Очакваме и моноклонални антитела – те овладяват автоимунния процес
Акад. проф. Иван Миланов е председател на Българското дружество по неврология и директор на Университетската болница по неврология и психиатрия „Свети Наум“ в София.
По повод предстоящото включване на три нови терапии за миастения гравис в клиничната практика, които ще се заплащат от Здравната каса, акад. Миланов обясни тяхното действие и критериите, по които ще се изписват.
– Акад. Миланов, какъв е ефектът на трите нови медикамента за миастения гравис, които съвсем скоро ще започнат да се изписват на българските пациенти?
– Това са нов тип медикаменти за симптоматично лечение на миастения гравис. Лечението на това автоимунно неврологично заболяване е два вида. Първият вид повлиява само симптомите, като от дълги години използваме за тази цел ацетилхолин естеразни инхибитори. Вторият вид лечение действа на автоимунните механизми на заболяването – досега прилагаме само кортикостероиди и някои имуносупресори. Това лечение обаче е неспецифично, защото кортикостероиди се използват винаги когато има възпаление в организма и автоимунна реакция.
Предстои съвсем скоро да започнем да изписваме три нови медикамента за симптоматично лечение. Всеки момент НЗОК ще утвърди правилата за тяхното изписване – вероятно в края на октомври. Това са мощни симптоматични медикаменти за пациенти, които не са се повлияли досега от стандартното лечение с ацетилхолин естеразни инхибитори.
Новите симптоматични лекарства имат принципно различен механизъм на действие. Те са инжекционни и има възможност пациентите да си ги поставят самостоятелно в домашни условия. Със сигурност това са доста по-ефективни медикаменти, но като всички по-мощни лекарствени средства те имат и повече странични ефекти. Затова не се дават на всички пациенти.
– Какви още по-модерни лечения се очакват за миастения гравис?
– От догодина се очаква да се регистрират в България още по-нови, модерни медикаменти от групата на моноклоналните антитела, които действат имуносупресивно. Те блокират специфичните автоимунни механизми, чрез които възниква миастения гравис, което означава, че те лекуват заболяването, а не действат само на симптомите.
– Ще бъдат ли моноклоналните антитела подходящи за всички хора с миастения гравис?
– Не, разбира се. Отново се ръководим от принципа – който не се е повлиял от вече прилаганите лечения. Моноклоналните антитела овладяват миастения гравис много добре, но също имат странични ефекти. Затова винаги се преценява съотношението полза-риск.
– Какво предизвиква миастения гравис?
– В организма се създават автоантитела, които унищожават рецепторите в постсинаптичната мембрана. Това уврежда нервно-мускулното предаване на електрически импулси и води до мускулна слабост, включително на дихателната мускулатура, което е животозастрашаващо. Лечението с моноклонални антитела всъщност овладява автоимунната реакция при миастения гравис. Все още не сме запознати обаче в детайли с продължителността на това лечение.
– Навсякъде ли в лечебните заведения ще може да се изписват новите лечения, или само в университетските болници?
– Всеки скъп медикамент в началото започва да се изписва от специализирани комисии в университетските болници. С времето се разширява обсега на лечебните заведения, които добиват правото да изписват медикамента. Това става с натрупването на опит и познания от страна на невролозите. Все пак миастенията е сравнително рядко заболяване (среща се при 200 души на 100 000 население) и далеч не всеки невролог е компетентен да го лекува с високоспециализирани медикаменти. Повечето моноклонални антитела се прилагат чрез вливания в болнични условия.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
