кожата си винаги мека и хидратирана, което не успяват да постигнат. Затова се стига до прилагане на по-активни локални и системни медикаменти, каквито са кортикостероидите и калциневриновите инхибитори, а също и биологичните лекарства. Имала съм единични случаи на деца, чиито майки са успявали да предотвратят в голяма степен рецидиви на заболяването само с често прилагане на подходящи емолиенти. За съжаление, това са само единични случаи.
Как се развива заболяването атопичен дерматит с времето и какви са възможните усложнения? Има ли как те да се предотвратят?
Атопичният дерматит започва още в кърмаческа възраст – най-често между втория-третия месец до края на първата година на детето. Проявява се тенденция за спонтанно подобрение към петата, седмата или четиринадесетата година на детето, а при една четвърт от пациентите остава за цял живот. Типичните симптоми в първата година след раждането или скоро след това е зачервяване на кожата на бузите, брадичката и челото. В по-късната детска възраст и при юношите зачервяването е в големите гънки – шията, врата, зад коленете и лакътните гънки. При възрастните често атопичната екзема е по клепачите, устните, дланите, китките, често и по ръцете, особено при въздействие на професионални фактори или детергенти (сапуни, пенещи се измивни и почистващи препарати).
Кои са Вашите 5 практически съвета, с които да окуражите хората, отлагащи лечение на заболяването?
1 – Да направят опит за превенция на атопичния дерматит или на неговите рецидиви още в детска възраст, тъй като при това заболяване има генетично предразположение и нарушена кожна бариера. Особено ако се касае за дете, чиито един или двама родители са с атопичен дерматит, вероятността за развитие на болестта достига 70-80%
2 – Веднага след раждането да се започне прилагане на подходящ емолиент за хидратация и омекотяване на кожата с укрепване на кожната бариера. Ранната грижа за кожата на атопик или потенциален атопик може да стопира развитието на заболяването или да намали до минимум възможностите за тежки рецидиви.
3 – При влошаване да не се изчаква, а веднага да се отиде на преглед при специалист дерматолог.
4 – Да не се прекратява бързо активното лечение на всеки рецидив, а плавно да се преминава към поддържане с емолиенти.
5 – Да не се прекратява прилагането на емолиент след подобряване на състоянието, а само да се намали до ефективно приложение.
От „Портал на пациента“ създадохме онлайн въпросника АТОПИМЕТЪР, който да помогне на пациентите да оценят влиянието на атопичния дерматит върху качеството им на живот. Смятате ли, че подобен онлайн инструмент може да помогне на пациента да разбере по-добре състоянието си и да достигне до дерматолог?
Този въпросник е много полезен. Главно защото той ангажира вниманието на хората с атопичен дерматит и постепенно ги приобщава към действия, които подпомагат поддържането на добро състояние на кожата и избягване на влошавания с обичайна употреба на по-леки лечебни прийоми, отколкото по-сериозното и натоварващо активно лечение при вече обострено заболяване. Разбира се, и за да достигне по-лесно до нас, лекарите, които могат да му помогнат.
Споменах няколко пъти професионални фактори, предизвикващи заболяване. В тази връзка ежегодната традиционна безплатна кампания за тестване на кожни алергии ще се проведе в Сектора по алергология и дерматология с лаборатория в УМБАЛ Пълмед в Пловдив в началото на декември 2024 г. и ще фокусирана на професионално свързаните кожни алергични заболявания. Информацията ще бъде разпространена в медиите.
АТОПИМЕТЪР е кратък онлайн въпросник, с помощта на който всеки човек с атопичен дерматит, или съмнение за това заболяване, може да разбере до колко състоянието му влияе на ежедневието му и в реално време да получи персонализиран отчет с резултати, които да обсъди със специалист дерматолог. Изчисленията са базирани на глобалната скáла за въздействие върху атопичния дерматит ADerm-IS (Atopic Dermatitis Impact Scale).
Източник: Портал на пациента.
