Проф. Радостина Александрова е доктор по вирусология и професор по морфология, учен и преподавател, популяризатор на науката. Завършила е „Биохимия и микробиология“ в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ като първенец на випуска.
Проф. Александрова е магистър и доктор по вирусология и професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките. Автор е на повече от 230 научни публикации и над 150 научнопопулярни материали, както и на 13 глави в книги и учебници. Преподава в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и в Нов български университет.
Тази статия на проф. Александрова написа специално за читателите на Портал на пациента по повод Световната имунизационна седмица (24 – 30 април).
Глобалните усилия за имунизация са спасили през последните 50 години приблизително 154 милиона животи (средно по 6 на минута) – предимно бебета. Съобщението е на СЗО, УНИЦЕФ и Gavi (Алианс за ваксини), а данните са публикувани в списание „The Lancet“ през 2024 г.
През 2019 г. колебанието относно ваксините беше признато от СЗО за едно от 10-те най-големи предизвикателства пред глобалното здраве. Ето кои са най-честите митове за ваксините и какво казва съвременната наука за тях.
- Мит 1. Ваксините причиняват аутизъм
Митът тръгва от дискредитирана статия, публикувана през 1998 г. от Андрю Уейкфийлд (Andrew Wakefield) в списание „Lancet“. Мащабни проучвания, включващи милиони деца в целия свят, категорично доказаха, че няма връзка между ваксините и аутизма. Публикацията е оттеглена от списанието на 2 февруари 2010 г. поради фалшифицирани данни и нарушаване на етичните норми. Днес се приема, че разстройствата от аутистичния спектър (РАС) са силно повлияни от генетични фактори, чиито принос за развитието им е между 40% и 90%. Причината за РАС не е един-единствен ген, а по-скоро взаимодействието на множество гени и понякога възникването на нови мутации, често съчетани с условията на околната среда.
Най-вероятно ваксините са били „заподозрени“ като виновни за аутизма поради ранната възраст, в която се поставят, съвпадаща с времето, когато РАС обикновено се разпознават. Това обаче не означава, че едното събитие е свързано с другото.
Нека проследим зараждането на този мит.
Всичко започва от едно „проучване“, публикувано през 1998 г. в списание „The Lancet“, което предполага, че ваксината MMR (срещу морбили-паротит-рубеола) може да причини аутизъм. В статията Андрю Джереми Уейкфийлд (гастроентеролог и хирург, специалист в областта на възпалителните заболявания на червата в Кралската безплатна болница в Лондон) и колегите му предлагат нов синдром, който „обяснява“ появата на аутизъм след MMR ваксината, приложена на 12-месечна възраст. Проучването обхваща 12 деца, за осем от които родителите са съобщили, че са развили аутизъм след получаване на тази ваксина.
Оттогава много проучвания убедително показват, че няма връзка между ваксините или някоя от техните съставки с разстройствата от аутистичния спектър. Освен това изследването, на което се основава тази статия, се оказа невярно, Андрю Уейкфийлд загуби лекарските си права, а списание „The Lancet“ оттегли статията, което означава, че според редакционния екип тя никога не е трябвало да бъде публикувана.
Ето някои от недостатъците на публикацията на Андрю Уейкфийлд от 1998 г. Проучването изследва само 12 деца; липсва контролна или сравнителна група от неваксинирани деца; случаите не са последователни, т.е. не са включвали всички изследвани деца, а само подбрани случаи. През 2020 г. разследващият журналист Брайън Диър издава книга „Лекарят, който заблуди света: Наука, измама и войната срещу ваксините“ („The Doctor Who Fooled the World: Science, Deception, and the War on Vaccines“). В хода на журналистическото си проучване той разкри, че досиетата на пациентите са били променени, че на Уейкфийлд е било платено, за да открие нещо нередно с ваксината MMR и че самият Уейкфийлд се е опитвал да патентова своя собствена ваксина срещу морбили. Разследването на Брайън Диър установи също, че повечето от децата в проучването не отговарят на описания в статията на Уейкфийлд профил. Някои от тях са имали предшестващи проблеми в развитието, докато други са показвали симптоми, несвързани с ваксината.
Въпреки че скандалът дискредитира Андрю Уейкфийлд като лекар, щетите върху общественото доверие във ваксината MMR бяха нанесени, което доведе до огнища на морбили и други заболявания, предотвратими чрез ваксини.
И накрая една различна, но не и неочаквана новина. Статия, публикува в списание „BMC Public Health“ през 2011 г., съобщава, че ваксината срещу рубеола предпазва от аутизъм. Как става това? Ваксината защитава бременните жени от рубеола, която може да предизвика вроден рубеолен синдром с редица негативни последици за детето, включително аутистично поведение и забавяне в развитието. Според проучването ваксинацията срещу рубеола в САЩ в периода 2001 – 2020 г. е предотвратила 16 600 случая на вроден рубеолен синдром и приблизително 1228 случая на разстойства от аутистичния спектър.
- Мит 2. Естественият имунитет е по-добър от ваксинацията
Някои хора вярват, че е за предпочитане да изградят имунитет, като преминат през самото заболяване, а не като се ваксинират срещу него.
Факт: естествената инфекция осигурява имунитет, но носи големи рискове, в това число от тежко боледуване, трайна инвалидизация и смърт.
Ваксините тренират/обучават имунната ни система да разпознава инфекциозните агенти (патогените) и да им даде отпор, без да се разболяваме или поне като предотврати тежкото боледуване и усложненията. Ваксините имат и редица други предимства.
Те може да бъдат проектирани така, че да атакуват конкретни структури на патогена (антигени) по наш избор, което повишава ефективността и безопасността им.
Значение имат дозата и начинът на приложение на ваксината – в състояние сме да ги подберем по такъв начин, че да насърчат протичането на подходяща имунна реакция на правилното място.
В хода на съвместната ни еволюция много вируси и бактерии са усвоили похвати, които им помагат да потиснат имунния отговор на гостоприемника или да се скрият от него. При създаването на ваксините учените може да обезоръжат съдържащите се в тях ваксинални агенти, като ги лишат от тази тяхна защитна броня. Това ни позволява да контролираме имунния отговор по начин, по който естествената инфекция не може да го направи.
Пример в това отношение е ваксината срещу човешкия папиломен вирус (HPV) – образуваните с участието й неутрализиращи антитела са до 1000 пъти повече в сравнение с тези при естествената инфекция.
- Мит 3. Ваксините съдържат токсични вещества
Във ваксините влизат съставки като формалдехид, алуминий и живак (тимерозал/тиомерсал), което „доказва“, че са опасни и вредни.
Факт: тези съставки присъстват във ваксините в изключително малки (следови) количества, които са изцяло безопасни.
Живак. Тиомерзалът (Тимерозал) е най-известният консервант за ваксини, използван основно в многодозови флакони с инактивирани ваксини, заради неговите антисептични и противогъбични свойства.
Тиомерзалът съдържа етилживак, а не метилживак, и това разграничение е много важно. Метилживакът е органометално съединение, образувано, когато бактерии във вода или почва реагират с живак. Това води до натрупването му във водните хранителни вериги. Достига до нас предимно при консумиране на по-възрастни, по-големи хищни риби (например акула, риба тон, риба меч) и във високи нива може да предизвика тежка невротоксичност, особено при развиващите се ембриони и деца.
Двете съединения имат различни биологични (фармакокинетични) свойства: етилживакът се разгражда и елиминира от човешкото тяло (през стомашно-чревния тракт) много по-бързо от метилживака, което прави малко вероятно акумулирането му до токсични стойности. Полуживотът на етилживака е по-малко от 1 седмица, докато при метилживака трае месец и половина.
По информация на Агенцията за храни и лекарства в САЩ (FDA) тимерозалът в концентрации от 0,001% (1 част на 100 000 части) до 0,01% (1 част на 10 000 части) е доказано ефективен при унищожаването на широк спектър от инфекциозни агенти.
Ваксина, включваща 0,01% тимерозал като консервант, съдържа 50 микрограма тимерозал на доза от 0,5 mL или приблизително 25 микрограма живак на доза от 0,5 mL.
За сравнение, това е приблизително същото количество живак, което поемаме при консумиране на консерва риба тон от 3 унции (1 унция е равна на 28,35 грама). Кърмачетата често поглъщат над два пъти повече живак чрез кърмата или от екологични източници (почва, въздух, вода), отколкото количеството, съдържащо се в единична доза ваксина.
Големи проучвания в Дания, Обединеното кралство и САЩ през 2003–2010 г., обхващащи повече от 690 000 деца, оценяват връзката между съдържащите тиомерсал ваксини и аутизма. Всички те стигат до едно и също заключение: няма доказателства, че съдържащите тиомерсал ваксини повишават риска от аутизъм.
От края на миналия и началото на нашия век тиомерсалът е премахнат от рутинно прилаганите детски ваксини в повечето страни с високи доходи. От началото на 21 столетие всички рутинни детски ваксини в Европейския съюз не съдържат тиомерсал или съдържат само незначителни следи като остатък от производствения процес.
Алуминий. Алуминият е третият най-разпространен химичен елемент в природата след кислорода и силиция, както и най-често срещаният метал, съставляващ почти 9% от земната кора. Той се открива в растенията, почвата, водата и въздуха. Съдържа се в множество храни и напитки, включително плодове и зеленчуци, бира и вино, подправки, брашно, зърнени храни, ядки, млечни продукти, бебешки формули и мед; в тенджери и тигани, в съдове за съхранение и в домакинско фолио. Част е и от медицински продукти като антиацидните средства (медикаменти, които неутрализират произведената в стомаха солна киселина).
От началото на 20-ти век алуминият се използва във ваксините като адювант – вещество което усилва имунния отговор и прави възможно намаляването на количеството на ваксината и броя на прилаганите дози от нея. Адювантните свойства на алуминия са открити още през 1926 г. Алуминиеви адюванти са включени в състава на инактивирани и субединични ваксини, каквито са ваксините срещу хепатит А, хепатит В, дифтерия и тетанус и други. Алуминият не се използва в атенюираните живи ваксини (имитирайки естествена инфекция, този тип ваксини провокират достатъчно добър имунен отговор), каквито са ваксините срещу морбили, паротит, рубеола, варицела и ротавирус.
Количеството на алуминия във ваксините варира: от никакво при живите атенюирани ваксини, като тези срещу морбили, паротит и рубеола (MMR), до 1,5 mg алуминиев фосфат на доза във ваксината срещу дифтерия и тетанус (DT). За сравнение – дневната експозиция на алуминий при хората е от 0,06 mg/ден (от вдишване на частици във въздуха) до 3500–5200 mg/ден (при прием на антиацидни средства). Обикновено възрастните хора поемат от 7 до 9 милиграма алуминий на ден.
По данни на Детската болница във Филаделфия, САЩ, количеството на алуминия във ваксините е подобно на това в литър адаптирано детско мляко. Докато кърмачетата получават около 4,4 милиграма алуминий през първите шест месеца от живота си от ваксините, те приемат повече от това количество чрез храната си. Кърмените бебета поглъщат около 7 милиграма; кърмачетата, хранени с адаптирано мляко, поемат около 38 милиграма, а бебетата, хранени със соево адаптирано мляко, приемат почти 117 милиграма алуминий през първите шест месеца от живота си.
Голямо проучване, обхващащо 1 224 176 деца, родени в Дания между 1997 и 2018 г., оцени връзката между кумулативното излагане на алуминий от ваксинация в ранна детска възраст и риска от развитие на 50 автоимунни, атопични или алергични и неврологични разстройства. Резултатът е публикуван в „Annals of Internal Medicine“ през 2025 г. и разкрива, че кумулативното излагане на алуминий от ваксинация през първите 2 години от живота (увеличение от 1 mg) не е свързано с повишени нива на нито едно от тези 50 анализирани разстройства.
Формалдехид. Формалдехидът се използва при производството на ваксини за унищожаване или отслабване на вируси и бактерии. Впоследствие той се пречиства и в крайния продукт остават само следи от него, т.е. безопасни количества, които са много по-ниски от тези, които ежедневно приемаме от храната или въздуха.
Нещо повече, формалдехидът се образува естествено и в нашия организъм като нормална част от клетъчния метаболизъм. Той е важен градивен елемент, използван в ключови биохимични процеси, като синтеза на ДНК и обмяната на аминокиселините.
Количеството му в човешкото тяло е значително по-високо (често от 10 до над 100 пъти повече) от следите, открити във ваксините.
Проучванията показват, че дори в тялото на новородено със средно тегло от 2,8 до 3,4 килограма количеството формалдехид е 50 – 70 пъти по-високо от горната граница на количеството, което може да получи от единична доза ваксина или от ваксини, прилагани във времето.
Количеството формалдехид в круша с тегло 100 грама е приблизително 60 пъти по-високо от това във ваксина.
Тялото ни е свикнало непрекъснато да преработва формалдехид. Без да прави разлика между естествен и получен от ваксина формалдехид, то бързо го метаболизира и елиминира, гарантирайки, че няма да се натрупа.
