Диабетът е едно от най-значимите в социален аспект хронични метаблитни заболявания, които засягат целия организъм на човек и впоследствие се отразяват на начина му на живот. Често той е съпътстван от множество усложнения, едно от които е диабетният макулен едем. При това състояние се засяга зрението на човек, а в при липса на лечение то може да прогресира до слепота.
Диагноза
Пациентите с диабет са изложени на много по-голям риск от развитие на проблеми с очите, като едно от най-честите усложнения е т. нар. диабетна ретинопатия. Тя е особено разпространена сред диагностицираните със захарен диабет тип едно, като във втората декада от диагностицирането на заболяването в тази група засегнатите са на практика почти всички. Около 60% от пациентите с диабет тип две също в определен момент (над 20 години със заболяването), биват диагностицирани и с това зрително нарушение, като голяма част от тях имат и диабетен макулен едем (ДМЕ). При това очно усложнение заради повишената съдова пропускливост се наблюдава удебеляване на ретината в областта на макулата, в резултат на което започват и проблеми със зрението. Основните симптоми при диабетния едем са намалено централно зрение, изкривяване на образа, особено при наблюдение на прави контури, усещане за „петна“ в наблюдавания образ.
Рискови фактори
Основният рисков фактор за развитие на едем на макулата е наличието на диабетна болест (важи и за неинсулинозависимата), особено когато тя има дългогодишна давност и е била съпътствана с чести състояния на хипо или хипергликемии. Лошият контрол на кръвната захар също е ключова предпоставка за подобен офталмологичен проблем. Високото кръвно налягане и високият холестерол са сред другите рискови фактори. Тютюнопушенето и особено негативните последици от него, съчетани с наличието на захарен диабет, също не трябва да бъдат пропускани като „отключващи“ причини.
Следене
Очните проблеми при диабетно болните не винаги започват с рязко отслабване на зрението, поради което тяхното диагностициране може да се забави. Ето защо редовните посещения при офталмолог са от изключително голямо значение, особено когато става въпрос за пациенти с диабет. Комплексният подход при диабета също не трябва да бъде пренебрегван и хората с това заболяване трябва да са цялостно отговорни към здравословното си състояние и да следват съветите на общопрактикуващия си лекар и личния си ендокринолог. Самата диагноза макулен едем се поставя след задълбочен офталмологичен преглед, както и след специфични изследвания като флуоресцеинова ангиография, оптична кохерентна томография, ултразвукова ехография.
Използвана литература и адаптация:
