Комуникационната система между червата и мозъка се нарича още оста черва – мозък. Те са свързани както физически, така и биохимично по няколко начина, могат да си влияят взаимно, което оказва значимо въздействие върху здравето на човека.
Как са свързани червата и мозъкът?
Важна роля при осъществяването на тази връзка изпълняват блуждаещият нерв и нервната система. Невроните – клетките на мозъка, и централната нервна система казват на тялото как да работи. В човешкия мозък има приблизително 86 милиарда неврона. Червата съдържат около 168 милиона неврона, които са свързани с мозъка чрез нервната система. Блуждаещият нерв е един от най-дългите нерви в организма, свързващ червата и мозъка, като изпраща сигнали в двете посоки.
Невротрансмитери
Червата и мозъкът също са свързани чрез химикали, наречени невротрансмитери. Невротрансмитерите се произвеждат в мозъка и червата, за да контролират функциите както на нервната система, така и на стомашно-чревния тракт. Ентерохромафиновите клетки на тънките черва произвеждат най-много серотонин. Серотонинът участва във функцията на червата, гаденето, апетита, настроението, ученето, паметта и съня.
Чревните микроби също произвеждат невротрансмитер, наречен гама-аминомаслена киселина (GABA), който помага за контролиране усещането за страх и тревожност.
Чревни микроби
Трилионите микроби, които живеят в червата, произвеждат и други химикали, които влияят на начина, по който работи мозъкът. Чревните микроби произвеждат много късоверижни мастни киселини (SCFA), като бутират, пропионат и ацетат. Те произвеждат SCFA чрез смилане на фибри. SCFA влияят на мозъчната функция, включително и намаляват апетита. Друга късоверижна мастна киселина бутиратът, и микробите, които я произвеждат, участват в образуването на бариерата между мозъка и кръвта, която се нарича кръвно-мозъчна бариера.
Чревните микроби метаболизират жлъчните киселини и аминокиселините, за да произведат други химикали, които влияят на мозъка. Жлъчните киселини се произвеждат от черния дроб, като участват в усвояването на хранителните мазнини. Те обаче могат да влияят и на мозъка.
Възпаление
Чревно-мозъчната ос е свързана и чрез имунната система. Червата и чревните микроби съдържат имунни клетки, които контролират какво се приема в тялото и какво се отделя. Ако имунната система е активирана твърде дълго, това може да доведе до възпаление, което е свързано с редица мозъчни заболявания като депресия и болест на Алцхаймер.
Липополизахаридът (LPS) е възпалителен токсин, произвеждан от определени бактерии. Той може да причини възпаление, ако твърде голямо количество LPS премине от червата в кръвта. Това може да се случи, когато чревната бариера стане пропусклива, което позволява на бактериите и LPS да преминат в кръвта. Възпалението и високите нива на LPS в кръвта са свързани с редица мозъчни заболявания, включително тежка депресия, деменция и шизофрения.
Пробиотици, пребиотици и чревно-мозъчната ос
Чревните бактерии влияят на здравето на мозъка, така че промяната на чревните бактерии може да подобри здравето им.
Пробиотиците са живи бактерии, които осигуряват ползи за здравето. Не всички пробиотици обаче са еднакви. Пробиотиците, които влияят на мозъка, се наричат психобиотици. Доказано е, че някои пробиотици отслабват симптомите на стрес, тревожност и депресия.
Пребиотиците, които обикновено са фибри, ферментирани от чревните бактерии, също влияят на здравето на мозъка. Проучване установи, че приемът на пребиотик, наречен галактоолигозахарид, може да смекчи депресивните симптоми.
Няколко групи храни са особено полезни за чревно-мозъчната ос. Ето някои от най-важните:
- Омега-3 мазнини. Тези мазнини се съдържат в мазните риби, а също и в големи количества в човешкия мозък. Проучвания върху хора и животни показват, че омега-3 мазнините могат да увеличат добрите бактерии в червата и да намалят риска от мозъчни заболявания.
- Ферментирали храни. Киселото мляко, кефирът и киселото зеле съдържат здравословни микроби – млечнокисели бактерии. Доказано е, че ферментиралите храни влияят благоприятно мозъчната активност.
- Храни с високо съдържание на фибри. Пълнозърнестите храни, ядките, семената, плодовете и зеленчуците съдържат пребиотични фибри, които са полезни за чревните бактерии. Те се хранят с тях. Пребиотиците доказано намаляват хормоните на стреса – норадреналин и кортизол.
- Храни, богати на полифеноли. Какаото, зеленият чай, зехтинът и кафето съдържат полифеноли – растителни химикали, които се усвояват от чревните бактерии. Полифенолите увеличават здравословните чревни бактерии и подобряват когнитивните функции.
- Храни, богати на триптофан. Триптофанът е аминокиселина, която се превръща в невротрансмитера серотонин. Храните с високо съдържание на триптофан включват пуешко месо, яйца и сирене.
Изводи
Оста черва-мозък се отнася до физическите и химичните връзки между червата и мозъка. Милиони нерви и неврони преминават между червата и мозъка. Невротрансмитерите и други химикали, произвеждани в червата, също влияят на мозъка.
Чрез промяна на видовете бактерии в червата е възможно да се подобри здравето на мозъка.
Омега-3 мастните киселини, ферментиралите храни, пробиотиците и други храни, богати на полифеноли, могат да подобрят здравето на червата, което е от полза за мозъчното здраве.
www.healthline.com
