Сега ходя по 15 км на ден, плувам, карам колело
Попфолк певицата Лия, чието истинско име е Емилия Парушкова, е родена на 12 юли 1970 г. в Кулата, Петричко. Музикалната й кариера започва през 1995 г. Сред хитове й са песните „По-по-най“, „Дяволски чаровник“, „Митничарю“, „Утро след любовна нощ“, „Ще те мачка валяка“, както и дуетите с Кондьо – „Обич за двама“, „Загубих те“, „От нищо нещо“. През 2021 г. Лия издава нов, осми албум „Това остава“, който съдържа авторска музика.
Със съпруга си Георги Вълканов Лия има дъщеря, родена през 2007 г. Певицата преминава тежко изпитание в живота си – отключва рядкото заболяване периневрални кисти на Тарлов. Какво преживява докато й поставят диагнозата и как открива лечение Лия споделя специално за читателите на в. „Доктор“.
– Лия, вие сте единствената известна личност в България с рядкото заболяване периневрални кисти на Тарлов. Какви бяха симптомите?
– Преди време това заболяване се е водело безсимптомно. А при мене имаше силни болки и ужасна симптоматика. Добре че Господ нареди нещата така, че да стигна до специализирана болница, където да ме оперират, благодарение на което живея втори живот. Сега си давам сметка, че първите симптоми са се появили отдавна – преди около 20 години. Когато се случаше да стоя дълго време права на едно място или дълго време да ходя, усещах странна тежест и болка в долната част на кръста, в опашната област. Но никога не съм го свързвала с някакво заболяване. Просто си казвах, че съм много уморена.
Преди седем години се появи втори симптом – започнах да изпитвам странна болка в палеца на десния крак. Редовно ходя на педикюр и всеки път казвах на педикюристката да види какъв проблем имам там, може би краят на нокътя се забива в пръста. Но всеки път отговорът беше един и същ: „Няма такова нещо. Всичко ти е наред“. След време разбрах, че кистите в кръста са
притиснали и увредили нерв,
като болката е стигала върха на палеца. Симптомите ми са били свързани с нерв, който тръгва от кръста.
Преди 7 – 8 години болките в кръста станаха ужасни. Имах непрекъснато възпален седалищен нерв. От него болката преминаваше по цялото бедро, по прасеца и стигаше до палеца на десния ми крак. От тази физическа болка не можех да седя повече от пет минути. Накрая не можех и да лежа от болки. Беше кошмарен период от моя живот, който искам да забравя.
Сред симптомите беше инконтиненцията. Не усещах позиви за малка нужда и затова се принудих да ходя на тоалетна по часовник – през 30 – 40 минути. Да не говорим, че около две години нямах полов живот, защото силните болки в кръста не ми позволяваха.
– Към какви специалисти се обърнахте за помощ?
– В България обиколих кабинетите на няколко светила на неврологията и неврохирургията. Направиха ми няколко ядреномагнитни резонанса, на които се виждаше отчетливо, че имам периневрални кисти, като една от тях допираше нерв. Заради това в разчитането на ЯМР пишеше, че е възможно да имам болезнена симптоматика, въпреки че тези кисти са безсимтомни. И нито един специалист не предлагаше решение.
От това заболяване коренно се промени животът ми.
Не излизах никъде. Бях отчаяна
Не знаех какво да правя. Нямах полезен ход. Отношенията ни вкъщи станаха напрегнати, колко и да ме разбираше мъжът ми. При едно пътуване в чужбина всички бяха на разходки, на обиколки, а аз седях на един диван, плачех и се ровех в интернет, за да намеря някакво лечение. Когато написах кисти на Тарлов, съвсем случайно попаднах на историята на Моника Маринова от Стара Загора (основател и председател на пациентската организация на хората с периневрални кисти), която буквално описваше моето състояние. Моника се беше оперирала в американска болница по гръбначни заболявания в Кипър при неврохирурга проф. Франк Фейгенбаум. Тя подробно обясняваше какво се е случило с нея, че след операцията вече е здрав човек и че дори е бременна със второ дете. А аз не можех и да мечтая за такова нещо. Не вярвах, че ще мога отново и да седя на стол, че ще мога да правя елементарни неща. Но от това интервю дойде някаква изкрица надежда.
– При проф. Фейгенбаум ли се операхте?
– Да, преди 5 години. Написах съобщение директно до клиниката в Кипър с описание на моя проблем. Оттам бяха изключително бързи и след три дни ми отговориха, че искат да им изпратя ЯМР-изследванията си, за да преценят какво ми е състоянието и дали да ме оперират. Веднага изпратих изследванията и след седмица получих отговор, че състоянието ми е много тежко, със сигурност болезнено, и че могат да оперират кистите, за да подобрят значително качеството ми на живот. Дотогава не вярвах, че ще мога да живея без болка.
Заминах за Кипър, въпреки че много се страхувах от операцията. Даже първият път от страх се разболях – вдигнах температура и не можаха да ме оперират на първата дата. Прибрах се в България и живях още три месеца със зверски болки. Но отново заминах за американската клиника и ме оперираха. Просто не можех да продължавам по този начин.
– Какъв беше резултатът от операцията?
След като отстраниха периневралните кисти живея втори живот. Ако не бях направила тази операция, със сигурност щях да съм на инвалидна количка. Не знам дали нямаше дори да си сложа сама край на живота, защото той беше абсолютен кошмар.
Слава на Бога, болките спряха. Предупредиха ме, че може са останали някои кисти, дори да се появат нови кисти на друго място. Но нямам болки поне на този етап.
Вече мога да правя абсолютно всичко,
което правех преди това. Плувам, карам колело, вървя по 10 – 15 км на ден, мога да седя часове наред, да пътувам със самолет, с кола. Въобще водя нормален пълноценен живот. Разбира се, когато се преуморя, седалищният ми нерв се възпалява, но след като се наспя и си почина, ставам от леглото и все едно нищо не е било.
– Сега разбирам как сте си запазила фигурата и изглеждате толкова добре.
– Е, имаше промяна в теглото ми няколко години преди и след операцията, защото бях спряла да се движа. Въпреки че не се хранех много заради болките, от обездвижването фигурата ми се отпусна. Докато сега съм много активна. Ходя много километри на ден, защото имаме куче лабрадор и с него правя дълги разходки всеки ден. По-рядко влизам във фитнес залата, малко ми е скучно там. Лятото карам колело, плувам. Само така се чувствам добре.
– На профилактични прегледи ходите ли?
– Два пъти в годината с мъжа ми си пускаме пълни кръвни изследвания, за да сме сигурни, че всичко е наред. Ходя също на чисто женските прегледи при гинеколог и мамолог.
– Лекарства пиете ли?
– Не, само хранителни добавки. Вече навлизам в една специална възраст за жената, усещам топли вълни и пия добавка от вечерна иглика. Когато усетя, че нямам достатъчно енергия, вземам витамини, особено витамин С. Ако имам някакъв здравен проблем, използвам хомеопатия. Само в краен случай приемам традиционните лекарства.
– Продължавате ли да пеете?
Отдавна не бях пускала нова песен, но след като се възстанових от кошмарния етап в моя живот, вече имах много свободно време и желание да пея. Направих десетина нови шлагерни песни, които издадох в албума „Това остава“ (2021 г.). Но тъй като не съм активен изпълнител, не го рекламирах особено. Сега съм почти готова с албум с македонски авторски песни. Така че в момента записвам много нови неща, които искам да споделя много скоро с хората, които не са ме забравили.
Автор: в-к Доктор , Мара КАЛЧЕВА
