След като Министерство на здравеопазването заяви намерението си от 2026 г. да включи ваксинирането срещу варицела в задължителния имунизационен календар, се обърнахме към вирусолога проф. Радостина Александрова за задълбочена информация за ваксината и за заболяванията, от които тя предпазва.
Проф. Радостина Александрова е доктор по вирусология и професор по морфология, учен и преподавател, популяризатор на науката. Завършила е „Биохимия и микробиология“ в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ като първенец на випуска. Проф. Александрова е магистър и доктор по вирусология и професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките. Автор е на повече от 230 научни публикации и над 150 научнопопулярни материали, както и на 13 глави в книги и учебници. Преподава в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и в Нов български университет.
Публикуваме нейното интервю на четири части.
Трета част
– Каква е връзката варицела – херпес зостер?
– Това са две различни заболявания, причинени от един и същи вирус, който затова и така се нарича – варицела-зостер. Варицелата е първоначалната инфекция, а херпес-зостер се развива при реактивиране на латентния VZV, който остава в нервните ни клетки, след като сме се възстановили от варицела. Смята се, че този латентен вирус периодично се реактивира, при което обикновено няма никакви симптоми.
Такава тиха реактивация може да настъпи под влияние на различни фактори, но механизмите й все още не са достатъчно добре проучени. Явлението е доказано при 50–65% от астронавтите при краткотрайни и дълготрайни космически полети.
Тази реактивация „опреснява“ имунния отговор срещу варицела зостер вируса, изпълнявайки ролята на своеобразен бустер и обяснява дългия (доживотен) имунитет след прекарана варицела. Въпреки това, при падане на имунния отговор срещу вируса под определено ниво (големината на този праг не ни е известна) реактивирането води до клинична изява под формата на херпес зостер.
Проявата на херпес зостер се свързва с напредване на възрастта, тъй като имунната система също старее и възможностите й се понижават, онкологични заболявания, трансплантация на органи, инфекция с ХИВ, употреба на имуносупресивни лекарства. Рискови фактори са също стрес и хронични заболявания, включително диабет и хронични бъбречни и хронични заболявания.
Съдържащият се в живата атенюирана ваксина вирус vOka също предизвиква латентна инфекция. До клинична изява на херпес зостер обаче се стига много по-рядко (поне 8 пъти по-рядко) в сравнение с естествения вирус. Тихата реактивация на vOka обаче обяснява дълготрайната защита (най-вероятно доживотна), осигурена от тази ваксина.
– Какво представлява ваксината срещу варицела и каква е нейната ефективност? Действа ли и срещу херпес зостер?
– Ваксината срещу варицела е създадена от японския лекар Мичиаки Такахаши (1928 – 2013 г.) от университета в град Осака. Решението му да се захване с тази нелесна задача е заболяване от варицела на невръстния му син. През 1964 г. 3-годишното тогава дете се заразява от дъщеричката на съседите, с която си играят на двора пред дома им в Хюстън, където д-р Такахаши е на специализация. Болестта протича тежко и докато със съпругата му бдят до леглото на рожбата си, молейки се чак по-скоро да оздравее, бащата осъзнава, че трябва да използва познанията си за вирусите, за да направи ваксина и да спести страданията на други деца и тревогата на родителите им.
За да получи ваксината, д-р Такахаши изолира вирус от пълните с течност мехури по тялото на тригодишно дете с типична за варицела симптоматика. Фамилията на детето е Oka и оттук идва името на ваксиналния щам – vOka. Вирусът е култивиран продължително време в лабораторни условия, докато е отслабен достатъчно, за да не може да причинява заболяване, но да е в състояние да предизвика изграждането на имунен отговор срещу изходния болестотворен вирус (дивият тип вирус).
Живата атенюирана ваксина срещу варицела е лицензирана най-напред в Япония и Южна Корея през 1987/1988 г. В САЩ е одобрена за употреба както за деца, така и за възрастни, през март 1995 г., най-напред в една доза, а от 2007 г. дозите са две. Към 2021 г. ваксината срещу варицела се прилага рутинно в 44 държави, а в много други е препоръчителна. Не се прилага при деца под 9 месечна възраст, бременни жени и имунокомпрометирани лица.
Отговор на въпроса за ефективността на ваксината намираме в редица публикации, както и на страницата на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ. Статия в списание „Journal of Infectious Diseases“ от 2022 г., анализира и обобщава резултатите от проучвания върху ефективността на ваксината срещу варицела за превенция на заболяването през първите 25 години от прилагането й в САЩ.
В клинично изпитване преди лицензирането, 2 дози ваксина са били 98% ефективни за предотвратяване на всяка форма на варицела и 100% ефективни срещу тежко протичаща варицела. Проучванията след лицензирането установяват, че прилагането на две дози са 92% (88% до 98%) ефективни за възпиране на всички видове варицела.
Ако ваксиниран човек се разболее от варицела (т.нар. наречена пробивна варицела), симптомите обикновено са леки.
Ваксината срещу варицела може да осигури защита и когато се приложи след контакт с вируса. Най-добре е това да стане в рамките на 3 до 5 дни след срещата с него. В резултат няма да се стигне до заболяване или то ще протече по-леко.
Вследствие на дългогодишната употреба на ваксината срещу варицела в САЩ е постигнато изграждане на колективен имунитет, който предпазва онези, които не може да бъдат ваксинирани. Илюстрация за това е намалената с 90% честота на варицела при кърмачетата от 1995 г. до 2008 г. Тази група не отговаря на условията за прилагане на ваксината, тъй като тя не се поставя при деца под 9 месечна възраст (първата доза обикновено се въвежда на 12-15-месечна възраст).
Изчислено е, че през първите 25 години от прилагането на Програмата за ваксинация срещу варицела в САЩ са предотвратени приблизително 91 милиона случая на варицела, 238 000 хоспитализации и 2000 смъртни случая.
Не е известно колко дълго ваксинираният човек ще бъде защитен от варицела. Но живите атенюирани ваксини като цяло осигуряват дълготраен имунитет. Клинично проучване показва, че децата с 2 дози ваксина срещу варицела са защитени поне 10 години след ваксинацията. По-малко хора са имали пробив на варицела след 2 дози в сравнение с 1 доза. Рискът от пробив на варицела не се е увеличил с времето.
По данни на CDC повечето ваксинирани хора ще изградят доживотен имунитет и няма да се разболеят от варицела.
Ваксината срещу херпес зостер се прилага при хора, което вече са инфектирани с VZV и задачата й е да опресни и активира имунния отговор, за да предотврати клиничната изява на реактивирания вирус. Създадени са две ваксини за тази цел:
Едната е жива атенюирана ваксина срещу херпес зостер (Zostavax), която се предлага от 2006 г. Тя съдържа същия щам на VZV като ваксините срещу варицела (vOka), но е с по-висока активност. От 1 юни 2025 г. Zostavax не се предлага на територията на Европейския съюз поради търговски съображения на фирмата-производител.
Другата е рекомбинантна субединична ваксина (Shingrix), която е одобрена от Администрацията за храни и лекарства в САЩ (FDA) през 2017 г., а година по-късно получи зелена светлина и от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). В нея влиза само белтък от обвивката на VZV (гликопротеинът gE). Включено е и вещество, което усилва имунния отговор – т.нар. адювант (в случая AS01B). Shingrix е предназначена за възрастни на 50 и повече години, но може да се прилага и при лица на и над 18 години, които са с повишен риск от херпес зостер.
Портал на пациента
📖 Прочетете повече в I част на материала тук
📖 Прочетете повече в II част на материала тук
