За дегенеративната фаза на заболяването още няма терапия
Акад. проф. д-р Иван Миланов е председател на Българското дружество по неврология, изпълнителен директор на УМБАЛНП „Св. Наум“ и специалист в лечението на тежки неврологични заболявания. Разговаряме с водещия български невролог за проблемите и новостите в лечението на Множествена склероза по време на Първия национален форум за хора с Множествена склероза на 8 и 9 февруари 2025 г. в София, организиран от Фондация „МС – Заедно към върха“.
Акад. Миланов, каква е заболеваемостта от МС в България?
Епидемиологично проучване преди 30 години показа, че заболеваемостта от МС е 44,2 души на 100 000 население. Тази статистика обаче престана да съответства на случващото се в съседните ни държави. Последното епидемиологично проучване, което направихме в България, вече показа 121 души на 100 000 население, което прави 7260 болни от МС при 6 милиона население. Това означава, че по Здравна каса ще се лекуват повече пациенти, вместо да се чудят, че пациентите са три пъти повече от предвиденото.
Как се подобри през годините лечението на хората с Множествена склероза?
Отдавна се занимавам с диагностика и лечение на множествена склероза и помня времето, когато нямаше магнитен резонанс. Тогава беше трудно да се постави диагнозата. Пък и нямаше особено значение за колко време се определяше диагнозата, защото дълги години не съществуваше никакво лечение за МС. Докато в момента в България разполагаме с 13 лекарства и всяка година излизат по два нови медикамента. Става дума за много по-ефективни медикаменти, модифициращи заболяването, които много помагат на пациентите. Те забавят хода на МС. Все още обаче няма терапия, която да спира заболяването или да го излекува дефинитивно.
Защо хората с МС и по-тежка инвалидизация имат по-малък достъп до лечение?
Това е абсолютно невярно. Пациентите смятат, че колкото са по-зле, толкова по-малко ги лекуват. Само че проблемът е друг. МС се разгръща в две фази. Първата е автоимунно-възпалителна, за която имаме лекарства. Когато пациентът стигне инвалидизация 5, автоимунно-възпалителната фаза е приключила. След което настъпва дегенеративно увреждане на нервната система, което се проявява с висока инвалидизация. През този втори етап на болестта пациентът няма пристъпи и лекарствата не му помагат. Затова е безсмислено да ги прилага. А лекарства за дегенеративната фаза не са създадени. Ето защо лечението на хората с МС продължава до определена степен на инвалидизация. Ако приемаш тези лекарства след това е все едно да нямаш висока температура и да вземаш антипиретик. Безсмислено е. Но със сигурност в последните 10 години всички хора с МС в автоимунно-възпалителна фаза на заболяването се лекуват.
Ние обсъждаме на каква възраст да се спре лечението. На около 60-годишна възраст активността на имунната система стихва и пристъпите на МС спират. Досега, ако пациентът е на 62 и не е имал пристъпи в последните две години, лечението може да се спре. Все пак това са силни лекарства, със странични ефекти и ако не ти подобряват състоянието, няма смисъл да им понасяш страничните ефекти. Тук е важно съотношението полза/риск. На последния европейски конгрес по неврология се реши след навършване на 55 г. и при липса на активност на заболяването в последните 5 години лечението да се спре. Това още не сме го въвели. Ако някога се създаде терапия, която да повлиява дегенерацията, разговорът ще бъде друг.
Какво променихте в Националния консенсус за диагностика и лечение на МС на 7 февруари 2025 г.?
Досега включвахме на лечение пациенти с инвалидизация до 4 и ги изключвахме на 5 точки по скалата на д-р Джон Курцки (СОИС), която оценява функционалността на осем системи на организма. Точките от 1 до 4.5 се отнасят до подвижни пациенти, от 5 до 9.5 пациентите са увредено придвижване.
Сега увеличаваме пациентите на лечение с 1 единица инвалидизация, защото до инвалидизация 5 все още има смисъл да се лекуват хора с МС. Световната практика доказа, че това е правилното терапевтично поведение.
Втората промяна осигурява по-лесен достъп до медикаментите от втора линия на лечение. Това са високоефективните медикаменти. Сега даваме възможност тези медикаменти да се включат още в самото начало на лечението, ако заболяването е много агресивно. А ако е започнало лечение с медикаменти на първа линия, при нужда пациентите да минават незабавно на втора линия. Тези промени в консенсуса съобразихме с европейските препоръки. НЗОК е готова да приеме нашите предложения, което ще подобри и улесни лечението на хората с МС. Предложихме също пациентите да се явяват по-рядко на експертна лекарска комисия, което смятаме, че също ще се приеме и че ще улесни пациентите с МС.
Кога новите критерии ще се приемат от НЗОК и промените в Консенсуса за лечение на МС ще станат факт на практика?
Здравната каса си прави актуализация на три месеца и предполагам, че тогава ще ги включи.
Ще съобщя също, че в скоро време ще въведем нова организация на прегледите в специализирания кабинет за Множествена склероза в нашата болница „Свети Наум“, тъй като имаме много пациенти. Създадена е програма за запазване на часове онлайн. Програмата уведомява също какви медицински документи са необходими за прегледа.
Накъде върви медицинската наука в лечението на МС?
Не се наемам да кажа кога ще се появи лекарство, което да излекува човек с Множествена склероза. Но е факт, че със всяка година се появяват все по-ефективни медикаменти. Смятам, че медицинската наука в тази област напредва значително.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
