Заболяването се влияе и от замърсяването на околната среда
Проф. д-р Здравка Демерджиева придобива специалност дерматология и венерология през 1997 г. Допълнителна специализация по детска дерматология прави в Манчестър, Великобритания през 2006 г. Защитава две докторски дисертации на тема „Сифилис и системни дерматози“ (2007) и „Очни промени и лимфографии при пациенти с псориазис“ (2020). Всепризнат експерт е по детска дерматология в България. От 2010 г. е началник на Клиниката по Дерматология и венерология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Има и индивидуална практика.
Разговаряме с проф. Демерджиева за атопичния дерматит и неговото лечение.
Проф. Демерджиева, какви са симптомите на атопичния дерматит и на каква възраст се появяват?
Атопичният дерматит се появява още в бебешка възраст – най-често след четвъртия – петия месец на детето. Проявява се със симетрично зачервяване на бузките и брадичката, подмокряне на лезиите и силен сърбеж. Децата стават неспокойни и не могат да спят през нощта. Не се чувстват добре, когато им е топло, и предпочитат да са облечени по-леко, както и да бъдат къпани в по-хладка вода. Сърбежът е най-тежкият симптом. Много характерно е, че тези деца имат изключително суха кожа.
Каква е причината за това заболяване?
Има наследственост при атопичния дерматит. Обикновено някой от родителите е с някаква форма на алергия или на чувствителност. Причината за заболяването е дефект или липсата на белтъка филагрин в кожата, поради което кожната бариера става пропусклива за всякакви алергени от околната среда. При здрави индивиди кожната бариера възпрепятства проникването на алергени и микроорганизми, но при дете или възрастен с атопичен дерматит епидермисът е пропусклив и пациентът развива чувствителност към много субстанции от обкръжаващата среда.
Еднаква ли е тежестта на заболяването при различните пациенти?
Винаги има разлика. Една и съща болест при различните пациенти се проявява по различен начин и с различен интензитет на симптомите.
Как се отразява болестта на качеството на живот?
Тъй като започва от ранна бебешка възраст, говорим, че атопичният дерматит е болест на цялото семейства. Децата са неспокойни, не могат да спят, непрекъснато плачат през нощта, съответно родителите са около тях и също не спят. На сутринта те са абсолютно неработоспособни. Нерядко родителите се обвиняват за състоянието на детето и възникват конфликти. Това понижава в значителна степен качеството на живот на семейството.
Продължава ли атопичният дерматит и когато детето стане възрастен?
По-голямата част от децата с атопичен дерматит надрастват заболяването – обикновено между третата и петата си година. Но за останалите заболяването остава хронично и нарушава сериозно качеството на живот. Сърбежът и възпалението на кожата са основните проблеми, от които възрастните пациенти се оплакват. Пациентите са изнервени, страдат от безсъние и се чувстват непълноценни. Много често върху възпалената кожа се поселва златистият стафилокок, който усложнява допълнително състоянието на кожата, което води до увеличаване интензитета на сърбеж.
Как се лекува атопичният дерматит?
Винаги се започва с локални средства, особено в детска възраст. Лечението е с много слаби кортикостероиди и с калциневринови инхибитори. Задължително е кожата да се хидратира непрекъснато от главата до петите с емолиенти. Това е най-важното. Внимава се също с какви сапуни се къпят децата, за да не се обезмаслява кожата допълнително, и с какви прахове се перат дрехите и спалното бельо на тези деца, за да не се дразни кожата. Тези пациенти е добре да се обличат само в памучни дрехи, които не дразнят.
За щастие, отскоро разполагаме и с най-модерното лечение на атопичен дерматит с JAK-инхибитори, които прилагаме успешно при възрастни пациенти със средна и тежка форма на заболяването.
Как повлияват тези медикаменти?
Още след четвъртия или петия ден от приема започват да спят спокойно и зачервяването на кожата изчезва. Единствено остава сухотата на кожата, което се преодолява с мазане на емолиенти. По този начин се възстановяват нейните бариерни функции.
На практика новите терапевтични възможности и подобряват значително качеството на живот на пациентите – те вече могат да носят нормални дрехи, да се впишат в обществото, да си намерят нормални професии, да бъдат пълноценни във всяко отношение.
Източник: zdrave.net
