Част от препоръките за отслабване изглеждат научни, а всъщност са маркетингови
Елка Божкова е клиничен психолог, психотерапевт и водещ на психообучения в Психиатричната клиника на УМБАЛ „Александровска”. Има и частна практика. През 2009 г. създава първите в България програми за психообучение на пациенти. Автор е на книгата „Истината за психичните болести”, преводач от френски език на книгата „Тялото” от психоаналитика Даниел Брьон и детския лекар Франсоа Бернар. Има сертификат от Европейската асоциация по приложна психология за работа с хранителни разстройства. Член е на Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ и на Българската асоциация по психотерапия.
Професионалните ѝ интереси са насочени също към психологическа подкрепа на хора, които искат да редуцират телесното си тегло. Ето какво обясни по тази тема Елка Божкова за читателите на Портал на пациента.
– Г-жо Божкова, какво ни кара да ядем дори когато не сме гладни?
– Храната винаги е била свързана с удоволствие, същевременно е и средство за справяне с психично напрежение, което не можем да преработим по друг начин. Храненето понякога е преглъщане на неприятна емоция. Отделно то има социална роля – част е от общуването с други хора. Така че храненето има много функции.
– Какво създава нездравословната връзка с храната?
– Много от нас са отгледани от любящи майки и баби, които са си изразявали любовта чрез хранене на деца и внуци, подтиквани от страха да не останат гладни. Може би защото в миналото те самите са гладували. При това бабите са склонни да сервират основно тестени храни. У нас е широко разпространен предразсъдък, че ако на масата няма тестени храни – хляб, баница, мекици и т.н., ще останем гладни. Само че експертите по хранене са категорични, че най-много засищат протеините.
Друга причина за нездравословна връзка с храната е да ядем, когато сме ядосани, обидени, разстроени, тъжни. Доказано е, че тъжните хора търсят повече сладки храни.
Когато има напрежение, което не можем да изразим с думи, или не можем да решим наши проблеми, прибягваме до хранене, за да се успокоим.
Всичко това са психологични фактори. Но има и биологични. Отделянето на допамин в мозъка по време на хранене е свързано с преживяване на удоволствие и с желание за повтаряне на това удоволствие веднага. Това води до пристрастяване към храната.
Когато храната ни съдържа доста захар или други съставки, които се разграждат до глюкоза и повишават нивото на кръвната захар, в организма се отделя повече инсулин. В резултат на това пада силно нивото на кръвната захар, което усещаме като глад и търсим още храна.
Ако човек вече има метаболитни нарушения, влиза в порочен кръг. Например при лептинова резистентност човек с наднормено тегло или затлъстяване много по-често изпитва глад в сравнение с човек с нормален метаболизъм. Лептинът е хормон, който се произвежда от мастните клетки. Но при лептинова резистентност лептинът не изпълнява своята функция да сигнализира мозъка, че имаме достатъчно мазнини и вече сме се заситили. Вместо това човек изпитва силен глад, независимо какво е наднорменото му тегло.
Към психологичните и биологичните причини за нездравословната връзка с храната трябва да добавим и триковете на хранителната индустрия. В магазините откриваме съдържание на захар дори в храни, за които изобщо не го подозираме. Лично съм виждала кренвирши с описани на етикета четири вида захари. Абсолютно на всяка храна – сладка или солена, може да се добави захар. Освен това ултрапреработените храни са предварително смлени и слепени, за да няма нужда от дълго дъвчене. По този начин човек поглъща много бързо огромно количество храна преди да се подаде сигнал до мозъка, че вече е сит.
Проучване на ефекта на ултрапреработените храни разделя участниците в две групи. Едната група се храни само с ултрапреработени храни, а втората – с останалите видове, като няма ограничение в количеството. Проучването установява, че хората на ултрапреработена храна изяждат средно с 508 калории повече. След това храната на групите се разменя и отново се регистрира същият резултат. В крайна сметка 508 калории повече е голямо прехранване.
Забелязвам да се прокарва тезата, че няма вредна храна. Но как може да не е вредна храната, която е пържена в олио, използвано няколко пъти! Вярно е, че дори ултрапреработената храна не е отровна и ако от нея се хапва съвсем малко количество и рядко, няма проблем. Само че съставът на ултрапреработената храна ни пристрастява към нея и не можем да ядем малки количества.
– Защо е толкова трудно човек да си редуцира теглото без чужда помощ и да задържи постигнатия резултат?
– Ако индексът на телесна маса е над 30, това вече е болестно състояние, което изисква медицинска помощ. При такова затлъстяване редуцирането на теглото не е въпрос на воля. Когато човек е болен и се опитва да се лекува сам, резултатите не са добри. Много по-разумно е да се обърне към лекар, да направи необходимите изследвания и да спазва предписанията на лекаря.
– Вие оказвате психологическа помощ на хора, които желаят да отслабнат. Какви са затрудненията на тези хора?
– От самото възникване на психотерапията е залегнал принципът, че човек няма как да си помогне сам, а ползва помощ от друг професионалист, който е минал по същия път преди него. Създателят на първия метод за психотерапия Зигмунд Фройд също не си е помагал сам, а е споделял в писма до лекар – специалист по уши-нос-гърло, защото не е имало друг психоаналитик преди Фройд. Оттогава този принцип е залегнал в психотерапевтичната работа и ние първо се подлагаме на лечение, а след това го предлагаме. Не вярвам, че човек може сам да се измъкне от проблема си.
Промяната се постига с анализ на несъзнаваните причини за някакъв симптом. Но този анализ не може да си направиш сам, а трябва да говориш със психоаналитик, с когото да намерите скритите причини и възможния изход към промяна.
На пръв поглед има страшно много информация в интернет как да редуцираме теглото си. При това страшно много са и представителите на помагащи професии – треньори, нутриционисти, коучове, които се хвалят с постиженията си. Отделно са диетолозите и другите лекари, а психолозите като че ли са най-малко. Същевременно затлъстяването става все по-голям проблем, включително и детското затлъстяване. Това говори, че огромна част от информацията в интернет, дори да изглежда научна, всъщност е маркетингова. Тя те убеждава да си купиш един или друг продукт. И понеже хората предпочитат по-лесния начин, затова се доверяват често на хранителни добавки и други средства за отслабване, които обещават лесни и бързи резултати.
– Как подхождате към вашите пациенти?
– Първо, се стремя да събера възможно най-много информация за това как и с какво се хранят, колко се движат, следват ли някоя теория за здравословно хранене, тъй като може да има проблем в самата теория. Тогава човек спазва съответния начин на хранене, но не постига резултати и обвинява себе си за това.
Заимствала съм една техника на хранене от бестселъра „Глюкозната революция“ на Джеси Инчауспе (2022 г.), с която не само се балансира кръвната захар, но и се добавят полезни фибри за сметка на по-калоричните храни. Препоръчвам храненето да започне с голяма салата от пресни зеленчуци, която е много засищаща, отнема време и доставя удоволствие. Започваме с добавяне, а не с отнемане на храни. Един от моите пациенти, който най-добре се повлия и беше доволен от препоръките ми, започна да яде голямо количество салата от зеле, от спанак и от други зеленолистни, даже си измисли собствена рецепта. При него стартирането на храненето със зеленчукова салата даде много бърз резултат.
В моята практика съветвам да се избягват ултрапреработени храни, а да се приемат основно фибри, протеини и омега-3 мастни киселини. Емоционалното хранене понякога е свързано с липсата на някой от основните макронутриенти. Ако ти липсват достатъчно протеини или омега-3 мастни киселини, това се усеща като глад за сладко.
Ключов проблем при редукцията на тегло е склонността на хората да спазват временни и силно рестриктивни диети. Те по-лесно се приемат психологически. Докато съществува огромен страх да се спазва някакъв режим на хранене до живот. По същия начин хората се страхуват от лекарства, които трябва да приемат до края на живота си. Необходимо е да преодолеем този страх и да направим промяна в навиците. С пациентите ми търсим какво е възможно да се промени, за да постигнем постепенна и трайна редукция на теглото. Иначе е доказано, че бързото отслабване и бързо връщане на теглото е много вредно за организма.
– Има ли ефект, ако друг човек ти дава насоки, стимулира и контролира процеса на отслабване?
– Има качествена разлика между самостоятелните опити за отслабване и тези в партньорство с някой друг. От гледна точка на психологията това не е изненадващо. По принцип така работим, ние психолозите. Хората също го знаят и търсят подкрепа – споделят си опитите и резултатите в различни групи.
Впрочем водя обучение по здравословно хранене в психиатрична клиника и се изненадах, че хора с най-тежките психични разстройства водят абсолютно нормален разговор на тема хранене. При това имат познания и адекватно поведение в тази област. Храненето е толкова базисно, че е останало незасегнато от психичната болест.
– А психичната болест влияе ли се от начина на хранене? Може ли да се облекчат симптомите например?
– Храната не влияе толкова на психичната болест. Нито може да я предизвика, нито може да я излекува. По-скоро влияе спортът, двигателната активност. Затова в обучението на психичноболни за здравословно хранене доста им говоря за спорт. Спортът подобрява концентрацията, паметта, креативността, намалява тревожността.
– Какви психологически проблеми обикновено стоят в основата на екстремното наднормено тегло?
– Несъзнавана причина за това човек да трупа килограми може да бъде, например, за да се защити от опасност. По този начин поставя бариера между себе си и външния свят, който несъзнателно приема за опасен. Така се чувства по-голям, по-стабилен.
Друга възможна причина е сексуален тормоз, изнасилване. Чрез напълняването жената се стреми да стане непривлекателна, за да се предпази от други сексуални посегателства.
Роля играят също навиците на хранене, с които сме израснали. Ако в семейството ни сме се хранили нездравословно, може до късна възраст да не разберем, че това не е правилният начин.
Както при анорексия една девойка не вижда реално как изглежда, така и при затлъстяване човек не си дава сметка за натрупаните килограми. На когнитивно ниво не разбира и не осъзнава дълбочината на проблема. Казва си: „Малко съм пълен, но не прекалено“ и се самоуспокоява. Не осъзнава, че има сериозен здравословен проблем. Защото в крайна сметка затлъстяването води след себе си букет от тежки хронични заболявания.
– Какви най-прости съвети ще дадете на хората, които желаят да отслабнат?
– Първо, да си изчислят индекса на телесна маса. Когато ИТМ е над 30, да не подценяват проблема, а да потърсят помощ от ендокринолог.
Дори индексът на телесна маса да не е толкова висок, препоръчвам всеки, който желае да отслабне, да си направи този експеримент – да опита да изключи тестените и сладки храни. Трябва да издържим три седмици, за да си отговорим, че можем.
Обикновено в менюто на хората протеините са недостатъчни – това са животинските продукти и бобовите. Препоръчвам да включим повече протеини, но в началото на всяко хранене да започваме с храни, богати на фибри. Това са суровите зеленчуци.
Често се повтаря клишето „плодове и зеленчуци“, когато става въпрос за здравословно хранене. Само че от гледна точка на метаболизма зеленчуците са едно, а плодовете – съвсем друго. Ендокринолозите са много предпазливи при препоръчването на плодове, тъй като те са богати на фруктоза, която затруднява черния дроб и се превръща в мазнини.
Когато знаете кое е правилното хранене, но имате толкова силни емоции, че не може да устоите на нездравословна храна, тогава е добре да се обърнете за помощ към психолог.
Мара Калчева, Портал на пациента
