Този витамин не дава токсичност и не може да се предозира
Д-р Бояна Петкова е лекар с над 19-годишен опит в лечението на детски заболявания и проследяване на нормалния растеж и развитие на деца. Работи като обучител в сферата на майчиното и детското здравеопазване от 2008 година. Подготвила е стотици двойки за раждането и отглеждането на тяхното бебе. Част е от екипа на Училище за родители “Слънчогледи”, основател на Фондация “Макове за Мери” и Фондация за палиативни грижи за деца “Ида”.
Публикуваме нейната статия „Какво е витамин К1 и защо го даваме на бебетата“ поради огромната значимост на профилактиката на новородените с витамин К1.
Витамин К1, известен още като филохинон или фитоменадион, е мастноразтворим витамин. Затова се натрупва в човешкия организъм, за разлика от водноразтворимите. К1 е основен фактор, необходим за кръвосъсирването и костното здраве. Хранителни източници за витамин К1 са главно зеленолистните зеленчуци и растителните масла.
Всички бебета се раждат с естествено ниски нива на витамин К1 поради няколко основни причини:
• слабо преминаване през плацентарната бариера – витамин К1 преминава през плацентарната бариера в съвсем малки количества по време на бременността;
• незряла чревна флора – витамин К1 се произвежда в червата с помощта на чревните бактерии, но червата на новороденото са стерилни през първите дни след раждането, тоест все още липсват добрите бактерии, които по-късно произвеждат витамин К1;
• ниски нива на К1 в майчиното мляко – въпреки че кърмата е най-добрата и пълноценна храна за бебето, тя съдържа недостатъчни количества витамин К1.
Последствия от дефицита на витамин К1 след раждането
Бебетата страдат от хеморагична болест на новороденото, свързана със склонност към кървене. Срещат се ранна форма на болестта (до 24-ия час), класическа (до 2-рата седмица след раждането) и късна форма (от 2- до 12-седмична възраст, рядко по-късно) и се дължи на вродения недостиг на витамин К1.
Кървенето може да е минимално (например от пъпната връв), но може и да е значително – от носоглътката, стомаха, а в най-тежките случаи – кървенето е в мозъка.
Профилактика с витамин К1
Профилактиката с витамин К1 е въведена за първи път в края на 30-те и 40-те години на миналия век, а в България официално – след 2007 г. Сигурна съм, защото започнах да работя в българска болница през 2007 година и профилактиката с витамин К1 все още не беше стандартна практика за всички новородени в държавата. Не съм сигурна обаче кой е първият медицински стандарт по неонатология, който я регламентира и описва детайлно.
Историята познава не едно и две новородени бебета, прехвърляни между болници с мозъчно кървене от хеморагична болест на новороденото.
Не ми е ясно защо този въпрос не се засяга в лекциите на повечето училища за бременни и не се разяснява предварително на майките. Допускам, че става дума за пробойна в системата – проследяващите акушер-гинеколози смятат, че това не е тяхна работа, а на педиатрите. Педиатрите пък смятат, че това е работа на неонатолозите в болниците, а неонатолозите „нямат време да се обясняват“ с родителите. Никой не е законово задължен да говори с пациентите за здравна профилактика.
Схемите за прилагане на витамин К1 след раждане
В общи линии, схемите са две: инжекционна и перорална.
I. При интрамускулна апликация дозата е 1 мг и тя е достатъчна като „депо доза“, за да профилактира хеморагичната болест на новороденото през рисковия период.
Може да се приложи и интравенозно, което рядко е първи избор, но една болница го поставяше в умбиликалната вена на бебето непосредствено след раждането и това беше добър вариант, защото не е свързано с допълнителна травма, от която родителите се страхуват. Недостатъците на този начин на приложение е, че е инвазивен, води до психологически стрес за родителите, а в някои случаи – до стрес за бебето, когато е отделено от майката по време на манипулацията.
Предимства на интрамускулното/интравенозното приложение е:
• еднократният прием, който е достатъчен за целия рисков период;
• голямата степен на сигурност, че бебето е приело необходимата доза;
• отпадат колебанията и объркването какво следва да се направи с последващите дози, кой е отговорен да ги даде и дали е запознат с профилактиката.
Тук следва да се уточни нещо много важно: при прием на високи дози витамин К1 през храната или с хранителна добавка (капки) не се наблюдава токсичност и практически този витамин не може да бъде предозиран. По тази причина няма и дефинирана максимална доза за перорален прием.
II. При пероралния прием има няколко възможни схеми на приложение.
Първата и най-разпространена схема е приемът на 2 мг витамин К1 през устата на първия ден, втори прием на 4 – 5-ти ден (при изписването) и трети прием между 4-а и 6-а седмица след раждането.
Втората възможна схема за перорално приложение (според ESPGHAN – Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене), се прилагат 2 мг орално при раждането, последвани от 1 мг (10 капки от препарата, който е свободно достъпен на пазара) орално всяка седмица до навършване на 3-месечна възраст.
И тук вече започват проблемите. Няма стандартизиран протокол за профилактиката с витамин К, съответно не е ясно коя болница какъв препарат използва. Не е пределно ясно кой отговаря за даването на третата доза – неонатолозите от болницата при консултацията на 30-ия ден след изписването, педиатър, ОПЛ или родителите на детето? Принципно даването на третата доза витамин К1 в домашни условия е напълно безопасно за детето, но въпреки това много родители се страхуват да дават „лекарства“ на толкова малко бебе сами, искат да го направи лекар и да имат яснота какво е това и защо се дава.
Проблем е, че родителите не правят разлика между доза и количество/обем/концентрация, че 2 мг могат да съответстват както на 2 капки от един препарат (който вече не съществува на българския пазар), така и на 20 капки от препарата, който съществува, защото единият е с 10 пъти по-висока концентрация. Това е изключително объркващо за тях.
Витамин К1, който е свободно достъпен за перорална употреба на българския пазар в момента, е с концентрация 100 МИКРОграма на капка, което означава, че 1 мг = 100 МИКРОграма по 10, т.е. 10 капки, а оттам следва, че 2 мг = 20 капки. Това не означава, че даваме по-висока доза. Дозата е същата, количеството е по-голямо, защото концентрацията е по-слаба.
Предимството на пероралния прием е, че е нискоинвазивен за бебето и поражда по-малко тревожност у майките, но е многократно по-несигурен поради гореизброените фактори.
През 2023 година РЗИ промени инструкциите си към общопрактикуващите лекари, когато стана ясно, че при смяната на препаратите за перорална профилактика не е обърнато внимание на различната концентрация. Затова дълго време повечето новородени в държавата получаваха 10 пъти по-ниска доза (0.2 мг вместо 2 мг) и случаите на хеморагични прояви при новородените бебета рязко се увеличиха.
Забележка: заглавията са на Портал на пациента.
