Най-уязвими са децата под 5 години, бременните и хора с имунни дефицити
Доц. д-р Христиана Бацелова е началник на Хигиенно-епидемиологичен отдел в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив и преподавател в катедра „Епидемиология и медицина на бедствените ситуации“ на Медицинския университет в Пловдив. Завършила е медицина в същия университет през 2007 г., а от 2013 г. е специалист по епидемиология на инфекциозните болести. Доц. Бацелова е съучредител на Коалиция HPV, чиято цел е елиминирането на свързаните с Човешкия папилома вирус (HPV) заболявания и промотирането на ваксинопрофилактиката.
Разговаряме с доц. Бацелова по повод 17 случаи на морбили в община Бяла Слатина и последиците от по-ниския имунизационен обхват срещу морбили през 2025 г.
– Доц. Бацeлова, какво заболяване е морбили – заразност, начин на заразяване, симптоми и усложнения?
– Морбили е въздушно-капкова вирусна инфекция. Предава се много лесно. Все пак хората дишат и не могат да носят маски постоянно. Вирусът на морбили е най-заразният в момента. Така че, ако не се поддържа голям колективен имунитет, заболяването се връща.
При морбили има висока температура, кашлица, конюнктивит, след което се появяват така наречените „петна на Коплик“ – малки бели петна в устната кухина, и характерен обрив по цялото тяло.
Инкубационният период е 21 дни, най-често – 12 – 14 дни. Усложненията са отит, диарийни изхождания, а по-тежките – пневмония и енцефалит, които може да доведат до смърт. 8 – 9 години след оздравяване е възможно да се прояви склерозиращ енцефалит, който също води до летален край.
Морбили заразява човек на всяка възраст, който не е имунизиран, но най-висок е рискът за децата под 5 години, за бременните и за пациенти на имуносупресивна терапия.
– От кога и защо се прилага ваксина срещу морбили в България? Колко дози и на каква възраст? Защо е нужно поне 95% ваксинално покритие?
– В България още от 60-те години на ХХ век се прилага моноваксина срещу морбили. С много по-висока ефективност за елиминиране на заболяването е прилаганата от 1992 г. ваксина. срещу морбили, паротит и рубеола, която влиза в задължителния имунизационен календар. Прилага се в две дози – на 13-месечна възраст и на 12 години.
Тъй като морбили е най-заразното инфекциозно заболяване, трябва да поддържаме ваксинационен обхват с първа доза поне 95%. При по-малък обхват доказано вирусът прави пробив и си намира хората, които са неимунни. Когато някъде по света има болни от морбили, винаги има риск, пътувайки, хората да го внесат и в България. Когато намери неваксинирано или непреболедувало дете или възрастен, вирусът на морбили навлиза в организма, размножава се, започва да се отделя и заразява следващия неимунен в обкръжението на болния. Ако обаче всички са ваксинирани срещу морбили около този болен, вирусът няма как да се разпространява повече.
– Защо 17 (засега) случая на морбили са проблем за общественото здраве?
– Защото не знаем кой още е заразен. Един болен от морбили е източник на инфекцията и може да зарази до 20 – 21 човека. Ако умножим доказаните 17 случая по 20, стават 340 случая и в следващия момент ще са стотици, дори хиляди, ако срещнат неваксинирани лица. Само когато срещнат ваксинирани или преболедували лица, които имат траен имунитет, разпространението на заболяването ще спре.
– Припомнете за по-близките във времето епидемични взривове от морбили в България и техните последици.
– И през 2023 г. имаше единични случаи на морбили у нас, но те не прераснаха в епидемия. През 2017 г. обаче имаше три епидемични взрива от морбили в областите Пловдив, Пазарджик и Монтана. Бяха регистрирани 165 случая, като заболелите бяха неваксинирани кърмачета поради ненавършена възраст за имунизация и малки деца. Предполага се, че заразата беше внесена от Румъния, където до края на 2017 г. от морбили заболяха 9104, а смъртните случаи бяха 34.
– Има ли опасност от пробиви на други заразни заболявания в страната в момента?
– Ако ваксината не е поставяна масово, може да настъпят пробиви не само от морбили, но и от паротит и от рубеола. Тези заразни заболявания също биха могли да се разпространяват.
Не ми се мисли дори какво би станало при нисък ваксинационен обхват срещу полиомиелит. Неписаното правило е, че докато има и едно дете с полиомиелит някъде по света, нито едно дете другаде не е в безопасност. Ваксините станаха жертва на своя успех, защото са толкова добри в ограничаването и елиминирането на инфекциозни болести, че хората вече не знаят какво е било, спира да ги е страх и си мислят, че като дишат чист въздух и се хранят с хубава храна, ще се предпазят.
– Как си обяснявате по-ниското ваксинално покритие, че през миналата година ваксинираните срещу морбили деца на 13-месечна възраст са едва 89%, а на 12 години – 82%?
– Може реално да е спаднал обхвата на ваксинираните, но са възможни и разминавания в отчитането на ваксините, въпреки че всичко е в електронната система НЗИС. В някои области на страната много семейства живеят в чужбина, но фигурират като пациенти на даден общопрактикуващ лекар. Статистиката за ваксинираните от него не отчита живеещите в чужбина деца.
Все пак разликата между минималните 95% ваксинално покритие и отчетените 89% с първа доза през 2025 г. е твърде голяма. Може да се дължи и на факта, че родители отказват да ваксинират децата си. Много ги е страх от ваксината срещу морбили, паротит, рубеола, тъй като е жива, но напълно неоснователно.
– Само при какви медицински основания може да се отложи или изобщо да не се предприеме ваксинация?
– Това са всеизвестните правила за ваксинация във всички учебници и наръчници. Жива ваксина не се поставя на лица с вроден или придобит имунен дефицит и на бременни. Ролята на лекаря е да разпита за състоянието на пациента, за придружаващи заболявания, за прием на лекарства и да прецени дали да се постави ваксината. Да, някои деца наистина не трябва да бъдат ваксинирани. И точно за тяхната протекция е важно да имаме висок колективен имунитет, за да може ваксинираните да предпазват неваксинираните.
Но някои колеги изпитват необоснован страх от това как тази ваксина ще взаимодейства с организма и какви постваксинални реакции ще даде. Родители ми споделят, че лекар е отказал да ваксинира детето им, защото имало алергия към яйчен протеин. В указанието за ваксинация на деца с хронични заболявания обаче ясно е написано, че това изобщо не е противопоказание за поставяне на ваксината срещу морбили, паротит и рубеола. Явно отказът на колеги да ваксинират се дължи на липсата на съвременни знания за имунопрофилактиката, на липсата на продължаващо обучение.
Мара Калчева, Портал на пациента
