Няколко ваксини се свързват с намален риск от нарушения на паметта
Деменция не е отделно заболяване, а общ термин, с който се обозначават нарушения в паметта, мисленето, способността за планиране, за взимане на решения и които пречат на ежедневието на човека. Засегнати са предимно хора над 65 години. Само някои генетични форми на деменция се отключват при млади хора. Около 10% от населението над 70-годишна възраст страда от някакъв тип деменция, а грижите за тези хора имат висока икономическа цена.
Най-често срещаната деменция е болестта на Алцхаймер, следвана от съдовата деменция, болестта с дифузни телца на Леви, фронттемпоралната деменция, свързаната с късна болест на Паркинсон деменция, деменция при болест на Хънтингтън. Деменция се появява също при множествена склероза и при СПИН, но при тези заболявания деменцията не е водещ симптом и се среща рядко.
Симптоми
Деменцията започва с нарушения на паметта за близки събития. Човекът помни по-трудно неща и събития, които са се случили в последните дни или вчера, забравя защо е излязъл от една стая и е влязъл в друга, не може да си намери очилата и други лични вещи, защото не си спомня къде ги е оставил само преди малко, затруднява се да извършва дейности, които са били лесни за него дотогава.
С развитието на болестта се появяват и паметови нарушения за по-далечни събития. Пациентът започва да изпитва затруднения в планирането на своята дейност, в създаването на график за деня, във взимането на решения. Появяват се и проблеми с речта – не може да си спомни определена дума, по-трудно задържа вниманието си, докато разговаря с някого, не разбира напълно своя събеседник. С времето се засилва зрително-пространствената дезориентация – пациентът се затруднява в преценката на разстоянията, къде се намира в момента и как да отиде от едно място на друго, особено в непозната среда, а с напредването на болестта е дезориентиран и в позната среда.
Друга група симптоми са промените в настроението и в емоциите. Пациентите стават по-тъжни, тревожни, затворени в себе си. Намалява тяхната мотивация за дейности, които преди са обичали, намалява и интересът към другите хора. Може да проявяват също социално неадекватно поведение – неприемливи забележки, импулсивни постъпки, проява на агресия към околните.
С развитието на деменцията пациентът може да си създаде погрешни представи, да си внуши нереални неща (делюзии): че неговите близки искат да го ограбят, да му навредят, че дългогодишният му партньор му изневерява. В по-напредналите стадии на деменцията се появят зрителни и слухови халюцинации.
В терминалния стадий пациентът става абсолютно зависим от други хора за базисните си дейности като хранене, обличане, къпане. Променя се походката, човекът е нестабилен, склонен към падания, нарушава се и гълтането. Всичко това допринася за лошия изход на заболяването.
Рискови фактори за деменция
Не може една причина да предизвика алцхаймеров тип деменция или съдова деменция. „Натрупване на различни рискови фактори общо допринасят за дегенеративния тип паметови нарушения. Такива рискови фактори са високо кръвно налягане, кръвна захар, депресивни състояния, тютюнопушене, наднормено тегло, липса на физическа активност, алкохолна злоупотреба, социална изолация, загуба на слух, мозъчна травма, замърсяване на въздуха и ниско образование. Добрата новина е, че повечето рискови фактори може да се овладеят със здравословен начин на живот и с контрол на хроничните заболявания. Не подлежат на промяна само генетичните фактори. Някои гени увеличават риска, но не е задължително носителят им да развие деменция“, обяснява д-р Васил Тодоров – невролог в Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия “Свети Наум” в София.
Как да се спре развитието на болестта
Още няма медикамент, който да предотврати развитието на деменция или да я излекува напълно, когато се е появила. Може само да се облекчат симптомите и да се осигури на пациента по-дълъг период, през който да се самообслужва. За тази цел медикаментозното лечение трябва да започне рано.
Използват се няколко групи медикаменти. В последно време в клиничната практика навлиза лечение с моноклонални антитела. Те се прилагат в ранните етапи на болестта, като атакуват патологичния белтък, който се натрупва в мозъка.
Може да помогнат и близките, като изградят рутина в ежедневието на пациента – да се храни по едно и също време, да бъде окуражаван за физическа активност, да има социални контакти, да взима участие в общите дейности на семейството. От друга страна, трябва да се осигури спокойствие на пациента, да се избягват конфликти с него. Подлагането на прекалено много стимули може допълнително да го обърка.
Неочаквани ефекти
Голямо проучване, публикувано в сп. „Нейчър“, обобщава данни за здравното състояние на хората над 80 години в Уелс, ваксинирани срещу Хепатит В, на неваксинирани малко под 80-годишна възраст. Оказва се при ваксинираните случаите на деменция са изключително редки. За намален риск от деменция съобщават и проучвания върху имунизирани възрастни хора с ваксини срещу грип, пневмококи, херпес зостер, дифтерит, тетанус и др. заразни заболявания.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
