Работим за подкрепа и участие на възрастните в обществения живот
Мадлен Янева завежда Връзки с обществеността в Гражданско сдружение Алцхаймер-България и е координатор на проекта „Силни общности без възрастови бариери“ за подкрепа и участие на възрастните хора в обществения живот. Разговаряме с г-жа Янева за проекта, който стартира в Бяла Слатина, а само преди дни бе първото обучение на доброволци във Враца.
– Г-жо Янева, какво Ви привлече към каузата на Сдружение „Алцхаймер-България“?
– Присъединих се към Сдружението като доброволец преди две години. Оттогава съм и пенсионер. Преди това съм работила над 23 години като специалист по връзки с обществеността основно в Националния исторически музей, а след това и в Националния политехнически музей в София. Винаги съм подкрепяла значими каузи, като „Искам бебе“, местните комисии за борба с противообществените прояви на деца в риск към общините.
От Гражданско сдружение „Алцхаймер-България“ дойдоха в музея на политехниката с предложение да се включим в проект, който осигурява достъп на хора с деменция до музеи и галерии. Така започна нашето партньорство.
– Какво представлява проектът „Силни общности без възрастови бариери“?
– Застаряването на населението е факт не само в глобален мащаб, но и в България. Рядко обаче си задаваме въпроса как живеят възрастните хора в нашите общности и дали наистина се чувстват част от тях. Веднага след промените през 90-те години на ХХ в., особено в малките населени места, много млади хора заминаха да работят в чужбина и техните родители останаха самички. Децата им идват един или два пъти в годината, някои изобщо не се връщат. Типичен пример в това отношение е Бяла Слатина. Затова с нашите партньори от читалище „Развитие – 1892“ в града решихме да създадем проекта „Силни общности без възрастови бариери“ и кандидатствахме за финансиране по Швейцарско-българската програма за сътрудничество.
Основният фокус на проекта са хората над 65 години, хората с деменция и техните близки, както и хората от ромската общност. Защото в Бяла Слатина и в близките населени места има голяма ромска общност. А деменцията не избира нито пол, нито възраст, нито етнос. Тя засяга всички. Едно силно общество се нуждае от включване на тези уязвими групи.
– Какви са конкретните дейности по проекта?
– Проектът е с продължителност 18 месеца. Поставихме началото му още през април тази година. Изгради се локална група за взаимодействие. Върху плещите на сътрудниците в групата се падна тежестта да организират последващите инициативи и събития. В нея са включени представители на различни институции, здравни заведения, общината, читалището, а също социални медиатори, библиотекари, учители. Това е силна група, съставена от хора, които добре познават проблемите на общността и които с голямо желание се отзоваха да работят за подкрепа и участие на възрастните в обществения живот.
- Първата задача на групата за взаимодействие в Бяла Слатина бе да привлекат доброволци, които да им помагат в началния етап. Заедно с локалната група и с привлечените доброволци по проекта направихме обучение, което се състоя преди няколко дни във Враца. Събрахме се над 20 доброволци, представители на местната власт, социалните услуги, здравния сектор, общински представители от Бяла Слатина, управителят на дома за възрастни в Хайредин, кметицата на село Соколаре, която е пример за това как един кмет трябва да познава хората и техните проблеми.
След обучението доброволците ще организират няколко събития за приобщаване на хората в живота на общността. Накрая ще изготвим концепция как да се работи с възрастните хора, за да не се чувстват те самотни и изоставени. Тази концепция ще предоставим на общинските власти с идеята да послужи за пример и на други общини.
– Какви са впечатленията Ви от първото обучение?
– Много интересен беше възрастовият състав на групата, която участва в обучението във Враца. Най-младият доброволец е на 17 години, а най-възрастният – на 76 години. Имаме силна група, която не включва само хора с различни професии и опит, но и в която се осъществява междупоколенчески диалог. В процеса на общуването между тях си пролича колко добре се приема идеята за диалог между поколенията. Обикновено мислим, че само възрастните са дискриминирани, но и младите понякога се чувстват по този начин. Така че дискриминацията по възраст се оказа проблем не само на старите хора, а засяга всички поколения.
- Начинът, по който се отнасяме към стареенето и старите хора, определя как ще живеем утре. Убедена съм, че благодарение на този проект ще подобрим отношенията между поколенията.
Направихме входяща и изходяща анкета преди и след обучението за предварителните очаквания на участниците и какво се е получило накрая. Оказа се, че обучението има много добър реален ефект. 40% са се повишили знанията и увереността на участниците, а 100% заявиха, че ще препоръчат обучението на други хора.
Ще има последващо обучение с друга част от локалната група и с други доброволци. На вече обучените се повиши готовността за доброволчество и участие в местни инициативи. За нас това означава, че обучението не остана в залата, а постави началото на реални действия.
Нямаше човек в залата, който да не се е сблъсквал със случай на деменция в семейството си или пък да не познава хора, които имат близки с този проблем. Споделяха се реални впечатления и много лични истории. Получи се двустранен диалог, благодарение на който и ние, обучителите, си тръгнахме много по-обогатени със знания. А нашите презентации засегнаха основно какво представлява деменцията; какви са най-разпространените митове за това заболяване; на кои симптоми да се обърне внимание, за да се потърси медицинска помощ навреме; да не се мисли, че деменцията е свързана с нормалния процес на остаряване; как да общуваме с хора с деменция; как да се защитават правата на възрастните хора; как да привличаме доброволци, които да работят в помощ на хора с деменция.
– По какви други инициативи работи в момента Гражданско сдружение „Алцхаймер-България“?
– Паралелно с проекта в Бяла Слатина стартирахме нов проект, насочен за преодоляване на ейджизма (дискриминацията по възраст) в България. Осъществяваме го заедно с Черноморски център за развитие в Добрич и Читалище „Паисий Хилендарски“ в Балчик. Отново целта е да насочим общественото внимание към възрастовата дискриминация и към нейните последици за хората над 65 години.
В рамките на този проект ще бъде направено национално социологическо проучване. Пак ще има обучение на младежи и хора над 65 години. Ще организираме три кръгли маси, посветени на проблема с възрастовата дискриминация, в София, Добрич и Балчик. Накрая ще направим аналитичен доклад с препоръки за противодействие на възрастовата дискриминация. Проектът се финансира от Фонд „Партньорство между организациите на гражданското общество за взаимодействие върху правата и ценностите“.
Мара Калчева, Портал на пациента
