Остеопорозата е симптом при аденома на паращитовидните жлези
Проф. Русанка Ковачева е началник на Клиниката по тиреоидни заболявания и болести на минералния костен обмен към Университетската болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев” в София. Ето какво сподели изтъкнатият ендокринолог за редките ендокринни заболявания на фона на честите, социално значими заболявания.
Проф. Ковачева, с лечението на какви заболявания основно се занимавате?
За мене е чест да съм част от Университетската болница по ендокринология, която навремето се наричаше Научен институт по ендокринология. При нас се лекуват само ендокринни заболявания и това ни дава възможност да натрупаме огромен опит с често срещани социално значими заболявания, каквито са захарният диабет, гушата, възлите на щитовидната жлеза и остеопорозата, която може да е първична или вторична – следствие на друго ендокринно заболяване. Същевременно ние имаме опит и със сравнително редки заболявания, защото случаите са концентрирани при нас. Такива заболявания са акромегалията, болестта на Кушинг, болестта на Кон, както и редки заболявания на половата система. Имаме шанса сред многото масови заболявания да се сблъскаме и с редките ендокринни заболявания, чието диагностициране е по-трудно.
Какви редки заболявания откривате, докато изследвате пациенти за по-често срещани проблеми?
Областта, в която работя целенасочено, са заболяванията на щитовидната жлеза, на паращитовидните жлези и на минералния костен обмен. Сред заболяванията на щитовидната жлеза най-разпространена е нодозната струма, която засяга една четвърт от българите в зряла възраст. И сред този огромен брой пациенти ние успяваме да открием с помощта на високоспециализирани методи на изследване, с много опит и познания малкото случаи, в които възлите на щитовидната жлеза са злокачествени, тоест налице е карцином на щитовидната жлеза. Целта ни е карциномите да бъдат открити възможно най-рано, във фаза на развитие, при която е възможно да бъдат отстранени без усложнения, да бъдат излекувани напълно, както доброкачествените възли. Тогава ракът вече няма това страшно значение на заплаха за живота на човека, а е просто лечимо заболяване. Смъртността от рак на щитовидната жлеза е много ниска – под 1%.
Остеопорозата беше определена като заболяване едва през 1998 г. – благодарение на напредъка в медицината и на възможностите за изследване. Дотогава остеопорозата се смяташе за симптом при други заболявания. Но вече й се обръща голямо внимание, защото засяга преобладаващата част от жените в периода след менопаузата. Продължителността на живота се увеличи в сравнение с миналото. По времето на моята баба жените живееха средно 60+ години, а сега средната възраст е около 80 години. Увеличи се значително точно периодът от живота на жената след менопаузата и така имаме възможност да наблюдаваме развитието на остеопорозата и всички последици от нея.
При изследване за остеопороза, което почти всяка жена трябва да направи след менопаузата, понякога откриваме по-рядкото заболяване – повишена функция на паращитовидните жлези, или хиперпаратиреоидизъм. При него остеопорозата и честите фрактури са симптом. За откриването на това по-рядко заболяване трябва да се измери не само нивото на костната плътност, но и на калция и фосфора в кръвта. Ако всички изследвания се разчетат от опитен ендокринолог, може да го насочат към по-рядкото заболяване хиперпаратиреоидизъм. И когато то се лекува, се подобрява значително състоянието на костите.
А как се лекува хиперпаратиреоидизма?
Оперативно. Защото причината на заболяването е аденом в една от паращитовидните жлези, който произвежда повече хормони. Понякога обаче аденомът може да бъде и злокачествен карцином, което е още по-рядък случай. За 36 години практика и преминали над 50 хиляди пациенти, съм се сблъсквала само с двадесетина случая на карцином на паращитовидните жлези. Карциномът протича по абсолютно същия начин, както аденомът, но с хирургичното му отстраняване невинаги постигаме трайно излекуване. Той може да рецидивира, да метастазира и да доведе до лош изход. Борбата с карцинома е изключително трудна и затова колкото по-рано се открие, толкова по-добри са шансовете.
Някои много редки нарушения в калциево-фосфорната обмяна се хващат при рутинно изследване на калций и на фосфор при личния лекар. Когато се видят отклонения в техните нива, пациентът се насочва към ендокринолог, който задълбочава изследванията. Така може да се открие рядко нарушение като витамин D резистентен рахит, псевдохипопаратиреоидизъм и др. Тези заболявания звучат като екзотика, но ние сме ги виждали, защото много случаи се концентрират в нашата болница.
На какво се дължат тези нарушения?
Повечето от тях се дължат на мутация или са вродени. Тези, които се отключват веднага след раждането, обикновено са по-тежки и не позволяват на индивида да живее дълго. Но по-леките нарушения с възрастта прогресират и водят до клинична изява. Няма да забравя моя приятелка от детството, която получаваше схващания на ръцете. Знаех, че има недостиг на калций и че приема калций. Когато станах лекар и специалист ендокринолог, я срещнах на улицата и й предложих да я изследваме. Едва тогава успяхме да й поставим точната диагноза – вродено нарушение водещо до резистентност към действието на паратхормона, което прави невъзможно активирането на витамин Д. Тя е водена от родителите си при специалисти, полагали са се грижи за нея, но медицината тогава все още не е познавала причината за това нарушение. Виждал се е само резултатът – нисък калций, и за компенсация е даван калций през устата. При нея обаче много по-ефективен се оказа приемът на активен метаболит на витамин D. Пациентката сподели: „Аз се родих, откакто започнах да вземам това лекарство”.
Какво може да ви помогне в диагностиката на редките ендокринни болести?
Когато видим нещо необичайно, например остеопороза в млада възраст – няма логика да я има. Необичайна е също остеопорозата при мъже. Веднъж в клиниката дойде млад мъж с остеопороза и счупен прешлен, а всъщност установихме болест на Кушинг – аденом на хипофизата, който стимулира надбъбречната кора и води до производството на голямо количество кортикостероидни хормони. Те бяха довели до тежката остеопороза с фрактура на прешлен.
Като „жонглираме” със симптомите, благодарение на опита си успяваме да отсеем като „малки зрънца” редките заболявания.
Трябва ли пациентите да се наблюдават, да търсят някакви симптоми у себе си, за да се обърнат навреме към ендокринолог?
Не одобрявам тази тенденция хората да се наблюдават, да си търсят симптоми и да си поставят диагнози, като се консултират от информация в интернет, която невинаги е „чиста истина”. Пациентите се влияят дори от мнението на друг пациент и започват да търсят у себе си подобна на неговата симптоматика. Понякога изпадат в абсолютна хипохондрия – непрекъснат страх, че са болни или че може да се разболеят. Други пък смятат, че тяхното здраве зависи единствено от здравословно хранене и са склонни да приемат най-разнообразни хранителни добавки. Мисля, че всичко това допълнително обременява и стресира хората.
Разумно е обаче, когато в рода има ендокринно заболяване, човек да се изследва поне веднъж в живота си за тази патология, от която страдат близките му.
Уместно е да се изследваш профилактично, когато си имал заболяване в миналото. Някои пациенти с Базедова болест, повече от 10 години след приключване на лечението не си правят никакви изследвания. Дори оперирани пациенти с години не се явяват на контролен преглед. Когато си имал проблем в миналото, има смисъл периодично да бъдеш проследяван. Неразумно е обаче, когато нямаш проблем, да го търсиш настойчиво и да се стресираш.
Автор: Портал на пациента
