В България имаме 150 случая на детски рак годишно
Д-р Неофит Спасов е завършил Медицинския университет в Пловдив през 2013 г. Една година работа като ординатор в Клиниката по педиатрия и генетични заболявания на УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, след което в същата клиника специализира педиатрия до 2019 г. От 2024 г. има втора специалност – детска онкохематология. Половината от ежедневната му клинична практика е свързана с общопедиатрична диагностика и лечение, а другата половина е посветена на детската онкология и хематология.
Разговаряме с д-р Спасов за видовете рак при децата, които на практика са редки заболявания. Интервюто е част от информационната кампания на Портал на пациента „Да открием рядкото в познатото“.
Д-р Спасов, колко деца в България се разболяват от рак всяка година?
Нямаме официална статистика, тъй като все още не се води официален регистър. В момента се подготвя такъв регистър и се очаква да започне да работи, както това се прави във всички нормални европейски държави. Но и трите центъра за лечение на рак при деца в България си водят своя статистика за приема на пациенти. Така сме стигнали до обобщени данни, според които се новодиагностицират средно 50 случая на година във всеки от трите центъра, което прави общо 150 случая на всякакви онкологични заболявания при деца годишно. Тази заболеваемост съответства на европейските статистики.
Има ли проблем с навременната диагностика на детския рак? Прилича ли симптоматиката на други заболявания в детска възраст?
Да, голяма част от раковите заболявания имитират банални болести при децата. Левкемиите дебютират като инфекции. Лимфомите може да имитират доброкачествена хиперплазия на лимфните възли, което затруднява в някаква степен диагностиката. Мозъчните тумори пък имитират инфекция на Централната нервна система с повръщане и главоболие, понякога и с температура. Оказа се обаче, че в България се прави доста ранна диагностика за повечето педиатрични видове рак. Колеги направиха кратко проучване, което доказа, че в България правим по-ранна диагностика в сравнение с повечето държави в Източна Европа. Единствено в Хърватия се прави по-бърза диагностика на злокачествените заболявания в детска възраст. Явно, достъпността до медицинска грижа у нас е много добра.
Кои са причините за рак при децата?
Както ракът при възрастните пациенти, и ракът в детска възраст е етиологично неуточнено заболяване. Невинаги има ясна предшестваща причина, която да води до изявата на рака. Единственото изключение е човешкият папилома вирус (HPV), който доказано причинява рак на маточната шийка и още няколко онкологични заболявания. Затова и в тези случаи е най-добре да се подхожда превантивно – с ваксина срещу HPV. Докато за останалите онкологични заболявания по-разумно е да се усъвършенства терапевтичният подход, вместо да се прилага широкообхватен скрининг. Специално за невробластома, който е чест тумор при деца, е провеждан широк скрининг в една от азиатските държави. И въпреки големия процент на скринираните пациенти, успеваемостта на лечението е абсолютно идентична и при пациентите, открити при скрининг, и при тези след изява на клинични оплаквания. По тази причина скринингът е обявен за неуспешен. Онкологията трябва да заложи на по-добро лечение, за да имат пациентите по-добра преживяемост. Най-ефективни са иновативните терапии, които се прилагат след точна генетична информация за самия рак.
Кои са основните видове рак, от които боледуват децата?
Най-чести са острата лимфобластна левкемия, а от солидните тумори – невробластомът. При децата обаче има много редки видове рак, дори всички онкологични заболявания в детска възраст може да се нарекат редки. По тази причина доста по-малко иновативни терапии се създават за деца в сравнение с броя на терапиите за възрастни. През последните 10 години разработените и одобрени лекарства за детски рак са само 16, докато за възрастните пациенти са одобрени над 150 медикамента. При болните деца прилагаме индивидуален подход с оглед на рядкостта на тяхното заболяване, докато при възрастните подходът е стандартизиран.
При кои видове детски рак лечението е най-ефективно?
При лимфомите и при левкемиите лечението е най-ефективно. Докато при солидните тумори лечението изостава драстично. Това се дължи до голяма степен на малката честота на солидни тумори в детска възраст. Въпреки това и в трите центъра за лечение на деца с онкологични заболявания в България използваме стандартизирани протоколи, каквито се използват в цяла Европа, а също в САЩ и в голяма част от Азия.
Стандартизираното лечение гарантира 100% успех при доброкачествено заболяване като диабета. Само че в детската онкология няма 100% гаранция за ефективност на лечението. Все пак протоколите, по които работим, дават шанс на голяма част от пациентите ни да постигнат ремисия и да останат без рецидив с 5-годишна преживяемост. Най-успешните протоколи са при лечение на малигнените хемопатии, тъй като тяхното проучване и комплексно лечение е започнало доста по-рано във времето. По-малко успешно е лечението на солидните тумори, при които има да се желае още много по отношение на комплексния и на мултидисциплинарния подход.
Какви са новостите във вашата област?
Работи се в много насоки. Таргетното е едно от обещаващите лечения при солидни тумори и то навлиза все повече в клиничната практика. То обаче е стандартизирано при възрастните пациенти, докато при децата се провежда на базата на изследвания и индивидуализирана терапия.
При левкемиите се работи за създаване на имунна терапия, CAR T-клетъчна терапия и за усъвършенстване на трансплантационните грижи. По отношение на мозъчните тумори се залага на по-съвършени видове лъчетерапия, които вече са достъпни и в България.
Добре е, че чрез комисията за лечение на деца по Наредба №2 е осигурен достъп до медикаменти, които не са регистрирани в страната по една или друга причина, или до медикаменти, които не се реимбурсират от НЗОК, но се използват повсеместно в цял свят за лечението на конкретното заболяване.
Какво си пожелавате да се подобри в нашата здравна система, за да работите спокойно?
До голяма степен нашата здравна система е осигурила удобства за работа на нас, лекарите, в сравнение с други здравни системи, които не са толкова гъвкави. Така че във всичко черно, което се говори за нашата здравна система, има и нещо бяло.
Проблем при нас е количеството на персонала – то ограничава нашите възможности. За да е успешна една гилдия, която лекува определена група пациенти, трябва достатъчно хора да работят в тази насока – от висш до нисш медицински персонал, като се създадат условия хората да бъдат по-мотивирани. Трябва да има стабилност в тази структура и силна вътрешна политика по отношение развитието на детската онкохематология. На тази база вече може да се осъществява международна колаборация с колегите в чужбина на живо и онлайн, каквато е тенденцията в последните години. Нашата клиника има колаборации с цял свят по отношение лечението на онкологичните пациенти. Обменяме информация с други центрове, което ни дава големи възможности да се развиваме като специалисти и да лекуваме по-успешно нашите пациенти.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
