Йоана Божинова е на 43 години от София, по професия фризьор със собствен бизнес. През 2025 г. е диагностицирана с множествена склероза. За това какви са първите й симптоми, как преживява шока от диагнозата и на кого се доверява за лечението Йоана Божинова разказа специално за Портал на пациента в навечерието на 30 май – Световния ден за информираност за множествена склероза (МС).
– Г-жо Божинова, кога ви диагностицираха с множествена склероза?
– През август 2025 г. Стана случайно, защото отидох по друга причина на изследване с ядрено-магнитен резонанс на глава. Тогава лекарите видяха типичните за МС лезии в мозъка. Направих и кръвни изследвания. А през януари 2026 г. влязох в болница, където ми взеха ликвор от гръбнака и окончателно доказаха диагнозата. Всъщност съм имала симптоми и няколко години по-рано, но съм ги отдавала на умората от работата.
– Какви бяха симптомите, дори да са били дискретни?
– Един от симптомите не беше дискретен – една сутрин станах и дясната ми ръка беше блокирала, въобще не можех да я движа. И понеже съм фризьор, това означаваше, че не мога да си върша работата. Отдадох блокажа на ръката на умора и на плексит. За една седмица обиколих кабинетите на трима различни лекари. Ходих и на иглотерапия, правиха ми и масажи. Така лека-полека ръката ми се оправи и забравих за проблема. Блокажът на ръката е доста показателен симптом за МС, но явно не съм попаднала на точния специалист, който да ми постави диагнозата.
След време започнах да се изморявам силно и с тихи стъпки да ме обзема депресивност, което беше нетипично за мене. Пак го отдадох на годините и на работата.
Тези симптоми са ми от 2 – 3 години. Явно имах късмета да хвана заболяването в началото.
– Как се почувствахте, когато разбрахте, че имате МС?
– В първия момент светът ми се срина. Всички други проблеми загубиха значение и осъзнах, че имам само един проблем, че нищо друго вече не е толкова важно. Като собственик на бизнес, държах да контролирам всичко в работата си, да си изпълнявам ангажиментите към банки, живях в напрежение и стрес.
По средата на изследванията, още преди да ме диагностицират категорично с МС, си продадох бизнеса. Исках да обърна внимание на себе си. Реално диагнозата промени целия ми живот. Останах да работя като фризьор, но само по 2 – 3 часа на ден. А мой близък се зае да управлява бизнеса.
– Къде и как се лекувате?
– Имах късмета да попадна при д-р Паулина Илиева от Неврологията на УМБАЛНП „Св. Наум“ в София. Изключително съм доволна. Имах чувството, че за първи път в живота си срещнах истински доктор. Обясни ми за какво да съм подготвена, как протича заболяването, какви лекарства се приемат и че терапията забавя прогресията на МС. При това много фино поднесе цялата информация и ми вдъхна доверие. Така започнах медикаментозна терапия още в края на януари.
– Не се ли изкушавахте от алтернативни методи, както правят част от пациентите с МС?
– Имам доверие на екипа специалисти, който ме лекува, и затова не приех алтернативни методи. Иначе съм любознателен човек. Разгледах всякаква информация в интернет пространството и забелязах, че някои се отказват от лечението. При щастливците в продължение на 30 години няма никаква прогресия на заболяването. Само че при други, отказали лечение, се случва точно обратното – заболяването се задълбочава.
Лично за себе си стигнах до извода, че стресът отключва заболяването, независимо с какво се храниш, какви диети спазваш. Разбира се, за никого не е здравословно да яде боклуци всеки ден. Но стресът е основният фактор, който провокира МС.
– Как се чувствате сега?
– Имаше моменти, в които се сривах психически, питах се „Защо се случва на мен“, „Къде сбърках“. Особено като видех човек в инвалидна количка или леко накуцващ, в главата ми звънеше тихо аларма какво би могло да се случи и с мен. Имах своите спадове, но сама се вдигах.
След като мина първоначалният шок, си казах, че или приемам ролята на жертва, или осъзнавам, че всичко се случва, за да ме промени, за да се науча да се обичам и да давам повече на себе си. Когато прекалено дълго не си давал на себе си, животът намира начин да те накара да го правиш.
– Как се свързахте с Фондация „МС – Заедно към върха“ и как ви помогна това?
– Открих фейсбук групата на фондацията, докато търсех всичко за множествената склероза. Това, че се свързах с други хора с МС, ми помогна, защото с тях говоря на един език и не се притеснявам да разказвам какво ми е. На други хора не бих искала да споделям всеки свой симптом и да ги натоварвам. А хората с МС имат същите симптоми и могат да ме разберат, даже да ме посъветват как да се справя в тази ситуация или как те преминават през същото нещо.
– Какво ще посъветвате човек, който току-що е диагностициран с МС?
– Да не пада духом. Трябва да знае, че и с това заболяване се живее, че човек открива по нов начин света, че забавя темпото и започва да изпитва радост дори от малките неща.
Мара Калчева, Портал на пациента
