При инфекция рискуват прекомерна и вредна за организма имунна реакция
Проф. Доброслав Кюркчиев ръководи Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, както и Катедрата по клинична имунология към Медицински университет – София.
Разговаряме с проф. Кюркчиев за митовете за имунната система на човека и за това как да се предпазим от вирусни инфекции.
Проф. Кюркчиев, много хора смятат, че в сезона на вирусите трябва да „подсилят“ имунната си система. Правилно или не е това решение?
То представлява абсолютно неразбиране на същността на имунната система. Хората си представят имунната система като „добра лелка“, която ни пази и ще набие лошите момчета – вируси, бактерии, гъби и т.н. Затова вярват, че колкото повече подсилват тази лелка, толкова ще е по-добра тя към нас и лоша към патогенните микроорганизми. Истината е, че имунната система е много сложна и, че комуникацията й с вирусите също е изключително сложна. Голям проблем е така нареченият имунопатичен ефект, който настъпва понякога при вирусна инфекция, – реакцията на имунната система тогава е много по-вредна за нас, отколкото е самият вирус. А когато си подсилваме имунната система, нараства и рискът от имунопатичен ефект (прекомерно силна и вредна за организма имунна реакция). Поради това здрави хора не бива да приемат имуностимуланти, а още по-малко трябва да се дават имуностимуланти по време на инфекция. Нито ще се предпазим от заразяване чрез имуностимуланти, нито ще сме по-добре в тази война на имунната система с вируса, а вероятността да се окажем много по-зле е голяма.
Кога е времето да се подготвим за сезона на вирусните инфекции и кои са средствата за превенция?
Разбира се, че има средства за превенция, но времето за тях вече отмина. Това са антигрипните и антиковидните ваксини. Адекватното време за тяхното поставяне беше през октомври и ноември. Само това е разумният, медицински издържан начин да се подготвим за среща с вирусите. И макар че ваксинирането не дава пълна гаранция, че няма да се разболеем, то в голяма степен ще помогне да не стигнем до тежко и драматично състояние.
Трябва ли да се ваксинират хора с хронични заболявания и особено с автоимунни?
Хората с хронични заболявания са силно уязвими на вирусни инфекции – прекарват ги много по-тежко и леталните завършеци най-често се случват на тях. Затова като цяло антигрипните и антиковидните ваксини са добро решение за тези хора.
Що се отнася до хората с автоимунни заболявания, дълго време се смяташе, че за тях ваксините са противопоказни. Отдавна обаче е установено, че не е така. Разбира се, има вероятност страдащите от автоимунни заболявания да получат изостряне на автоимунното заболяване, както от вирусна инфекция, така и от ваксина. Този риск трябва да се има предвид особено когато заболяването е в стадий на активност, за да се вземе разумно решение. Поставянето на ваксина или отлагането й трябва да се съобрази индивидуално, според състоянието на пациента.
Като цяло хората с хронични заболявания трябва да се предпазват в най-голяма степен от вирусни инфекции именно чрез ваксинация.
Колко пъти в годината е нормално един човек да боледува от вирусни заболявания?
До 6 – 7 пъти в годината влиза в границите на нормата. Ако човек боледува по-често, по-тежко или по-продължително, или и трите заедно, вече може да се предположи проблем с имунната система.
В този случай какво трябва да направи пациентът?
В никакъв случай да не започне да приема имуностимулатори, каквато грешка хората масово допускат, а да си направи изследвания за състоянието на имунната система. Те се поемат от Здравната каса, но направление за тези изследвания не се дава от личния лекар, а от лекар със специалност. Така че общопрактикуващия лекар трябва да даде направление за преглед при лекар със специалност, който от своя страна да назначи изследвания на имунната система. Въз основа на резултата може да се предприемат мерки, ако са възможни.
За какво най-често идват в имунологичната лаборатория хора, които по своя инициатива искат да се изследват?
Те са убедени, че им е паднал имунитетът. Това е масовият тренд. Ние съответно правим изследвания на клетките и белтъчните фактори на имунната система и когато някои от тези структури са с намалено количество или не функционират добре, говорим за компрометиран имунитет. Тогава се търси причината и само в някои случаи е подходящо да се дават имуностимуланти. В голяма част от случаите обаче установяваме, че имунитетът не е „паднал“, въпреки твърдата убеденост на пациента. Трябва да се знае, че имуностимулантите са за хора с проблем с имунитета, а не за здрави хора, които да се подсилват, нито за хора, които в момент карат вирусни инфекции.
Мара Калчева, Портал на пациента
