Наблюдавам двама пациенти, които от 20 г. не са развили симптоми
В Световния ден за борба с множествената склероза (МС)– 30 май, чието мото е „Да навигираме МС заедно“, разговаряме с водещия специалист по това заболяване в България – акад. проф. д-р Иван Миланов. Той е председател на Българското дружество по неврология, изпълнителен директор на УМБАЛНП „Св. Наум“ и специалист в лечението на тежки неврологични заболявания.
Акад. Миланов, кога невролозите сте категорични, че пациентът е болен от множествена склероза?
Вижданията на световната неврологична общност по този въпрос се променяха през годините. До един момент бяха достатъчни само резултатите от магнитния резонанс – наличие на лезии в мозъка. Но с времето се наложи още изследването на някои биомаркери. Защото под прикритието на множествената склероза се промъкват и други заболявания, които клинично приличат на МС, дори по находка от магнитния резонанс. Само че в кръвта на тези пациенти се откриват два вида антитела, които са характерни за други заболявания. В такива случаи и лечението е различно. Ето защо в диагностиката на МС се налага задълбочено изследване, за да сме категорични за заболяването и едва тогава да започнем да лекуваме. В наши дни както в България, така и в чужбина, разполагаме с поне 13 медикамента за МС, с които можем да забавим хода на заболяването.
Ако случайно се открият лезии в мозъка при изследване с ЯМР?
В България всеки може да си инициира такова изследване, например по повод на главоболие изведнъж да се покажат лезии. Тези лезии, наречени „неидентифицирани светли обекти“, може да се дължат на нарушение в развитието на мозъка в детска възраст, на мигрена при възрастни пациенти, на болест на мозъчните съдове и т.н. Но често на пациента му се съобщава, че има множествена склероза. Разбира се, никой не се радва да чуе такава диагноза, и започва едно ходене по мъките. За нас, невролозите, не е лесно да отхвърлим диагнозата МС.
По принцип трябва да има и клинични симптоми. Не е редно да се постави диагнозата МС само по наличие на лезии в мозъка. Макар че колегите от Западна Европа обсъждат в скоро време да се поставя диагноза и само по находка на ЯМР, за да се започне лечение възможно най-рано. Аз лично не съм привърженик на тази идея, защото може да допуснем сериозни грешки. Случва се на магнитния резонанс да се открият лезии в мозъка, но пациентът никога да не стигне до симптоми. Проследявам двама такива пациенти, които са лекари от различни специалности. И на двамата им открихме лезии в мозъка преди повече от 20 години, но нищо не произтече от това. Тези хора не са болни.
С какви оплаквания идват пациентите с МС?
Още прочутият Шарко – невролог и психиатър – е казал, че има две велики имитаторки – едната е множествената склероза, а другата е хистерията. Това означава, че МС може да дебютира със всякакви неврологични оплаквания. Те зависят от това къде точно са разположени лезиите в мозъка. Но най-честите първи симптоми на пациентите с МС са нарушения в зрението, изтръпване и слабост на крайници.
Увеличава ли се заболеваемостта от МС в България и защо?
В цял свят заболеваемостта от МС се увеличава, защото много по-лесно се поставя диагнозата. Занимавам се с МС от времето, когато нямаше магнитни резонанси. После се появи ЯМР в Гърция и пращахме пациентите там за потвърждаване на диагнозата. Тогава със сигурност сме пропускали много пациенти с МС. Сега има апаратура навсякъде. Тръгва се от ЯМР и след това се правят другите изследвания.
Увеличи се също така наречената „болестност“ – общият брой на пациентите. Броят на пациентите с МС нарасна, защото те живеят много по-дълго, благодарение на новите лечения. На практика тяхната продължителност на живота е почти същата, каквато имат и хората без множествена склероза. Разбира се, има някакво съкращаване на живота, но то не е голямо.
Проучване през 80-те години на ХХ век и показа заболеваемост от МС 44,2 души на 100 000 население. Преди 2 – 3 месеца излезе последното проучване, според което заболеваемостта вече е 121 души на 100 000. Такава е и в съседните държави, и в цял свят.
А всички ли пациенти в България се лекуват по Здравна каса?
Има две категории пациенти, които не се лекуват с медикаментите, отпускани по Здравна каса. Едните не желаят да приемат, че са болни от МС, и затова не се лекуват. Втората категория са пациенти, които не вярват на традиционната медицина и избират алтернативни методи на лечение. Състоянието на тези хора, за съжаление, не се развива добре. Много бързо заболяването прогресира.
Ако се остави множествената склероза без лечение, за колко време ще настъпи тежка инвалидизация?
Различно е при различните пациенти – един с един случай не си прилича. Някои хора са късметлии и може да имат само леки симптоми. Но при други МС прогресира много бързо.
Обяснете какви медикаменти използвате на първа линия и какви на втора линия на лечение?
Съществуват два подхода за лечение на МС. В първа линия са по-слабо ефективните медикаменти, но пък в замяна на това с по-малко странични ефекти. Във втората линия влизат по-силни лекарства, но с по-тежки странични ефекти. В България, както и в някои други западноевропейски държави, сме избрали да лекуваме с медикаменти от първа линия до момента, в който състоянието на пациента се влоши. Тогава минава на лекарства от втора линия.
В някои страни са избрали другия подход – веднага се започва с най-силно ефективните медикаменти.
Всеки от двата подхода има своите предимства и недостатъци. Лично за себе си смятам за по-добър подходът, който сме избрали в България, защото и до ден-днешен виждам пациенти, които се лекуват от 20 години с най-слабите медикаменти, но като ги видите, няма да разберете, че са с МС. Не бива да бързаме с тежките медикаменти, при които потенциалните странични ефекти са повече.
Преди два месеца облекчихме критериите за лечение. Ако пациентът още в началото е с агресивен ход на заболяването, може да започне лечение направо с медикамент от втора линия.
Трябва да се знае обаче, че всички медикаменти на първа и на втора линия са за пациенти в автоимунно възпалителна фаза на заболяването. За съжаление, за пациентите в дегенеративната фаза на МС има един-единствен медикамент, който не е достатъчно ефективен. Все пак включваме пациенти и на този медикамент. Медицинската наука продължава да работи за създаване на медикаменти за втората фаза на множествена склероза.
Какво ще посъветвате пациентите?
Първо, да не се отчайват, защото диагнозата МС отдавна вече не е присъда. Второ, да не се доверяват на недоказани методи на лечение. Медикаментозните методи са най-доброто, с което разполагаме.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
