Множествена склероза | Лечение

Терапията при множествена склероза има за цел да ускори възстановяването от пристъпите, да забави прогресията на заболяването и да контролира симптомите на МС.

При избор на лечение на пациент с множествена склероза, се вземат предвид много фактори.Лечението на МС зависи от специфичните признаци, фокусира се върху потискане на автоимунния отговор и овладяване на симптомите и може да включва:

Лечение за забавяне на прогресията на заболяването

 

За момента в Европа и САЩ има една одобрена терапия за първично прогресираща МС – с окрелизумаб. Смята се, че той може да забави влошаването на инвалидността при хора с този вид МС.

 

При пристъпно-ремитентна форма на МС има няколко терапии, които забавят прогресията на заболяването. Лечението, модифициращо хода на болестта, се прилага извън пристъп, за да намали клиничната и субклиничната й активност, която допринася за дългосрочната инвалидизация. Определя се от формата на заболяването и неговата активност.

 

Голяма част от имунния отговор, свързан с МС, настъпва в ранните стадии на заболяването. Ето защо агресивното лечение, започнато възможно най-рано, може да намали честотата на пристъпите и да забави прогресията на инвалидизацията.

 

Изборът на подходяща терапия зависи от внимателното разглеждане на много фактори, включително продължителността и тежестта на заболяването, ефективността на предходните лечения, други здравословни проблеми.

 

Вариантите на лечение за пристъпно-ремитентната множествена склероза включват:

 

• Интерферон бета. Тези лекарства за момента са сред най-често предписаните за лечение на МС. Интерфероните за лечение на МС са два основни вида, интерферон бета 1α и интерферон бета 1β. Те се инжектират под кожата или в мускулите и могат да намалят честотата и тежестта на пристъпите, както и прогресията на инвалидизацията. Най- честите странични ефекти на интерферон бета могат да включват грипоподобни симптоми и реакции на мястото на инжектиране.
• Глатирамер ацетат. Представлява имуномодулиращо лекарство, което помага за блокиране на атаката на имунната система върху миелина. Инжектира се подкожно.
• Диметил фумарат. Приемано перорално, това лекарства може да намали пристъпите. Нежеланите реакции могат да включват зачервяване, диария, гадене и понижен брой на белите кръвни клетки.
• Финголимод. Представлява имуносупресор (подтискащ имунния отговор на организма), който помага за намаляване на броя на пристъпите. Приема се перорално. Трябва да се наблюдава сърдечния ритъм в продължение на шест часа след първата доза, тъй като може да се забави. Други нежелани реакции включват главоболие, високо кръвно налягане и замъглено зрение.
• Терифлуномид. Този имуносупресор може да намали честотата на рецидивите. Лекарството може да причини чернодробно увреждане, косопад и други странични ефекти.
• Кладрибин таблетки е лекарство за високоактивна пристъпна форма на МС. Кладрибин временно понижава броя на T-клетките и B-клетките в организма, което означава по-малко на брой клетки, които атакуват нервите. Това намалява възпалението и уврежданията, свързани със симптомите на МС и забавя прогресията на заболяването. Приема се в продължение на 2 седмици през първата година и още 2 седмици през втората година, като ефектът от лечението може да трае 4 години. Страничните ефекти с най-голяма клинична значимост са преходна лимфопения (намаление на броя на левкоцитите под референтната норма) и херпес зостер.
• Натализумаб. Това лекарство е предназначено да блокира движението на потенциално увреждащи имунни клетки от кръвта към главния и гръбначния мозък. То се счита за подходящо при  лечение за хора с високо-активна форма на МС. Натализумаб увеличава риска от вирусна инфекция на мозъка.
• Алемтузумаб. Представлява антитяло, което намалява рецидивите на МС, но и повишава риска от автоимунни заболявания и инфекции.
• Митоксантрон. Този имуносупресор може да причини увреждане на сърцето. Лекарството е асоциирано и с поява на рак на кръвта. Поради това употребата му при лечение на МС е изключително ограничена. Медикаментът обикновено се употребява само за лечение на тежка, напреднала МС.

 

Лечение за симптомите на МС

 

Терапевтичните подходи за контролиране и облекчаване на симптоматика на МС могат да включват:

 

• Физиотерапия. Професионален терапевт ще покаже упражнения, подходящи при МС, и употребата на приспособления за улеснение на изпълнение на ежедневните задачи. Постоянно движение и активност са от решаващо значение за борбата с МС. Упражненията помагат за подобряване на мускулната сила, сърдечно-съдовата система, подобряване на емоционалното състояние и когнитивната функция.
  Физиотерапията ще помогне за подобряване на физическата функция. Тя може да включва и дейности, като домашни тренировъчни програми, хидротерапия, йога, персонална програма в здравно заведение. Излизането от дома за упражнения помагат и за превъзмогването на депресията и социалната изолация, които хората с МС могат да изпитат.
• Мускулни релаксанти. Тези лекарства помагат при болезнена или неконтролируема мускулна скованост или спазми.
• Медикаменти за намаляване на умората.
• Други лекарства. Възможно е да бъдат предписани лекарства за депресия, сексуална дисфункция, проблеми с паметта, болка, проблеми с пикочния мехур или червата, които са асоциирани с МС.

 

Промени в начина на живот могат да помогнат за облекчаване на симптомите на МС:

 

• Достатъчна и ефективна почивка.
• Редовното физическо натоварване може да спомогне за подобряване на силата, мускулния тонус, баланс и координацията при лека до умерено силна МС. Подходящи спортове са йога, плуване, стречинг, тренировки на велоргометър, разходки.
• Симптомите на МС често се влошават при повишаване на телесната температура, затова е добре да се избягва излагането на топлина.
• Балансирана диета. Резултатите от проучвания показват, че диета с ниско съдържание на наситени мазнини, но с високо съдържание на омега-3 мастни киселини, е полезна. Изследвания също така показват, че витамин D може да има потенциална полза за хората с МС.
• По-малко стрес. Стресът може да задейства или влоши симптомите на МС. Медитация, йога, масажи, дълбоко дишане могат да помогнат за преодоляването му.
• Хипербарна кислородна терапия (вдишване на 100% кислород). Предполага се, че хипербарната кислородна терапия може да помогне на хората с МС, но това не е доказано.