Имаме мобилен екип от рехабилитатор, социален работник и психолог
Мая Стоицева управлява социални услуги на територията на Община Гоце Делчев – Център за социална рехабилитация и интеграция, както и клиниката „Символ на надеждата“, познатата в общността под името Немска клиника. Наричат я така, защото е резултат от немско-българско партньорство. Мая Стоицева е също член на Управителния съвет на Фондация „Символ на любовта“ и на борда на Общност „Мостове“ (обединила част от майките на деца с увреждания, които активно се борят за правата си).
В края на януари по покана на г-жа Стоицева в София гостуваха и проведоха семинар за палиативните грижи проф. Биргит фон Оршот и медицинската сестра Табеа Кайзер. Ето какво сподели Мая Стоицева за семинара и за социалните услуги, които управлява.
Г-жо Стоицева, как успяхте да доведете в България обучител по палиативна медицина на национално ниво в Германия – проф. Оршот, и пионерът в оказването на палиативни грижи в Германия – медицинската сестра Табеа Кайзер?
Имаме германски лекар в борда на Фондация „Символ на любовта“, който от години консултира нашите медицински дейности и ни подкрепя. Това е д-р Валтер Глайхман, който създаде в Германия Фондация „Символ на надежда“. Благодарение на Фондацията и на негови добри познати д-р Глайхман дойде в България през 2025 г. Той ме попита тогава какво се прави у нас за лежащо болни, възрастни и деца с тежки увреждания, които във финалния етап на своя живот. Отговорих: „Доколкото знам, нищо не се прави. Обгрижваме си ги сами вкъщи“. По това време нашето семейство се грижеше за моя свекър у дома и ни беше трудно да се снабдим с превързочни материали за рани, с помощни средства, които да улеснят него и нас. Нямаше и подготвени хора, които да ни помагат, защото ходехме на работа и един от нас винаги оставаше у дома да се грижи за болния ми свекър.
Този проблем вече беше похлопал на нашата врата и започнах да проверявам какво може да се направи за тежко болни пациенти в България. Прочетох информация на Фондация „Ида“ за палиативните грижи. Научих и за техния проект за изследване присъствието на темата за палиативните грижи в медиите. Заговори се за проблема и реших да хванем тази вълна на интерес в обществото. Междувременно д-р Глайхман уговори преподавателката по палиативна медицина в Германия – проф. д-р Биргит фон Оршот, да се срещне с мен. В края на ноември 2025 г. се запознахме с нея и със сестра Табея Кайзер. Така се оформи идеята да направим два семинара – в София и в Гоце Делчев. Моите приятелки от Общност „Мостове“ се включиха в организацията и нещата се случиха.
Оказва ли се реално в България палиативна грижа у дома на пациента? Изключвам клиничната пътека по палиативни грижи, за която малко болници сключват договор със Здравната каса.
На форума, който организирахме, и лекари, и медицински сестри споделиха, че реално не се прави нищо. Опитах неуспешно да се свържа с болници, които имат отделение за палиативна грижа. Никой не ми отговаряше на обажданията… Само на едно място ми казаха: „Не питайте нищо, няма места“ и ми затвориха.
През 2008 – 2010 г. проф. Биргит фон Оршот е правила проучване за България, видяла е нуждата и е искала да стартира обучение по палиативна медицина. Имало е опити в Пловдив и във Враца, от които не е останало нищо. Сега разчитам на медиите. Като се разшуми по темата, да се появят от различни места хора, които извършват някаква форма на палиативна грижа. Така ще знаем, че не сме сами, да се обединим и да работим в колаборация. Проф. Оршот ни посъветва да направим мрежа от организации с обща насоченост, за да тръгнат нещата. Впрочем веднага след форума с нас се свърза лекар, който оказва мобилна палиативна грижа. Ще се срещна с него, за да разбера как работи.
Каква е дейността на Центъра за социална рехабилитация и интеграция в Гоце Делчев?
Това е държавно делегирана дейност. Предоставяме почасови социални услуги в центъра, а когато има нужда, отиваме и в домовете на пациентите. Това са хора над 18 години с различни увреждания – инсулти, паркинсон, множествена склероза и др. Имаме мобилен екип от рехабилитатор, социален работник и психолог. Някой от тях посещава клиента ни в зависимост от заявката. Точно на основата на тази ни работа получихме възможност да проучим колко хора имат нужда от палиативна грижа в региона на Гоце Делчев. Оказа се, че има домове на болни хора, където само ние влизаме. Там никой не отваря вратата, за да разбере този човек жив ли е, или не е. Когато близките на болния живеят далече или няма близки, е много страшно.
Затова сега мислим за нова услуга – палиативни грижи, която да надгради това, което предоставяме досега, и да даде светлина в тунела за хора, които се нуждаят от палиативни грижи.
Вероятно малкото амбулаторни сестрински практики също ще се включат и ще разширят дейността си с палиативна грижа.
Да. Това ми дава големи надежди, макар че медицинските сестри са скептично настроени. Това е разбираемо, защото непрекъснато се повтаря, че сестрите не достигат, а продължава да се обезценява и неглижира техният труд. Когато кажем „лекар“, припадаме от възторг, а когато кажем „медицинска сестра“, се усеща някакво пренебрежение.
Има и друг проблем – лекарският труд се заплаща от Здравната каса, а трудът на медицинските сестри – не. Пациентът си плаща, когато медицинска сестра му оказва грижа в дома. Затова предстои и да се преборим за финансиране на палиативната грижа от НЗОК, за да постигнем това, което се прави от здравните фондове в Германия. Финансирането на палиативната грижа е сериозен проблем и зависи от политически решения, от добрата воля на две министерства – на здравеопазването и на труда и социалната политика. Но се надявам да имаме добър диалог с тях и с бъдещото правителство, за да постигнем добри неща.
От друга страна, когато нуждата от палиативни грижи стане крещяща и крещи нагоре към институциите, те няма как да не я чуят. В крайна сметка, независимо дали си президент, министър или заемаш някакъв друг пост, вкъщи имаш хора, които умират. Да, политиците може да решат проблема си с изпращане на близкия човек в хоспис или ще намерят платени услуги. Но все се надявам човешкото да проговори у тях и да съдействат за регламентирането на палиативната грижа за всички, които се нуждаят от нея.
Мара Калчева, Портал на пациента
