Много майки и бащи разчитат на наети почасово гувернантки да се грижат за децата им, докато са на работа. Все по-често обаче активните хора се нуждаят от подкрепа, за да се грижат за възрастни родители. Само че грижите за възрастни хора имат висока цена, а обучените специалисти са малко. Всъщност заражда се глобална криза за гледачи на възрастни хора. Все повече работоспособни хора се оказват принудени да поемат и неплатената работа да се грижат за собствените си майки и бащи. Това е не само емоционален ангажимент, но и финансово бреме.
По целия свят тежестта на грижите за няколко поколения се увеличава. Хората живеят по-дълго, докато населението в трудоспособна възраст намалява.
Цената на грижите за болни и възрастни хора е трудно да се измери. Подкрепата на възрастните родители и отговорността за тях надхвърля физическите, психичните и емоционалните възможности на всеки от нас. Времето и енергията, вложени в такива грижи, се отразяват често неблагоприятно на хората, които полагат грижи. А осигуряването на платена подкрепа в моменти на нужда може да е непосилно скъпо.
В Япония например, където близо 30% от населението е над 65 години и 1 на 10 души вече е над 80 години, грижите за старите хора са обичайна тема на разговор. Това е и нарастваща лична тежест за работоспособните. Япония е една от страните с най-ниска раждаемост в света и отдавна съществува проблемът с грижите за застаряващото население. Обичайна практика е японците да се грижат за възрастни родители, докато отглеждат своите деца, често без външна подкрепа.
Японската система за осигуряване за дългосрочни грижи (LTCI) донякъде допринася за решаването на проблема. Възрастните хора със сертификат LTCI ползват редица услуги и това смекчава разходите от собствения им джоб.
Въпреки гъвкавите условия на работа и платените отпуски, насочени специално към работници с отговорности за полагане на грижи, над 100 000 души напускат работата си годишно в Япония, за да се грижат за възрастни роднини.
В Съединените щати около една четвърт от хората в активна възраст (23%) издържат както дете, така и възрастен родител. Те са най-често на около четиридесет години, част от така нареченото „поколение сандвич“, а техните финансови и емоционални затруднения са високи.
В САЩ липсват универсални програми за грижи за възрастни хора, което кара повечето семейства да търсят частна застраховка или да кандидатстват за помощ чрез Medicaid.
Разходите за грижи в САЩ могат да бъдат буквално осакатяващи. Според Американската асоциация на пенсионерите (AARP), членовете на семейство, полагащи грижи, харчи средно 7242 щатски долара годишно за грижи, което представлява 26% от доходите им. Освен това полагащите грижи отделят поне 24 часа седмично за тази грижа.
Италия има едно от най-застаряващите населения в света. Продължителността на живота в страната е 84,3 години спрямо средно 73,7 години по света. Традиционно Италия разчита на семейството като основа на грижите за възрастни хора. Около 70% от грижите за възрастни хора в страната се предоставят неформално, често от дъщери, без възнаграждение или държавна подкрепа. Тази културна норма обаче е оспорвана, тъй като все повече жени правят професионална кариера, а не са домакини. За да облекчат тежестта, някои регионални власти въвеждат надбавки за семейни болногледачи.
Южна Корея се придържа към конфуцианската добродетел на синовната отговорност – че родителите, бабите и дядовците и възрастните хора трябва да бъдат третирани с почит и уважение. Но тъй като Южна Корея има втория най-нисък коефициент на раждаемост в света (1,12 раждания на жена) след Тайван, страната е изправена пред криза в грижите за стари хора. Бързото стареене утежнява проблема. Традиционната семейна подкрепа вече не е устойчива, тъй като все повече пълнолетни възприемат модерния начин на живот да живеят отделно от родителите си. Домакинствата с два дохода е новата нормалност. Правителството реагира, като въведе основна пенсия и разшири услугите за домашни грижи. През март 2025 г. властите обявиха стартирането на пилотна програма за чуждестранни граждани, законно пребиваващи в Сеул, която им позволява да предоставят услуги за домакинска работа и грижи за деца.
В Европа през 1995 г. към германската система за социално осигуряване бе добавена всеобхватна застраховка за дългосрочни грижи (Pflegeversicherung). Тя гарантира на всеки да получи продължителни медицински грижи, независимо дали поради злополука, болест или старост. Освен това, лицата, полагащи грижи в Германия, могат да получават и обезщетение за трудова заетост, ако предоставят неформални грижи у дома. Въпреки това, приблизително четири милиона граждани са неплатени лица, полагащи грижи – повечето от тях членове на семейството.
Освен това много германци трябва да балансират между работата и грижите за някой в семейството без гъвкави графици. Пред заплахата от служители с бърнаут (професионално прегаряне), много компании сега предлагат семеен отпуск за полагане на грижи, подобен на отпуск по майчинство.
Според доклад от 2023 г., публикуван във Folha de S. Paulo, хората над 65 години са 10,9% (22,2 млн. души) от общото население на Бразилия от 203,1 милиона души. Освен това 70% от възрастните хора живеят със семействата си. Отговорностите за грижите се поемат главно от дъщери и внучки и обикновено са неплатени или без подкрепа, защото обществените услуги за грижи за възрастни хора са ограничени.
Семейните ценности в Бразилия са дълбоко вкоренени. Големи очаквания се възлагат на лоялността и отдадеността към семейната единица, която е най-важният елемент в бразилската култура. Семейството е основа на социалната структура на страната, но икономическият натиск променя нещата.
Както в Италия, така и в Бразилия все повече жени навлизат на пазара на труда. Поради това по-малко от тях могат да си позволят да бъдат грижещи се на пълен работен ден. Това води до пропуски в системата за грижи и повишаване нивата на стрес у всички заинтересовани страни. Бразилските болногледачи съобщават за по-голям емоционален стрес, отколкото финансов натиск. Това да се откажеш от отговорността за грижите за любим човек се счита от мнозина за морален провал.
Според Организацията на обединените нации се очаква до 2050 г. броят на хората на възраст над 65 години да достигне 1,58 милиарда души. Междувременно населението в трудоспособна възраст ще намалее. В много региони на света това означава по-малко болногледачи, които да помагат на старите хора. Световната здравна организация прогнозира, че още през 2030 г. глобалният недостиг на официални болногледачи може да достигне 18 милиона.
С оглед на тази мрачна реалност, страни, включително Франция и Канада, проучват възможностите за платени програми за семейни грижи. В Южна Корея и Обединеното кралство са в ход пилотни схеми за пенсионни кредити за болногледачи. Технологичното домашно наблюдение – от медицински сестри с изкуствен интелект и преносими устройства, оборудвани със сензори, до роботизирани грижи, се възприема от няколко държави като начин за справяне със зараждащата се криза в грижите за възрастни хора.
Източници: www.msn.com, ООН, СЗО
