Пациентът има право на модерни методи на лечение -2 част
- Основател на адвокатско дружество Михайлова
- Квалифициран медиатор
- Експертни услуги в областта на фармацевтичното и медицинско право
- Притежава богат опит в дела за увреда от диагностични пропуски или проведено лечение
Пациентът има право на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, на здравна профилактика и рехабилитация, предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно. Законодателят регламентира като право на пациента и достъп до модерни методи на лечение. В края на 2024 г. Законът за здравето бе изменен, като за първи път се предвиди възможност за предоставяне на медицински услуги от разстояние, така наречената телемедицина. Все още обаче не е приета наредба от Министъра на здравеопазването, която ясно да регламентира реда и начина на предоставяне на медицински услуги от разстояние.
Закон за здравето въвежда и редица права на пациента, които същият може да упражнява по време на хоспитализацията си в болнично лечебно заведение. Редица от тях са непопулярни, защото не се предоставят на пациентите. Например, непопулярно е правото на пациента по време на болничен престой да бъде посещаван от личния си лекар и от лекаря специалист, издал направлението за хоспитализация. Особено интересно е правото на пациента по време на болничния си престой да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител. Психотерапевтът може да е външно за лечебното заведение лице, но следва да бъде допуснат. Юрист пък е общо название, обхващащо както адвокати, така и нотариуси. Пациентът има право да бъде посетен от адвокат, който да го консултира по важни за пациента въпроси – било то по отношение на правата му като пациент, или пък с имуществените му отношения, които иска да уреди с оглед влошеното му състояние. Посещение от нотариус пък може да бъде направено за съставяне на завещание или при нужда от упълномощаване на лице, което да извършва фактически и правни действия от името на пациента. Пациентите обаче следва да имат предвид, че упражняването на правата им се реализира при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебното заведение.
Сред основните права на пациента е правото на информация. Информирано съгласие е съгласие, предоставено доброволно след запознаване с определена информация.“ (ЗЗдр, Допълнителни разпоредби, § 1, т. 15) Необходимостта от информирано съгласие е от една страна право на пациента, а от друга – задължение на лекаря. Информацията е фундаментален елемент от вземането на решение за лечение или отказ от такова.
Законодателят изрично вменява в задължение на лекуващия лекар да предоставя информация на пациента, като нормата на чл. 92 ЗЗДр описва информацията, която лекаря следва да предоставя. Нарушението на това задължение дори е скрепено със санкция в Закон за здравето – глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до една година (чл. 220).
Информираното съгласие като въплъщение на цялата значима информация за състоянието и лечението е основополагаща за пациента и неговия осъзнат избор за предстоящото му лечение.
Необходимостта от писмено предоставяне на информираното съгласие има многоаспектно значение. Действително приемът на пациента става бюрократично тромав. От друга страна обаче документът, който се подписва, отразява волята на пациента за предоставената му информация. Така биват спазени законовите изисквания и се предотвратяват санкции от страна на контролните органи – НЗОК /РЗОК/, ИАМН, РЗИ. Наличието на подписан документ представлява и писмено доказателство за зачитане правото на пациента и за спазване задължението на лекаря, а това има осезаема роля при евентуално съдебно производство. Така, информирано съгласие обезпечава и интереса на лекаря спрямо доказването в съдебния процес. Информираното съгласие може да бъде оттеглено по всяко време по начина, по който е дадено.
Следва да се отбележи, че информацията трябва да бъде предоставена своевременно – преди извършване на интервенцията/лечението (чл. 89), като се осигури достатъчно време на пациента да се запознае с информацията, да я възприеме и да вземе решение. Информацията трябва да бъде представена на достъпен и разбираем за пациента начин. Пациентът получава и изразява информирано съгласие лично, ако е пълнолетен (навършил е 18 г.), не е поставен под запрещение и не се намира в психическо и/или физическо състояние, което му пречи формира и/или обективира волята си.
Когато пациентът се намира в състояние, в което не може да изразява информирано съгласие, често в практиката се прибягва до ангажиране на придружаващото го лице – роднина, приятел, съсед, да положи подпис върху медицинските документи, сред които и информирано съгласие. Следвайки буквата на закона, пациент в безсъзнание или в алкохолно опиянение не е основание информираното съгласие да се изразява от другиго. Това обаче е в разрез с действащата регламентация, освен ако съответното лице не е упълномощено за това. И тук както при правото на достъп до медицинската документация, е предвидена възможност пациентът да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. Отново не са въведени допълнителни изисквания за нотариална заверка на подпис и/или съдържание на пълномощното, нито пък са въведени ограничения спрямо кръга лица, които могат да бъдат упълномощавани. Подобен подход на упълномощаване в практиката наблюдавам като приложим при лица, които са във фактическо съжителство, без наличие на сключен брак, както и при еднополови двойки. Този вид упълномощаване има изключителна важност, когато пациентът не може сам да изрази волята си.
Нормативната уредба допуска изключения медицинската помощ при спешни състояния да бъде реализирана, без да е предоставено предварително информирано съгласие, само в полза на живота на пациента, като решението за това се взема от лекаря. В този случай действията на лекарите не са противоправни. Често в такива ситуации информираните съгласия се предоставят за подпис от роднини или близки, които да взимат решения вместо компетентния пълнолетен. Това обаче е грешка и е в противоречие със закона, тъй като Законът за здравето не предвижда подобна хипотеза.
Изключения от принципа за „лично“ предоставяне на съгласието са изчерпателно регламентирани в закона.
При лице до 14 г. (малолетно лице) информираното съгласие се взема, съответно се подписва, от неговия родител. Конвенцията за правата на детето предвижда, че при вземане на решения интересът на детето следва да бъде най-висшият критерий, по който да се ръководят. За съжаление невинаги този интерес намира отражения в решенията на родителите. В такива случаи медицинският персонал може да се обърне към органите по закрила на детето.
В случай че пациентът е поставен под запрещение, то съгласието се предоставя от неговия настойник/попечител. За да е валидно поставянето под запрещение, категорично следва да има решение на съда.
За деца на възраст от 14 до 18 години законът изисква съвместно оставяне на подписите на непълнолетния пациент и на родителя. Налице са хипотези, в които дете над 16 г. може да постави подпис самостоятелно и така да бъде спазено изискването при здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания. В случай че пациент е дете, настанено извън семейството, то информираното съгласие се предоставя от длъжностното лице на съответната институция
Закон за здравето ясно и императивно очертава информацията, която задължително следва да бъде предоставена на пациента. Разбира се сред кръга със задължителното съдържание на информацията, първо следва да бъде разяснена диагнозата и характера на заболяването. Пациентът следва да бъде запознат изчерпателно и разбираемо с предвиденото му лечение – целите, естеството, очакваните резултати и прогнозата. Следва да се предоставят и алтернативи за лечение, ако такива са разумни и медицински аргументирани.
Пациентът трябва да бъде уведомен за потенциалните рискове на предлаганите диагностично-лечебни методи, в това число страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства. Информацията да обхваща и рисковете за живота и здравето в случай на отказ от лечение или при избор на друг метод, различен от предложения.
Законодателят предвижда възможност, когато животът на пациента е застрашен и той изрично отказва лечение, ръководителят на болницата да разпореди оказването на медицинска помощ въпреки волята на пациента.
Изразяването на информирано съгласие/несьгласие споделя отговорността между лекар и пациент. Това се основава на правилото „комуто ползите, нему и вредите“, т.е. рискът се прехвърля и върху пациента, защото защото той получава и ползите от лечението. Информираното съгласие обаче не освобождава медицинските специалисти от отговорност в случай че е налице противоправно действие/бездействие, с което са нарушили нормативно установените правила и етични норми. В тази посока и именно е и съдебната практика. Има тенденция на драстично увеличаване на съдебните и извънсъдебните претенции за нарушаване правото на информираност на пациента. Едно от най-често констатираните нарушения е правото на информация по чл. 88 и сл. ЗЗдр. и представяне на информираното съгласие в писмена форма.
В случай на нарушено доверие между лекар и пациент, медицинският специалист има право да откаже лечение и консултация, когато е убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения. Това не се отнася до задълженията му да окаже медицинска помощ при спешни случаи. Лекарят има право да откаже преглед, консултация и лечение, когато има пряка заплаха за здравето и живота му.
Редом с правата обаче пациентите имат и задължения, които са ясно очертани в чл. 94 от Закона за здравето.
Всеки пациент е длъжен да се грижи за собственото си здраве. Често недобрата грижа за собственото здраве води до ненавременно диагностициране и лечение на възникналия здравословен проблем.
Предоставянето на медицинска помощ освен право на пациента е съпроводено със задължение на пациента да да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му. Сред задълженията на пациента е да представи изчерпателна и истинна информация за здравния си статус, минали заболявания, прием на лекарствени продукти и други. Често пациентите намират подобни въпроси за вмешателство и/или нарушаване на личните им данни. Това обаче е превратно тълкуване на предоставените права. Изчерпателната и достоверна медицинска информация, предоставяна от пациента, е от съществено значение за правилно и навременно поставяне на диагноза и своевременно предприемане на необходимото лечение.
Като част от общество, всеки пациент е длъжен да не уврежда здравето на другите. За съжаление по време на епидемичната обстановка и множеството въведени ограничения с оглед опазване общественото здраве, се сблъскахме с драстично погазване нормите на закона от страна на гражданите.
Всеки пациент е длъжен да съблюдава утвърдените правила в лечебните и здравните заведения. В това число да бъдат съблюдавани нормите за забрана за тютюнопушене, съобразяване на противоепидемични мерки и др.
📚Автор: Адв. Калина Михайлова
Драстично се увеличиха исковете за нарушено право на информираност – 1 част
