Проф. д-р Красимир Минкин: Няколко хирургични метода лекуват мускулна спастичност

От 2025 г. имплантирането на баклофенова помпа е безплатно и за възрастни пациенти

Спастичността засяга над 12 милиона души по света, включително приблизително 80% от хората с церебрална парализа и 80% от тези с множествена склероза.

Симптомите на спастичност включват продължителна мускулна скованост, спазми и неволеви контракции, които може да са болезнени. Човек със спастичност изпитва затруднения при ходене или изпълнение на всекидневни дейности. Спастичността при деца може да доведе до проблеми с растежа, болезнени и деформирани стави и инвалидност.

За лечението на спастичността разговаряме с неврохирурга от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София – проф. Красимир Минкин.

Проф. Минкин, пациенти с какви заболявания страдат от тежка спастичност?

Спастичност наричаме повишения мускулен тонус. В зависимост от степента на спастичност и засягането на различни мускулни групи се прилагат различни интервенции за нейното лечение. Много заболявания водят до увеличение на мускулния тонус. Най-често това са детска церебрална парализа (ДЦП), множествена склероза, травми на гръбначния мозък (възникват при катастрофи или при скачане в плитка вода), наследствени парапарези и много други.

Как се лекува спастичността на мускулите?

Винаги се започва с комбинация от упражнения, физиотерапия и медикаменти. Но медикаментите невинаги действат, особено при силно увеличен мускулен тонус. Тогава можем да приложим няколко вида хирургични интервенции. Една от тях е невротомията. При нея се денервират една или няколко мускулни групи – селективно се прерязва част от моторния нерв, за да бъде намален мускулният тонус.

В повечето случаи спастичността засяга много групи мускули, както е при ДЦП или при множествената склероза. Тогава извършваме интервенции, чрез които опитваме да намалим мускулния тонус на няколко групи мускули. Такава хирургична интервенция, за която до скоро децата бяха насочвани към лечение в чужбина, е дорзалната ризотомия. При нея се прерязват част от нервните коренчета, за да се намали рефлексът и съответно – мускулният тонус. Дорзалната ризотомия е особено подходяща за деца с церебрална парализа, когато са засегнати предимно долните крайници. Тази хирургична интервенция се осъществява в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Новината е, че от тази година можем да имплантираме и баклофенови помпи. Тази интервенция и имплантът се покриват напълно от НЗОК. Помпата инжектира баклофен, който намалява мускулния тонус, директно в гръбначния канал, около гръбначния мозък. По този начин се намалява спастичността във всички крайници.

За какви пациенти е подходящо имплантиране на баклофенова помпа и доколко тя е ефективна?

Обикновено се прави при много тежки спастични състояния, когато мускулният тонус е толкова увеличен, че пациентът не може да седи дори в инвалидна количка, а е прегънат в неестествена и болезнена поза поради стягането на мускулите.

Поставянето на баклофенова помпа е доста ефективна интервенция, защото лекарството се доставя директно около гръбначния мозък и се постига много по-висока концентрация, отколкото, ако същото лекарство се приема в 100 пъти по-голяма доза през устата.

При неврохирург ли трябва да отиде пациентът, за да му се постави баклофенова помпа?

Баклофеновата помпа се поставя от неврохирурзи, но решението се взема от мултидисциплинарен екип. Много е важно участието на лекуващите невролози. Пациентите със спастичност на мускулите се лекуват от невролози и физиотерапевти. Когато лекарствата не помагат, се прави тест, при който се инжектира еднократно чрез лумбална пункция баклофен. Това вещество въздейства на конкретни рецептори на гръбначния мозък и така намалява мускулния тонус. Неврологът наблюдава ефекта от инжектирането на баклофен и ако е достатъчно добър, тогава пациентът се насочва към неврохирург да му имплантира баклофеновата помпа. След това отново невролозите регулират дозата на медикамента, която се подава чрез помпата. Баклофеновата помпа представлява дебел диск, пълен с баклофен, и компютърче. Таблет има връзка с компютърчето и неврологът определя дистанционно каква да е дозата. Дозирането на медикамента е най-добре да се прави от лекуващия невролог и физиотерапевт. Дозите може да се променят във всеки час от денонощието в зависимост от нуждите на пациента.

Самата хирургична интервенция не е технически сложна. Но селектирането на пациентите и дозирането на медикамента са по-важната част от лечението и се осъществяват от лекуващия невролог.

Откога и какво точно НЗОК реимбурсира при тази интервенция?

За щастие, от тази година се реимбурсира напълно имплантацията на баклофенова помпа и самата баклофенова помпа. Ние кандидатстваме за това от няколко години и през 2025 г. успяхме благодарение на добрата комуникация с НЗОК да постигнем пълно финансиране. Така пациентът не плаща нито лев. Досега тази хирургична интервенция имаше възможност да се прави при деца, тъй като Здравната каса покриваше детските импланти, но при възрастните пациенти нямаше реимбурсация. От тази година вече е възможно безплатно поставяне на баклофенова помпа при възрастни пациенти с множествена склероза, с травми на гръбначния мозък, с тежки инсулти и с други спастични състояния.

Как се чувстват пациентите от лечението с баклофенова помпа?

Ако спастичността е 4 по скалата от 0 до 5, след поставянето на помпата се стига до сила на спастичността 1, което е близко до най-ниската степен. Наистина ефектът е голям, тъй като самото вещество баклофен е много ефективно. Но това лекарство не може да излекува пациента. То намалява спастичността, но не дава сила.

Прилага се, когато основният проблем е много силното стягане на мускулите, при което ръцете или краката са силно свити и пациентът е в болезнена неестествена поза. С баклофеновата помпа мускулите не са така съкратени и крайниците може да се отпуснат и движат, но не може да се върне мускулната сила. Лечение за това все още не съществува. Затова не трябва да гледаме на баклофеновата помпа като на панацея.

Автор: Мара Калчева, Портал на пациента  

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ