Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Проф. д-р Румен Пандев: Над 90% се увеличи тиреоидният карцином за последното десетилетие

 

 

По инициатива на Българското дружество по ендокринология и първата в България онлайн платформа за социалнозначими заболявания Портал на пациента (www.portalnapacienta.bg) на 10 и 11 май 2019 г. в Централния военен клуб в София ще се проведе Първа научна конференция за Централна и Източна Европа по тиреоидни заболявания. Ето какво сподели за тази първа по рода си конференция изтъкнатият ендокринен хирург проф. д-р Румен Пандев.

 

– На какво ниво са ендокринолозите и ендокринните хирурзи в България спрямо Европа и света?

– Българската медицинска общност е на сравнително добро ниво. Това, което пречи на нас, специалистите, занимаващи се с ендокринни тумори, е болестта на цялата ни здравна система: голямата административна тежест, неадекватно финансиран здравен продукт, липса на квалифициран персонал. А това генерира през последните десетилетия в българското здравеопазване високи обороти, ниска ефективност и повсеместна хоспитализация на пациентите.

– В рамките на конференцията в България ще бъде създаден

Югоизточен европейски клуб по ендокринни тумори (Southeastern European Club Of Endocrine Tumors – Secet). Каква е целта на неговото учредяване?

– Целта на този клуб е подобряване качеството на живот на пациентите с ендокринни тумори чрез мултидисциплинарен подход в диагностиката, лечението, рехабилитацията и социалната интеграция. За нас като специалисти това е признание. Понастоящем в България от няколко години е формирана единствената в Европа група от неоперирани пациенти с тиреоиден карцином с нисък риск (n=55), които са само под активно наблюдение. Тази неинвазивна тенденция (Follow-up vеrsus Treatment) произхожда от университетски центрове в Япония и отразява съвременния подход при неагресивни ендокринни тумори.

Желаем да излезем от рамката на чисто„научна организация”,а в днешният глобален свят да преследваме по-активно, нестандартно взаимодействие между лекар, пациент, треньор, рехабилитатор и т.н.Ето защо палитрата на участниците включва не само лекари ендокринолози, ендокринни хирурзи, нуклеарни медици, патолози, специалисти по образна диагностика, но пациенти и пациентски организации и преподаватели от Национална спортна академия.

– С какви постижения може да се похвалите от собствения си оперативен опит? Споделете някои от трудните си случаи.

В България досега сме въвели всички съвременни методики при оперативно и миниинвазивно лечение на тумори на щитовидната жлеза. През 2002 г. въведохме миниинвазивната отворена тиреоидектомия, при която операцията се извършва през разрез на кожата с големина 20 – 25 мм. През 2005 г. – миниинвазивната видеоасистирана тиреоидектомия през миниразрез на кожата с големина 20 – 25 мм, като за визуализация на структурите се изпозва ендоскоп. През 2014 г. въведохме интраоперативния невромониторинг на гласовите нерви, а на 23 февруари 2018 г., съвместно с проф. Джанлоренцо Диониджи и проф. Озер Макай, извършихме първата у нас трансорална ендоскопска тиреоидектомия и паратиреоидектомия. При тази методика през устната кухина ендоскопски се отстранява тиреоидеята, като се използва вестибуларен достъп, т.е. се минава от вътрешната страна на долната устна. Пациентката, която бе оперирана тогава, е на 27 г. от Скопие. Оперативната намеса беше предизвикателство за екипа от медицинска гледна точка,тъй като болната страда едновременно от две ендокринни заболявания – нодозна гуша с горещ хиперфункциониращ възел и аденом на паращитовидна жлеза, водещ до първичен хиперпаратиреоидизъм. Заболяването е причинено от свръхпроизводството на паратхормон (заради аденома), което води до намаляване количеството на калция в костите и повишаване нивото му в кръвта и урината. Така, от една страна, костите стават лесно чупливи при най-малка травма, а от друга, се получава двустранна нефролитиаза – множество камъни в бъбреците. Някои пациенти развиват костни тумори и деформация със сплескване на гръбначни прешлени, което може да доведе до парализа и инвалидизиране. В нашият случай пациентката е с много високи нива на паратхормона, на общия йонизиран калций в кръвта и с напреднала бъбречно-каменна болест. Ако не се премахне паратиреоидният тумор, за да се отстрани причината за образуването на камъни, болната може да стигне до хемодиализа. Хиперфункциониращият нодул на тиреоидеята е вероятната причините за проблемната й първа бременност. В световната практика са рядкост подобни комбинирани трансорални оперативни намеси, т.е. да се премахнат два различни ендокринни тумора – щитовиден и паращитовиден. Като се има предвид, че 25 – 30% от паратиреоидните аденоми могат да са разположени в медиастинума (гръдния кош) или зад хранопровода, операцията е рискова.

В момента пациентката е в отлично състояние, като липсват клинични оплаквания от страна на ендокринната система.

На 2 април 2019 г. в София при 38-годишна пациентка предприехме радиофреквентна аблация на голям токсичен аденом с размери 50х35 мм, разположен в десен тиреоиден лоб. Това е методика, при която реално в шията има само едно убождане и електродът, който влиза в щитовидната жлеза, изгаря възела. Пациентите по правило могат да си тръгнат същия или на следващия ден от болницата.

– Какво все още е проблем при лечението на българските пациенти с болести на щитовидната и паращитовидната жлеза?

– Проблемите са сходни с проблемите на другите пациенти у нас.Неефективният и слабо финансиран здравен продукт, големият брой болнични заведения, многобройната неефективна здравна администрация и хроничната липса на персонал са основна причина в диагностиката и лечението на ендокринните тумори да цари повече скорост и по-малко наука и прецизност. А съвременната медицина има бъдеще единствено ако се базира на доказателства. Колкото по-скоро го разберем, толкова по-вероятно е да избегнем колапса на здравната система.

 

Автор: Zdrave.net