Хранене при хронично бъбречно заболяване

Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) е основен здравен проблем в световен мащаб, засягащ 8–16% от населението, и с тенденция да се превърне във водеща причина за смърт. Състоянието се определя като увреждане на бъбреците или намалена бъбречна функция, продължаваща повече от три месеца. Експертите подчертават, че храненето при ХБЗ не е просто поддържащо – то може да бъде основна терапия за забавяне на прогресията на заболяването и предотвратяване на сериозни усложнения.

Съвременните хранителни препоръки са се изместили от простото ограничаване на отделни хранителни вещества. Вместо това пациентите се насърчават да следват цялостен, здравословен хранителен режим, основно с растителни храни и умерен прием на протеини, за да подкрепят здравето на бъбреците си и да подобрят качеството си на живот.

Ето основните препоръки за хранене на пациенти с ХБЗ:

1. Наблягайте на растителните храни

Пациентите не е необходимо да елиминират месото напълно, но трябва да намалят червените и преработените меса, като същевременно увеличат пълнозърнестите храни, бобовите растения и зеленчуците.

Ползите включват намаляване на киселинното натоварване и подобряване на управлението на фосфора. Растителните протеини помагат за коригиране на метаболитната ацидоза (понижено pH на кръвта), а фосфорът от растителен произход се абсорбира по-неефективно от животинския фосфор, което намалява натоварването на бъбреците. Растителните храни с високо съдържание на фибри подпомагат също здравето на червата и спомагат за намаляване на производството на токсини.

2. Контролирайте приема на протеини

Консумацията на протеини трябва да бъде съобразена със стадия на заболяването. Диетите с ниско съдържание на протеини (0,55–0,6 грама на килограм телесно тегло на ден) или диетите с много ниско съдържание на протеини (0,28–0,43 грама/кг/ден), са безопасни и могат да забавят намаляването на бъбречната функция, отлагайки необходимостта от диализа.

3. Управлявайте разумно минералите

  • Натрия поддържайте под 2 грама прием на ден (около 5 грама сол).
  • Калий – фокусирайте се върху източниците му. Калият от преработени хранителни добавки е най-вреден, докато калият от растителен произход се абсорбира по-бавно и е по-малко рисков. Храни, които съдържат калий, са банани, спанак, авокадо, сини сливи, картофи, сушени плодове, нар, боб, соя, червено цвекло, пъпеш, пащърнак, боб чой, доматено пюре.
  • Фосфор – избягвайте неорганични фосфорни добавки и четете внимателно етикетите. Богати на фосфор са пресните морски дарове и риба, пилешко и пуешко месо, млечни и ферментирали млечни продукти. Яжте ги умерено.

Диетичните препоръки работят най-добре, когато пациентите са информирани и ангажирани с процеса. Разбирането защо определени храни трябва да се ограничат, четенето на етикетите и планирането на храненията са важни стъпки.

Тясното сътрудничество между пациенти, здравни специалисти и диетолози е от решаващо значение за поддържане на здравето, за подобряване качеството на живот и за постигане на дългосрочни положителни резултати.

www.msn.com

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ