Дисбалансите в чревната микробиота, известни като дисбиоза, все по-често се свързват с появата на хранителна алергия – имунно разстройство с нежелани реакции към специфични храни. Съвременните лечения разчитат главно на избягване на храна и алерген-специфична имунотерапия, но двете имат значителни ограничения. Нови изследвания доказват, че въздействието върху чревната микробиота може да предложи ново решение за лечението на хранителните алергии. Тъй като дисбиозата допринася за имунна дисфункция, учените възлагат надежди на пребиотичните хранителни фибри, особено на пектиновите пребиотици заради способността им да възстановяват микробния баланс и да модулират възпалителните реакции.
Ролята на пектина в имунната регулация
Пектиновите пребиотици са естествени полизахариди, открити в плодовите кори и пулпи, които се делят по степен на естерификация на нискометоксилови (LMP) и високометоксилови (HMP) форми. Тези структурни разлики влияят върху взаимодействието на пектина с чревните микроби и имунната система. В ново двойно сляпо, плацебо-контролирано клинично проучване изследователите са оценили ефектите на добавките с LMP и HMP при пациенти с хранителна алергия към праскови, по-специално към съдържащите се в плодовете липидни трансферни протеини (LTP).
Проучването е установило, че лечението с пектин е подобрило толерантността към вещество в прасковите при над половината от участниците, като 30% от участниците са постигнали пълна толерантност. Важно е да се отбележи, че приемът на пектин се понася добре, само с леки преходни стомашно-чревни ефекти.
На молекулярно ниво е доказано, че както LMP, така и HMP намаляват възпалителните цитокини, включително IL4, IL13 и IL33, като същевременно насърчават растежа на полезни бактериални родове като Bacteroides и Bifidobacterium. Тези промени в микробиотата са свързани с повишено производство на късоверижни мастни киселини, известни с това, че подобряват чревно-имунния баланс.
Като цяло тези открития подчертават двояката способност на пектина да модулира както микробните, така и имунните пътища. Това го прави обещаваща пребиотична терапия за хранителни алергии. По-нататъшни дългосрочни проучвания ще помогнат за определяне на пълния му клиничен потенциал при управление на алергични реакции към липидни трансферни протеини (LTP).
Източник: www.emjreviews.com
