Проф. Радостина Александрова е доктор по вирусология и професор по морфология, учен и преподавател, популяризатор на науката. Завършила е „Биохимия и микробиология“ в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ като първенец на випуска.
Проф. Александрова е магистър и доктор по вирусология и професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките. Автор е на повече от 230 научни публикации и над 150 научнопопулярни материали, както и на 13 глави в книги и учебници. Преподава в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и в Нов български университет.
Проф. Александрова написа тази статия специално за Портал на пациента по повод тревожните слухове за чума в Иркутск, Русия.
Лицата на чумата
Хората се заразяват с чума чрез ухапване от инфектирани бълхи, пряк контакт със заразени тъкани и вдишване на заразени капчици от дихателните пътища.
Съществуват три основни клинични форми на чумната инфекция: бубонна, белодробна и септична.
Бубонната чума е най-често срещаната форма. Тя възниква главно при ухапване от заразени бълхи и води до подуване на лимфните възли, известни като „бубони“. Бубонната чума може да прогресира и да се разпространи към белите дробове, причинявайки белодробна чума, или към кръвния поток, прераствайки в септична чума.
Белодробната чума е най-агресивната и най-рядко срещана форма. Както подсказва името й, тя се развива, когато бактерията Yersinia pestis засегне белите дробове. Предава се на други хора чрез отделяните от дихателните пътища капчици секрет. Инкубационният период може да бъде кратък – едва 24 часа. Заболяването завършва фатално, ако не бъде диагностицирано и лекувано в ранен етап. При своевременно откриване и терапия (в рамките на 24 часа след появата на симптомите), вероятността за възстановяване е голяма.
Септична (септицемична) чума, при която бактериите се размножават директно в кръвта и се разнасят из цялото тяло. Не се предава от човек на човек. Заразените лица обикновено проявяват симптоми, подобни на грип, след инкубационен период от един до седем дни. Те страдат от висока температура, втрисане, главоболие, болки в тялото, отпадналост, гадене и повръщане.
Симптомите на бубонната чума обикновено включват внезапно повишаване на температурата, втрисане, главоболие, болки в тялото, отпадналост, както и гадене и повръщане. При бубонната чума могат да се появят и болезнени, възпалени лимфни възли.
Белодробната протича с тежки дихателни оплаквания, като задух и кашлица, често придружени от храчки с примеси на кръв.
Симптомите на септицемичната чума включват кървене под кожата, а в някои случаи – синкаво оцветяване на кожата (цианоза) и некроза (тъканна смърт) на крайниците. Заболяването може също така да доведе до полиорганна недостатъчност и тежки затруднения в дишането.
Чумата може да протече изключително тежко при хората, като смъртността при бубонната форма варира от 30% до 60%, а при липса на своевременно лечение белодробната и септичната форма завършват със смърт.
Важно е да отбележим, че заболявания при животните, като чума по свинете, чума по дребните преживни животни и др., нямат нищо общо с Yersinia pestis и болестта при хората и се причиняват от вируси.
Лекува ли се чумата днес?
Днес чумата се лекува с антибиотици, но е важно терапията да започне рано. Доказано е съществуването на щамове на бактерията Yersinia pestis, които са устойчиви на антибиотици, но те се срещат изключително рядко в природата.
Инциденти се случват
Биомедицинските изследвания, и особено работата с опасни инфекциозни агенти, се осъществяват от високо квалифициарни специалисти, в специално оборудвани за целта лаборатории, при съблюдаване на изключително строги мерки за сигурност. И въпреки това опитът показва, че инциденти се случват. Обзорна публикация в списание „Lancet Microbe“ от 2025 г. анализира доклади за инфекции, придобити в лаборатория, и случайни изпускания на патогени от изследователски и клинични лаборатории в периода 2000–2024 г. Разгледани са общо 250 доклада, документиращи 712 случая на инфекции при хора: 276 инфекции и осем смъртни случая са докладвани в изследователски лаборатории, докато в клиничните лаборатории са регистрирани 227 инфекции и пет смъртни случая. Значителна част от инцидентите са свързани с процедурни грешки. Сред тях са избор на неподходящи лични предпазни средства, недостатъчно обучение или неправилно боравене с проби – включително, както отбелязват авторите, чрез тяхното помирисване. Убожданията с игли и разливанията на материали са причина за около 15% от инфекциите
Пропуските в биологичната безопасност при работа с опасни материали в лабораторна среда се случват по-често, отколкото се съобщава. Най-много случаи са докладвани в САЩ (43,6%), Белгия (8,8%) и Китай (8,0%).
Много ог тях са настъпили при работа със SARS-CoV-1 и и SARS-CoV-2, хантавируси, салмонели и причинители на бруцелозата. Сред патогените, довели до фатален изход са приони (инфекциозни агенти, изградени от патологично нагънати белтъци, без ДНК или РНК), причинителят на болестта Ебола, хантавируси, маймунски херпесвурис В, стафилококи, Y. pestis, менингококи.
Примери за случайно изпускане на патогени
През 2012 г. 25-годишният микробиолог Ричард Дин в Медицинския център за ветерани в Сан Францискоот, Калифорния, работещ с менингококови бактерии (Neisseria meningitidis), се заразява и умира. Установени са няколко груби нарушения на правилата за безопасност. Работено е на открит лабораторен плот, вместо в специално предназначен за целта бокс; не са използвани подходяща дихателна защита и предпазни очила, а само обикновена лабораторна престилка от плат и единични ръкавици. Не са били осигурени задължителните имунизация и обучение. Инфекцията се развива светкавично – Дин си тръгва от работа в петък вечер с оплаквания от главоболие и повишена температура, в събота сутрин развива сепсис и умира в болницата. Историята му показва, че рискът от лабораторни инфекции не е свързан единствено с екзотични патогени, които неизменно се превръщат в акцент по новините. „Обикновените“ бактерии също са опасни, ако протоколите за безопасна работа не се спазват стриктно.
През 2014 г. десетки служители на CDC в Атланта са били изложени на потенциален риск, след като проби от антракс не са били инактивирани по подходящия начин. Освен това материал, заразен с вируса на птичия грип АH5N1, е бил изпратен погрешка в друга лаборатория. Инцидентите не са довели до заболявания или смъртни случаи.
През 2019 г. изследовател във Франция умира от вариант на болестта на Кройцфелд-Якоб – фатално мозъчно заболяване, причинено от приони. Това е Емили Жомен, която през 2010 г. е била 24-годишен асистент-инженер в лаборатория на Националния институт за агрономически изследвания (INRAE) във Франция. Инцидентът става при провеждане на експеримент с трансгенни мишки, заразени с приони. Тя пробожда палеца си през два чифта латексови ръкавици с острите върхове на извит форцепс. Първите симптоми на заболяването се появяват през ноември 2017 г. През 2019 г. състоянието на младата жена рязко се влошава с появата на депресия, тревожност, загуба на памет и халюцинации. Тя умира през юни 2019 г. на 33-годишна възраст. Семейството й води съдебни дела за непредумишлено убийство и застрашаване на живота поради липса на подходяща предпазна екипировка (като метални мрежести ръкавици) и недостатъчно обучение за реакция при инциденти. През 2021 г. е открит втори случай на заразен лаборант (пенсиониран служител със закъсняла диагноза). Франция наложи временен 3-месечен мораториум върху всички изследвания на приони, за да преразгледа и засили драстично мерките за безопасност в държавните лаборатории.
През 2019 и 2020 г. от завод за ваксини в Ланджоу, Китай, са изпуснати аерозолни частици, съдържащи бактерии, причиняващи бруцелоза (Brucella), вследствие на неправилна дезинфекция на отработените газове. Регистрирани са над 10 000 случая на заразяване. Бруцелозата е заболяване, което се предава от животни на хора и може да доведе до продължителна треска и болки в ставите.
На 16 септември 2019 г. по време на ремонтни дейности в санитарно-пропускателна стая (деконтаминационна зона) на 5-ия етаж на Държавния научен център по вирусология и биотехнологии „Вектор“ край Новосибирск избухва газова бутилка. „Вектор“ е един от двата обекта в света (заедно със CDC в САЩ), съхраняващи официално причинителя на едрата шарка (вариола), както и щамове на Ебола, антракс и чума. Мощната взривна вълна избива прозорците на сградата и предизвиква пожар. Един от строителните работници спешно е закаран в болница с тежки изгаряния. Властите и Роспотребнадзор категорично заявиха, че в конкретното помещение не е имало биологично опасни материали и няма риск за населението. Международни наблюдатели и СЗО не отчетоха изтичане на опасни патогени или повишен биологичен риск след инцидента. Складът за вируси е останал напълно незасегнат.
Инфекциите, придобити в лабораторна среда, и случайните изпускания на патогени от лаборатории създават рискове за безопасността, засягащи персонала, широката общественост, животинските популации и околната среда. Разкриването на лабораторни инциденти, свързани с неправилно боравене и в някои случаи – с възможно излагане на хора на потенциално смъртоносни патогени, сериозно изостря вниманието на научната общност. В тази връзка тема на особено оживени дебати през последните години са т.нар. експерименти за „придобиване на функция“ (gain-of-function), целящи създаването на нови варианти на вируси като моделни системи за изследователска дейност. Целта на тези проучвания е по-задълбочено опознаване на тяхната биология и по-добра подготовка (с диагностични средства и ваксини) за евентуално бъдещо епидемично/пандемично настъпление от тяхна страна.
Предизвикателствата, пред които учените се изправят, не са никак лесни. Как да решим задачата и да се подготвим за евентуални бъдещи изненади, без поемане на неразумни рискове. Дали и къде трябва да бъдат поставени разумни граници, кога е време на натиснем спирачките. Наскоро приключилата пандемия КОВИД-19 изостри чувствителността на хората до краен предел, припомни колко важен е диалогът помежду ни, между институции и граждани, учени и общество. Не какъв да е диалог, а базиран на взаимно уважение и изслушване, на научни факти и осъзнаване, че „истината е най-добрата политика“. Диалог, чиято цел не е да плаши, а да даде опорни точки за преодоляване на препятствието, да вдъхне кураж, да подскаже решения.
Днес биомедицинската наука и технологиите вървят с гигантски крачки напред. И заедно с увеличаването на нашите знания и умения, нараства и отговорността ни като учени. При това не само в кабинети, лаборатории и академични аудитории, но и дългът ни като „посланици на знанието“ в света, в който живеем.
Забележка: Заглавията са на Портал на пациента
