Това рядко заболяване уврежда основно бъбреците, сърцето и нервната система
За рядкото заболяване болест на Фабри разговаряме с проф. Емил Паскалев – ръководител на Експертния център по редки болести в нефрологията към УМБАЛ „Александровска”.
Интервюто е част от дългосрочната информационна кампания „Да открием рядкото в познатото“ на Портал на пациента с подкрепата на Сдружение „Заедно срещу саркома“, Асоциацията на родителите на деца с епилепсия (АРДЕ), Национален алианс на хората с редки болести, Асоциация „Грижа за пациента“, Асоциация „Наследствен ангиоедем България“ (HAE България), Асоциация на пациентите, активни в здравеопазването, Сдружение на тарловите пациенти в България, както и на експертните центрове за редки болести към УМБАЛ „Александровска“ и УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ .
Проф. Паскалев, болестта на Фабри е болест на лизозомното натрупване. Каква е ролята на лизозомите в клетките и какво точно е нарушено при болестта на Фабри?
Лизозомите са част от всяка клетка и произвеждат ензимни продукти, необходими за правилното функциониране на клетките в целия човешки организъм. При болест на Фабри има дефектен ген, поради който лизозомите не произвеждат определени ензими или продукцията им е силно намалена, което води до натрупване на мастни вещества във всички тъкани и органи. А това сериозно уврежда човешкия организъм.
Основно кои органи се увреждат и дават симптоми?
Най-много от натрупването на мастни вещества се увреждат бъбреците, следвани от сърцето. На трето място e нервната система. В по-малка степен се увреждат и други органи, включително кожата и очите. Най-малко са засегнати репродуктивните органи. Но заболяването ангажира почти всички тъкани и клетки, затова почти няма функция на човешкия организъм, която да не страда от болестта на Фабри.
Какви са най-честите симптоми и на каква възраст се проявяват?
Симптомите обикновено се проявяват още в детска възраст, най-често в периода 8 – 12 години, като винаги са по-изразени при момчетата. На родителите прави впечатление, че е нарушена двигателната активност на децата им, че те не издържат на физическото натоварване, което демонстрират в игрите си здравите деца. Момче с болест на Фабри не може да тича като връстниците си. Освен това детето се оплаква от болки в краката, най-често над коленете, или от необясними болки в цялото тяло. Други симптоми са лоша поносимост на студ и топлина, намалено изпотяване, шум в ушите. Има изяви и по кожата – ангиокератоми, които представляват обрив от малки виолетови, леко изпъкнали точици. Възможно е да се появят навсякъде по тялото. Този клиничен белег почти 100% насочва към болестта на Фабри. Затова и дерматолози изпращат свои пациенти с такъв обрив за тестове. А офталмолозите ни изпращат пациенти, на които са открили специфично отлагане на мастни вещества, които не могат да се разградят, под формата на ивици по роговицата на очите, без да има нарушение на зрението. По този белег също може да се постави диагноза болест на Фабри клинично. Диагнозата трябва само да се потвърди с генетичен тест.
Защо болестта на Фабри протича по-тежко и настъпва по-рано при момчетата?
Причината за различните по тежест симптоми в двата пола е, че генетичната мутация, отговорна за болестта на Фабри, винаги се намира в Х-хромозома. Мъжете (ХY) имат само една Х-хромозома, което обуславя по-тежкото протичане. Докато жените (ХХ) имат две Х-хромозоми и тази, която не е засегната от мутация, работи добре, като донякъде компенсира генетичната мутация в другата хромозома. Затова при момичетата клиничните прояви на болестта на Фабри идват по-късно и не са толкова тежко изразени в сравнение с тези при момчетата.
Ако родителите заведат детето при личния лекар или друг специалист по повод на техните оплаквания, доказателство за болест на Фабри може да се установи с просто изследване на прясна урина. Открива се протеинурия, тъй като мембраните на гломерулните клетки на бъбреците пропускат белтък. Този факт може да насочи мисленето на лекарите към заболяването. Проблемът е, че болестта на Фабри е много рядка – 1:100 000 души – и педиатрите, както и другите специалисти рядко мислят за нея.
Колко пациенти с болест на Фабри се лекуват и проследяват в ръководения от вас Експертен център по редки болести в нефрологията към УМБАЛ „Александровска”?
Ние отдавна познаваме и лекуваме това заболяване. Пациентите, които проследяваме, са около 70 души. Има лечение за болестта на Фабри и то дава много добри резултати. Някои от пациентите се ползват от терапията, а други още се чувстват в добро състояние и затова не са започнали лечение.
Имайте предвид, че болестта в различните фамилии се проявява различно. Както вече обясних, едната Х-хромозома, в която се намира мутацията, може да не е доминантната. Когато доминантната Х-хромозома е здрава, момичетата и жените с болест на Фабри са с по-слабо изразени симптоми. Ето защо това рядко заболяване е толкова разнообразно. Но има и други причини за разнообразните проявления на болестта, които медицинската наука все още не е открила.
До какви неблагоприятни последици може да се стигне, ако болестта не се лекува?
Най-често това са инсулти, след това инфаркти и нарушение на бъбречната функция, което прогресира до бъбречна недостатъчност. Ако няма лечение, рано или късно настъпват сърдечно-съдови инциденти и терминална бъбречна недостатъчност.
Как се поставя диагнозата болест на Фабри?
В нашия експертен център работим общо 12 специалисти по болест на Фабри. Пускаме проби за генетично изследване, което дава категоричен отговор има или няма такова заболяване. Правим също скрининг за болест на Фабри. Дори да е открит само един човек от фамилията с тази болест, правим скрининг на всички във фамилията, защото със сигурност има и други с дефектния ген. По този начин засегнатите от болестта може да научат навреме за нея и да стигнат бързо до правилното лечение.
При ранни инсулти винаги мислим за болест на Фабри. Обикновено инсултите се получават на 55 – 65-годишна възраст, но ако се появят с 15 – 20 години по-рано, вероятно са настъпили вследствие болестта на Фабри. По същия начин ранните инфаркти, както и ранното нарушение на бъбречната функция ни алармират и насочват да мислим за това рядко лизозомно заболяване.
На кои рискови групи се прави скрининг за болест на Фабри?
Например на мъже, получили инфаркт на 45 – 50-годишна възраст. След това изследваме и техните близки. Например, ако пациентът има брат, съществува голяма вероятност и той да е с болест на Фабри. За целите на скрининга прилагаме верифицирани генетични тестове, каквито се правят в цяла Европа. Със спринцовка се изтеглят три капки кръв, които попиват в специална хартия; оттам се извлича генетичен материал, който се изпраща в генетична лаборатория и в него се търси характерната за болестта на Фабри генна мутация.
Има ли нещо характерно, което може да види кардиолог при ехография на сърце, което да го насочи към болест на Фабри?
Към болестта на Фабри насочват ранна хипертрофия на сърдечния мускул (сърцето е по-голямо от нормалното) и ритъмни нарушения на сърдечната дейност. Смятам, че поне 80% от кардиолозите в България са запознати с тази патология и насочват пациентите за генетичния тест, който наричаме „тест капка кръв“.
Има форми на заболяването, които се наричат съответно сърдечна, бъбречна и неврологична. Най-често срещаната форма е бъбречната, защото без лечение се стига до бъбречна недостатъчност, вследствие на което и останалите клинични проявления от страна на сърцето и нервната система се развиват много бързо и драматично. В нашия експертен център установяваме при кои пациенти освен бъбречна има сърдечна или неврологична форма на болестта.
Каква е продължителността на живота на пациентите, когато се лекуват?
Ако диагнозата е поставена рано, в детска възраст, може да се стартират терапии, които се прилагат на деца над 8-годишна възраст. Тези хора, започнали лечение още в детството, имат нормална преживяемост, както всички останали.
Но ако диагнозата закъснее, при тези пациенти настъпват ранни инсулти, инфаркти и нарушена бъбречна функция, което намалява продължителността на живота.
Може ли да се предотврати раждането на дете с болест на Фабри?
Бащата с болест на Фабри предава винаги дефектния ген на своите дъщери, но никога на синовете. Докато при майките вероятността да предаде дефектния ген е 50%, независимо от пола на детето. Да, възможно е раждането на здраво поколение в засегнатата фамилия. Но още в началото на бременността трябва да се направят пренатални генетични изследвания и да се установи дали плодът е носител на съответната генна мутация, или не. Тогава има възможност да се обсъди със семейството прекъсване на бременността по медицински причини. Така може да прекъснем предаването на генетичния дефект. Крайното решение обаче е винаги на родителите. При следваща бременност плодът вероятно няма да носи дефекта и ще се стигне до раждането на здраво дете. Винаги информираме младите ни пациенти във фертилна възраст за тези възможности.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
